Определение № 1148 от 18.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1148 гр. Благоевград, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501053 по описа за 2024 година и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 5114/13.08.2024г. от И. Ж. М., чрез пълномощник против Определение № 480/24.07.2024г., постановено по гр.д.№ 652/2024г. по описа на РС Гоце Делчев, с което е допуснато обезпечение на предявените с исковата молба искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.109 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС.

В частната жалба се сочат доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Излагат се доводи, че съдът е допуснат обезпечение на недопустими искове.

Недопустимостта се сочи, че се изразява в едновременното предявяване на иск по чл.108 от ЗС, чл.109 ЗС и чл.33, ал.2 ЗС, които могат да се предявяват само в условия на преюдициалност, но не и кумулативно. Като аргументи за недопустимост на исковете се сочат факти по съществото на спора. Ако се приеме, че исковете са допустими се възразява по извода за вероятната им основателност, като се сочат конкретни доводи в насока липса на доказателства за определени факти. Оспорва се наличието на обезпечителна нужда, а извършваното в имота строителство се определя като законно, като към частната жалба се сочат писмени доказателства за това. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение на предявените от ищеца искове и отхвърлЯ. на обезпечителното искане.

В срока по чл.396, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни, които оспорват частната жалба като неоснователна. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за недопустимост на предявените искове. Останалите доводи в жалбата се определят като такива по съществото на спора. Изтъкват се аргументи и за незаконност на извършвания строеж. Твърди се наличие на всички предпоставки за допускане обезпечение на 1 предявените искове, поради което се иска отхвърлЯ. на жалбата като неоснователна.

Въззивният съд, като прецени данните по делото и доводите, изтъкнати с частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба /поправена/ от К. П. Д., Г. П. Д., С. П. Д. и Я. П. Д., с която против К. А. Ц., Т. А. Ц., С. А. Ц. и И. Ж. М. са предявени искове за – признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследство и давност на 3/4 ид.ч. от УПИ - парцел V (пети), заснет като имот с пл.№ 842 от квартал 53 по плана на град Хаджидимово, община Хаджидимово, област Благоевград, утвърден със Заповед № 70/03.06.1991 година на кмета на Общината, с площ за целия урегулиран поземлен имот от 790 (седемстотин и деветдесет) квадратни метра, при описани съседи; за отмяна на основание чл.537, ал.1 ГПК на Нотт.акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 16, том 6, рег.№ 9715, дело № 972 от 07.10.2021г. за над 1/4 ид. Част, както и за осъждане на ответника И. Ж. М. да предаде на ищците владението върху 3/4 (три четвърти) идеална част от описания недвижим имот, както и за осъждането й да премахне извършеното от нея строителство в имота, изразяващо се в започнато изграждане на сграда със застроена площ от 100 кв.м., от която към момента са изградени бетонови ивични фундаменти, излята е бетонова плоча на кота 0 и са изградени тухлени стени – правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.108 ЗС вр. с чл.537, ал.2 ГПК.

Със същата искова молба е предявен и иск с пр.основание чл.33, ал.2 ЗС – за допускане изкупуване от ищците на собствената на ответницата И. Ж. М. 1/4 ид.ч. от процесния УПИ.

С искова молба ищците са поискали допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка - “спиране на строителните дейности“ в процесния имот.

С обжалваното определение № 480/24.07.2024г. исковият съд е допуснал обезпечение на предявените искове, като е наложил обезпечителна мярка: спиране на строителните дейности по изграждане на сграда със застроена площ от 100 кв.м. в УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел V (пети), заснет като имот с планоснимачен номер 842 (осемстотин четиридесет и две) от квартал 53 (петдесет и три) по плана на град Хаджидимово, община Хаджидимово, област Благоевград, утвърден със Заповед № 70/03.06.1991 година на кмета на Общината, с площ за целия урегулиран поземлен имот от 790 (седемстотин и деветдесет) квадратни метра, при съседи за същия: от изток - УПИ VI[1]843 (парцел шести за имот с планоснимачен номер осемстотин четиридесет и три), от запад - УПИ IV-841, от север - край на регулация, от юг — улица.

Обезпечението е наложено при условията на чл.391 ал.2 от ГПК – определена парична гаранция в размер на 5000 лева, вносими от ищците.

Ищците са внесли определения размер гаранция в пълен размер, на което основание съдът е издал и Обезпечителна заповед № 11/26.07.2024г., с което допуснатата обезпечителна мярка е и наложена.

В мотивите съдът се е позовал на наличието в кумулативност на всички елементи за 2 допускане на исканото обезпечение – допустимост на предявения иск, обезпечителна нужда и посочена подходяща и относима на вида на охраняваното право обезпечителна мярка. По въпроса за вероятната основателност е изтъкнал, че с оглед естеството на предявените искове приложените от ищците към исковата молба писмени доказателства не са достатъчни, за да обусловят извод за съществуването на претендираното материално право и неговия обем и принадлежност, както и на част от обстоятелствата обуславящи основателност на исковите претенции в тяхната осъдителна част. С оглед сочения придобивен способ съдът е изтъкнал, че вероятната основателност не може да се установи с писмени доказателства , ас други такива, които могат да бъдат събрани само в рамките на висящ процес, каквито в обезпечителното производство са недопустими. Ето защо се е позовал на постановките на т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, според които когато в обезпечителното прозиводтво представените писмени доказателства са недостатъчни, за да обосноват извод за вероятната основателност на иска то съдът следва и може да определи внасЯ. на парична гаранция, т.е. прието е, че в този случай законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде заместена от гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението се окаже неоснователно. При тези аргументи обезпечението е допуснато при определена и весена от ищците парична гаранция.

При така установеното , следват следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от ответната страна срещу която е допуснато обезпечението и в този смисъл чиито интерес е засегнат от наложената обезпечителна мярка. Няма данни актът да е бил връчен надлежно на жалбоподателя, съгласно чл. 396, ал.1, вр. с чл. 397, ал.1, т.3 от ГПК – предвид конкретния вид обезпечителна мярка, която е наложена. Ето защо частната жалба следва да се счете за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване по чл.396, ал.1 ГПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, с интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

По същество – е неоснователна. За да се допусне обезпечение на предявен иск следва в кумулативност да са налице следните предпоставки - допустимост на иска, вероятна основателност, която следва да се изведе от анализа на представените на този етап от обезпечителното искане писмени доказателства /следователно не се изисква провеждане на пълно и главно доказване/, обезпечителна нужда от постановяване на обезпечението, както и посочване от молителя на подходяща с оглед вида и естеството на охраняваното право обезпечителна мярка.

В казуса са налице в кумулативност всички посочени по - горе условия.

Предявените искове са процесуално допустими. Процесуалната допустимост се извежда само на основание фактическите твърденията на ищците, с които обосновават наличие на спорно субективно право. Неоснователно е оспорването на жалбоподателя, че исковете са недопустими предвид формата на кумулативното им обективното им съединяване.

3

Изложените фактически твърдения и поддържаните въз основа на тях искания за защита сочат, че начина, по който са предявени исковете – за собственост – както в установителната, така и в осъдителната част спрямо последния ответник, за който се сочи, че владее вещта, както и негаторния иск по чл.109 ЗС и конститутивния по чл.33, ал.2 ЗС, са процесуално допустими. Начинът им на съединяване и искането за произнасЯ. в последователността, в която са предявени предполага по същество искане за разглеждането им по този ред, което предполага и установява тяхната процесуална допустимост. Останалите доводи за недопустимостта им и по –специално на исковете за собственост, изтъкнати в жалбата, касаят съществото на исковете, поради което са неотносими за разглеждане в настоящото обезпечително производство. В последното са неотносими и въпросите относно законността на започналото в имота строителство.

Същевременно, от външна страна, представените към исковата молбата писмени доказателства не сочат на вероятната основателност на исковете, предвид естеството на фактите, които следва да се установят и необходимостта от събиране и на други доказателства, различни от писмени такива. Ето защо правилно и в съответствие със задължителните постановки на т.5 от ТР № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГТК, съдът е допуснал обезпечението при условие на заплащане от молителите на парична гаранция. В този случай законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде заместена от гаранция, която да обезпечи евентуалните вреди от неоснователно наложената обезпечителна мярка. При изпълнено задължение от молителите и внесена парична гаранция следва да се приеме, че в обезпечителното производство е налице елемент от фактическия състав по уважаване на обезпечителното искане, което е установено със заместващото извода за вероятна основателност условие за внасЯ. на гаранция, с която да се покрият евентуално причинени на ответната страна вреди от неоснователното засягане на правата сфера на тази страна при поддържане на неоснователни фактически твърдения. В случая определеният размер парична гаранция също следва да се счете за съотносим с вида на правото, което се иска да се защити, а от друга страна адекватен за обезщетяване на евентуални вреди в резултат на неоснователно предизвикан правен спор.

По отношение на следващата предпоставка - обезпечителна нужда - в казуса е налице.

Последната се предполага и не винаги следва да се доказва от търсещия обезпечителната защита, поради което е неоснователно оспорването наличието на такава. От частния жалбоподател не са представени доказателства, които да опровергават наличието й.

На следващо място – поисканата от молителите обезпечителня мярка следва да се определи като адекватна и подходяща с оглед обезпечителната нужда и вида на охраняваното право, което се цели да се охрани. Адекватността на обезпечителната защита предполага извод, че с налагането на мярката спорното право ще бъде съхранено до влизане в сила на решението по съществото на спора в такова съС.ие и вид, което ще позволи за изпълнение на решението без това да създаде за страните неудобства от пълно неизпълнение 4 или по-големи от обикновените.

В случая следва да се счете, че исканата обезпечителна мярка е подходяща. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика, поради което за извода дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща е фактически въпрос, с оглед на вида на заявеното спорно субективно право и конкретна преценка дали и доколко с налагането на поисканата мярка това право ще се съхрани в непроменен вид до влизане в сила на решението по съществото на спора. В съдебната практика се счита, че мярката е подходяща, когато не засяга правната сфера на ответната страна неоправдано и е от такъв характер, че при положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението, т. е. след постановяването му да не се налага отмяната й. Именно такъв извод в случая може да се направи не само по отношение на иска по чл.108 ЗС, но и за негаторния иск по чл.109 ЗС, като със спиране на строителството в процесния имот последният ще се запази в съС.ието, в което е към момента на възникване на спора. В противен случай – извършването на визираните строителни дейности, ще доведат до значителна промяна на вида на имота от незастроен в застроен урегулиран имот, по отношение на който ищците претендират собственически права. Признаването на такива ще доведе до възникване на съсобственост на изграденото по приращение, а по отношение на иска по чл.109 ЗС ще доведе до значителни затрудняване изпълнението на решението, доколкото осъждане възстановяване на имота отпреди нарушението ще е свързано със значителни разходи и неудобства, което не е в интерес и за двете страни по спора. Обезпечителната мярка "спиране на строителство" по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който ищецът претендира да бъде осъден ответникът да спре започнати строителни работи в имота, които пречат, ограничават и смущават правото му на собственост и да възстанови предишното положение в процесния имот, е адекватна в случаите, при които правата на молителя по решението могат да бъдат затруднени несъмнено премахването на завършен или с висока степен на завършеност строеж би създало по-големи затруднения за молителя при евентуално благоприятно за него решение, в сравнение със сграда в начален етап на изграждане. В тази връзка следва да се отбележи, че административният ред за премахване на незаконни строежи /чл. 222 ЗУТ/ не създава юрисдикционни правомощия на съответните административни органи да се произнесат дали и в каква степен е нарушено чуждо право на собственост, постановените от тях актове не са годни да разрешават спора със сила на пресъдено нещо между заинтересованото лице и нарушителя, както и заинтересованият собственик не може да се позовава на тях, за да изисква принудително изпълнение за отстраняване на нарушението. Ето защо и с оглед естеството на конкретно предявения негаторен иск по чл. 109 ЗС, наложената мярка следва да се определи за подходяща, тъй като при завършено строителство на обекта, изпълнението на позитивно решение по този иск би било затруднено, както и че след като по този иск съдът е компетентен да се произнесе дали извършените от ответника действия препятстват, смущават или застрашават правото на собственост на ищеца, вкл. и да постанови премахването на построеното при успешното провеждане на негаторния иск, то той е компетентен да се произнесе и по обезпечаването на този иск чрез временно преустановяване от страна на ответника на онези действия, в случая осъществявани 5 строителни работи, чието упражняване накърнява правото на ищеца, предмет на търсената с иска защита / в този смисъл е и съд.практика – вж.Определение № 155 от 17.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 802/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова/.