Протокол № 266 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд: Окръжен съд - Варна
Дело: Въззивно гражданско дело 2764/2025
Вид: Протокол № 266
Подписан: 19.02.2026
В сила: 19.02.2026
Състав: Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 266 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502764 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:08 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

------------------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна „Ф.И.Т.“ ЕООД, редовно призована, представлява се от адв. С.З. - А.а, редовно преупълномощена от адв. Г. А. и приета от съда от днес.

Въззиваемият К. В. И., редовно призован, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва молба вх.№ 5433/17.02.20206 г. от въззиваемия К. И. чрез адв. А. А., със становище по хода на делото, доказателствата и съществото на правния спор.

АДВ. А.-А.А: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№89091/24.10.2025г., подадена от „Ф.И.Т.“ ЕООД, ЕИК 206069813, чрез адвокат Г. А. и адвокат Б. Ж., срещу 1

Решение №3600/14.10.2025г., постановено по г.д. №390/2024г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. В. И., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, местност „Шашкъна“, целият с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: *****, номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX444, при съседи за целия парцел, поземлени имоти с идентификатори: ****,*****,*****,*****,*****, на основание публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег. №8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г. и ответникът „Ф.И.Т.“, ЕИК 206069813, е осъден да предаде владението върху горепосочения недвижим имот на ищеца К. В. И., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено.

Конкретизира се, че в решението си, първоинстанционният съд тенденциозно е неглижирал възраженията на ответната страна. Сочи се, че процесният имот е бил част от отредената за нуждите на БКС „И.“ - Варна строителна база още през 1981г. След което е станал част от активите на общинска фирма „И.“, след което дружеството е преобразувано във „Ф.И.Т.“ ЕООД. Допълва се, че при проследяване на посочената хронология се достига до извод, че ответното дружество е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). Допълва се, че към момента на влизане в сила на реституционните закони, комплексното мероприятие, за което е бил отчужден процесният имот, вече е било започнало. С оглед горното се защитава извод, че ищецът не може да му противопоставя права, произтичащи от реституционна процедура, протекла спрямо един от неговите косвени праводатели. В тази връзка се позовава на влязло в сила в съдебно решение, касаещо съседен на процесния имот – ПИ с идентификатор *****. Посочва се, че с това решение дружеството е било признато за собственик на посочения имот, именно на основание чл.17а ЗППДОбП. Конкретизира се, че този имот и процесният такъв са били обособени като самостоятелни от ПИ с идентификатор *****, поради което и статутът им е идентичен и следователно реституирането му е било недопустимо. Оспорват се изводите на съда за момента, от който процесният имот е могъл да се владее, както и съжденията му за липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че ответникът е упражнявал необезпокоявано давностно владение в продължение на период от повече от 10 години. Посочва се, че имотът е бил заграден още през 90-те години като част от строителната площадката, нужна за осъществяване на дейността на държавното предприятия и от този момент се намира зад ограждения, поставени от дружеството и се стопанисва от него. Допълва се, че настъпили промени в начина, по който имотът е бил отразяван в кадастралния план и регистри не се отразява върху горното обстоятелство. В тази връзка се конкретизира, че съдът е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол 2 както по отношение на действителността, така и по отношение на законосъобразността на реституционното решение, постановено по реда на ЗВСОНИ. А след което да съобрази, че цялата складова база е придобита от ответника на основание чл.17а ЗППДОбП, поради настъпилото правоприемство от държавното предприятие БКС „И.“ – Варна. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от К. В. И., чрез адвокат А. А., в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено.

Излага се подробна хронология относно начините, по които е бил прехвърлян процесният имот и неговия статут през годините. Сочи се, че същият е бил възстановен на наследниците на Г. Цеков и никога не е попадал в границите на площадката, стопанисваната от ответното дружество, както и няма данни имотът да е бил включван в неговите активи след преобразуването му.

Конкретизира се, че реално имотът е бил надлежно обособен и е възникнал през 2003г., след провеждане и прилагане на първата регулация за зоната.

Допълва се, че няма доказателства, от които да се изведе, че е започнало изпълнението на мероприятието, както и че имотът е бил част от него и е имал отредено предназначение. Обобщава се, че имотът не е владян от ответното дружество или от неговия праводател, нито е демонстрирано такова фактическо положение спрямо действителния собственик. Сочи се, че разпитаните в хода на производството свидетели не са съумели да посочат границите на базата, която се стопанисва от ответното дружество, както и да конкретизират къде са разположени техните ограждения. С тези доводи се моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

АДВ. А.-А.А: Поддържам жалбата. Оспорвам отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноските, ведно с доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страната в днешно съдебно заседание списък на разноските, преводно нареждане – 2бр., фактура.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. А.-А.А: Моля като направите извод за основателност на въззивната жалба да постановите решение, с което да уважите същата и отмените първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и присъдите на доверителят ми направените по делото разноски. Съображенията за това са следните:

Предявен е от ищеца и въззиваем в настоящото производство иск с правно основание чл. 108 ЗС. В тежест на ищеца по този иск е да докаже при пълно и главно доказване следните обстоятелства: Първо, че ищецът е собственик на имота, по отношение на който е предявен иска, че този имот се владее от ответника и че ответникът е несобственик. В хода на първоинстанционното производство ищецът и въззиваем в настоящото, не е установил по никакъв начин, че той е собственик на въпросния недвижим имот. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът и въззиваем се легитимира като собственик на основание на Постановление за възлагане.

Този извод е незаконосъобразен, тъй като ищецът действително черпи правата си от въпросното Постановление за възлагане, само че неговите праводатели назад по веригата не са били собственици на имота, поради което той също не е могъл да придобие правото на собственост върху въпросния имот.

В тази връзка, следва да бъдат разгледани внимателно и възприети всички доводи, изложени от въззивника в хода на първоинстанционното производство, касаещи правата на ищеца и тяхната непротивопоставимост на ответника - въззивник. Тези доводи се свеждат най-общо до приложението на Закона за възстановяване на собствеността върху някои одържавени имоти по ЗТСУ, Закона за плановото изграждане на населените места и др…. и тяхната непротивопоставимост по отношение на правата придобити по чл.17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавните, общински предприятия /отм./.

Никаква реституция не може да бъде противопоставима на въззивника ответник в първоинстанционното производство, който черпи правата си на база предоставянето на въпросния имот за стопанисване и управление на държавно дружество „БСК И.“, впоследствие преобразувано в общинското „И.“ ЕООД и в последствие приватизирано, защото процесният имот е част от един по-голям имот, който е бил отреден за площадка за изграждане на определени сгради. Мероприятието, за което е бил отреден имотът е било започнало да се изпълнява към датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на собствеността върху някои одържавени имоти.

С оглед възприетата константна съдебна практика при наличие на комплексно мероприятие, а настоящото се установява да е именно такова от заключението на вещото лице, което е дадено в хода на първоинстанционното производство, се счита, че началото на това комплексно мероприятие е вече започнало при наличието на няколко сгради, чието строителство е било започнато при условие, че те са функционално свързани една с друга, което също е установено. Поради това няма как никакви реституционни права да бъдат противопоставими на въззивника.

Тази група доводи представлява първата група доводи, които е изложил 4 ответника в хода на първоинстанционното производство и които не са възприети.

В тяхна подкрепа е представеното съдебно решение, постановено по претенция на друго лице, легитимиращо се като реституиран собственик по отношение на друга част от целия имот, която също е била включена в него, с което съдебно решение претенцията на другото лице е отхвърлена.

Следва да се отбележи, че основателни са и всички доводи относно изтекла погасителна давност в полза на въззивника. Тези доводи се установяват от събраните свидетелски показания от факта, че до момента никой не е предявявал никаква претенция към този имот, включен в поголемия имот отреден за площадка. Общото тълкуване на всички събрани доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, ясно обосновава извода, че ищецът въззиваем в настоящото производство не може да се легитимира като титуляр на правото на собственост на въпросния имот, а като такъв се легитимира ответникът, поради което искът с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде отхвърлен с присъждане на направените разноски в двете производства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:15 Председател: _______________________