Решение № 378 от 07.04.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 378 гр. П., 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220104111 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба на М. В.

А., ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. Б., община П., ул. „О.” № 10, чрез процесуалния представител - адвокат В. Г. П. от АК П., с адрес: гр. П., ул. ,,М.” № 5, против Държавна психиатрична болница гр. П., ЕИК ****, представлявана от директора - д-р В. К., с адрес за призоваване: гр. П., улица „Б.” № 28.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника като е заемала длъжността „Главен счетоводител” по силата на Допълнително споразумение № 22 от 03.02.2020 г. към Трудов договор № 03 от 01.02.2018 г. с код по НКПД 24227013.

Посочва, че със заповед рег. № 13/01.12.2022 г., издадена от директора на ДПБ-П., връчена на 01.12.2022 г., трудовото правоотношение с този работодател било прекратено от него на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ.

Заповедта била обжалвана пред РС П., като същата била отменена и уволнението било признато за незаконно и отменено. Ищцата била възстановена на работа на заемната преди уволнението длъжност.

Посочва, че на 08.08.2024 г. се явила в началото на работния ден /в 07:30 часа/ в сградата на ответника, като депозирала в деловодството заявление за възстановяване на работа, вх. № 806 от 08.08.2024 г.. С него поискала няколко неща, изрично посочени в ИМ. В 10:30 часа била приета от директора на ответника, където присъствали още двама адвокати.

Била й връчена Заповед № 279 от 08.08.2024 г. на директора на ДПБ-П., за възстановяване на работа, считано от 14.08.2024 г.. С нарочен протокол от същата дата било отразено, че е предала трудовата си книжка за оформяне на трудовия й стаж, съгласно 1 влязлото в сила съдебно решение на PC П., по гр.д. № 20235220100021. Ищцата и нейният адвокат не били съгласни, тъй като трябвало да бъде възстановена от датата на явяване, а не от 14.08.2024 г. и че това реално представлявало нарушение на нейните трудови права, състоящо в недопускане на работното място за започване на изпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл.213, ал.1 КТ.

Твърди, че в деня посочен в Заповед № 279/08.08.2024 г. на директора на ДПБ-П. 14.08.2024 г. се явила отново в началото на работния ден за започване па работа - в 07:30 часа, този път сама без да бъде придружавана от когото и да е.

Сочи, че била посрещната от деловодителя на регистратурата на болницата, която й съобщила да отиде в конферентната зала на болницата и да изчака там /такива били нарежданията на директора/. Докато изчаквала в конферентната зала, влезли Д. М.счетоводител, В. В. - изпълняваща длъжността главен счетоводител след нейното уволнение и Л. Д. - главна сестра. Поискали й съобщението от ВКС, което получила и изпълнителен лист за обезщетенията, лихвата и адвокатски разходи. Предоставила им съобщението от ВКС и ги попитала дали са готови приемно - предавателните протоколи между нея и В. В. изпълняваща длъжността главен счетоводител, като не получила отговор. Впоследствие в конферентната зала влязъл и д-р В. К. - директор на ДПБ П. и казал на ищцата, че има документи за нея. Всъщност документът бил един, като той лично й връчил само Заповед № 8 от дата 14.08.2024 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 14.08.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено. Заповедта била подписана от директора на ДПБ-П.. Той настоял веднага да я разпише, като не й предоставил време да се консултира с адвоката си и след това й казал да напусна сградата на ДПБ. Поискала и получила трудовата си книжка на излизане. Посочва какво е било отразено в заповедта.

Твърди, че в нито един момент не й е била връчвана длъжностна характеристика.

Смята, че директорът на ответника е действал недобросъвестно, тъй като за втори път е прекратил правоотношенията с ищцата. Счита, че е налице и злоупотреба с право.

Посочва, че реално не е била започнала работа и нямало как представителят на работодателя й да установи, че тя няма качества за ефективно изпълнение на работата, без дори да й е връчил длъжностна характеристика. Посочените бланкетно професионални качества и отговорности в процесната заповед дори не съвпадали с тези от длъжностната характеристика, която й била връчена в деня на предишното прекратяване на трудовите й правоотношения с този работодател.

Твърди, че доколкото дори за 15 минути да е била възстановена на длъжността „главен счетоводител“ при ДПБ-П., то към този момент брутното й трудово възнаграждение възлизало на 2628,72 лева, а не сумата записана в трудовата й книжка от 2100 лева.

На следващо място счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материален закон.

Излага твърдения за стажа, който е придобила. Твърди, че времето през което е била с 2 прекратено трудово правоотношение - 01.12.2022 г. до възстановяването й на работа на 14.08.2024 г. се признава за трудов стаж, поради което общият й трудов стаж в ДПБ-П. е 8 години, 7 месеца и 11 дни.

По отношение на притежаваното образование и квалификация твърди, че притежава необходимо образование за заемането на длъжността, като и че нямала наложено никакво наказание.

След прекратяването на трудовото правоотношение се регистрирала на бюрото по труда на 19.08.2024 г..

Твърди, че на последната длъжност, която заемала преди повторното уволнение „главен счетоводител” е показвала съответните организационни умения и способности, необходими за изпълнението на основите й задължения и отговорности. Демонстрирала съответните аналитични способности, необходими за приоритизиране и качествено изпълнение и довършване на поставените задачи. Имала прекрасни колегиални отношения на работното си място, като проявявала комуникативност. Работила в екип, както с работодателя, включително и с настоящия директор, а така също и с другите служители заемащи ръководни длъжности.

В работата й като главен счетоводител проявявала оперативност и инициативност, необходими за самостоятелно планиране и изпълнение на дейностите и задълженията й.

Иска се от съда да приеме, че не е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Работодателят не бил посочил в процесната заповед в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). Работодателят нито за миг не е отчел целия професионален стаж на ищцата, нейния опит и познания. Нито за миг не е отчел, че тя реално притежавала всички онези качества да заема тази длъжност и през това време не е показала някакви отрицателни качества в работата си.

Моли съда да приеме, че поредицата от действия на работодателя установяват злоупотреба с право. Единствената му цел да посочи, че на ищцата й липсват качества за ефективно изпълнение на работата е била да прекрати трудовото правоотношение с нея.

По изложеното моли съдът да приеме, че законоустановена презумпция по чл.8, ал.1 КТ е оборена и категорично е налице злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се отмени.

Твърди, че установила, че в трудовата й книжка са вписани неверни данни относно прослуженото време като трудов стаж от 01.12.2022 г. до 14.08.2024 г., като вместо да бъде нанесено 1 година, 9 месеца и 14 дни, то там на лист 17 е записано 0 години, 8 месеца и 22 дни. Тези вреди определя като неимуществени в размер на 200 лева.

Смята, че следва да й се заплати обезщетение за неползвания платен годишен отпуск в размер на 6571,80 лева – 55 дни.

Твърди, че й се дължи и обезщетение по чл.213, ал.1 КТ, за времето от 3 възстановяването на работа до прекратяването на трудовото правоотношение.

По отношение на иска, с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225 КТ, обезщетение следвало да се присъди за срока от датата на незаконното уволнение 14.08.2024 г. до 14.02.2025 г. и е в размер на 15772,32 лева.

При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението. Претендира се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 6571,80 лева, обезщетение по чл.225, ал.3 КТ в размер на 716,92 лева и обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл.226 КТ в размер на 200 лева, ведно със законната лихва по исковете от депозиране на ИМ в съда до окончателното плащане.

В хода по същество ищцата се явява лично и адвокат В. П. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост, като основателна и доказана.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете и счита, че същите са допустими, но неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли.

Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е осъществено напълно законосъобразно и правилно.

Не оспорва предходното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата през месец декември 2022 г. извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 и т.11 КТ, както и възстановяването й на работа на длъжност „главен счетоводител“ с влязлото в законна сила на 29.07.2024 г. съдебно решение по гр.д. № 21/2023 г. по описа на РС П.. В тази връзка поддържа, че на ищцата А. била връчена утвърдена длъжностна характеристика към 01.12.2022 г. за длъжността, която и към настоящия момент не била променяна и същата била запозната с нея и не било необходимо да й се връчва повторно.

Оспорва, че не е могъл да определи качествата на ищцата, тъй като заемал длъжността „директор“ от 01.10.2022 г. и за периода до първото прекратяване на трудовото правоотношение е имал тази възможност. Излага подробни съображения.

На следващо място, оспорва всички сочени в ИМ факти и обстоятелства, които според ищцата установявали недобросъвестно упражняване на права и оборвали презумпцията установена в разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ за добросъвестно упражняване на права. Твърди, че в ИМ се сочили обстоятелства навеждащи недобросъвестно упражняване на права свързани с предходното й прекратяване на трудовото правоотношение през 2022 г., които били неотносими към настоящия спор.

Оспорва по основание и размер предявения иск за заплащане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на прекратяването на трудовото й правоотношение за период от шест месеца и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан.

4

Оспорва твърденията на ищцата, че не била допусната до работа. Посочва, че в действителност ищцата се явила на работа и депозирала заявление с вх. № 806 от 08.08.2024 г. за възстановяване на работа. Следвало да се има предвид, че към тази дата никой не бил получил съобщението по чл.345, ал.1 КТ, което получаване законът категорично изисквал да бъде получено. Излага подробни съображения.

Твърди, че било необходимо и разумен срок, тъй като лицето, което заемала длъжността следвало да представи на ищцата с приемо-предавателни протоколи активите на лечебното заседание, документи и т.н. Поради тази причина била връчена заповедта на ищцата, за започване на работа от 14.08.2024 г., поради което не било налице недопускане, поради което не и се дължи и обезщетение.

Смята, че е неоснователен и предявеният иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 200 лева, явяващи се в причинна връзка с вписване на неверни данни в трудовата й книжка. Оспорва същия по размер и основание и моли да бъде отхвърлен, доколкото от изложеното в ИМ и представените доказателства не се установявало да е налице грешно вписано обстоятелство, от което ищцата де е претърпяла имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване по този ред.

Оспорва и предявения иск за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Посочва, че правото на работника за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ се пораждало при прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не е ползвал полагаемият му се платен годишен отпуск. При отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на незаконно уволнения работник на заемана длъжност, изплатеното за неизползван отпуск обезщетение не се връщало. Периодът от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника на предишната му работа се признавало за трудов стаж, макар да не е съществувало трудово правоотношение - законова фикция създадена с разпоредбата на чл. 354, ал. 1 КТ. През този период обаче, тъй като работникът не престирал реално труд и за него не възниквало право на платен годишен отпуск и не му се дължало обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Намира за неоснователно и позоваването на решения на СЕС, тъй като след прекратяването на трудовото й правоотношение към 01.12.2022 г. с настоящия ответник по спора и видно от приложеното копие от трудовата книжка на ищца, същата работила за периода от 10.08.2023 г. до 01.08.2024 г. при работодателя „А. 2004“ ООД, с. Л. , община С..