Решение № 458 от 11.11.2019, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………… /11.11.2019 год., град Добрич

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

СИЛВИЯ САНДЕВА при участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от съдия Силвия

Сандева КАНД № 504/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на А.И.С. *** срещу решение № 217 от 09.07.2019г. по нахд № 669/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 431027-0029751/22.04.2019г. на началника на отдел “Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ, представляван от А.И.С., с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Основните възражения в жалбата са, че здравословното и финансовото състояние на жалбоподателя не му позволяват да плати наложената имуществена санкция. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление поради явна несправедливост на наказанието.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич счита, че с оглед на личността и здравословното състояние на нарушителя може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ, представляван от А.И.С., с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за това, че на 16.03.2019г. при извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че А.И.С. осъществява търговска дейност на сергия (без стационарен обект), находяща се в гр.Добрич, бул. “25-ти септември”, без да е монтирано и въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността – 16.03.2019г. АНО е приел, че с поведението си С. е осъществил състава на административно нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., което подлежи на санкциониране по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нарушението е констатирано след извършена контролна покупка от орган по приходите на 1 бр. балон на стойност от 5 лева, за която не е издаден фискален касов бон от ЕКАФП или друг документ.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че вмененото с него нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Изложил е съображения за неприложимост на чл.28 от ЗАНН с оглед на важността на регулираните с нарушената правна норма обществени отношения. Счел е, че липсва правна възможност за намаляване на наложената имуществена санкция, тъй като тя е определена в законоустановения минимум.

Така постановеното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, по делото не са налице ясни и категорични доказателства, които да установяват, защо актосъставителят, а след това и наказващият орган са приели, че административнонаказателната отговорност следва да се носи от ЕТ, а не от физическото лице. И в двата акта (АУАН и НП) е налице вътрешно противоречие относно персонификацията на нарушителя, като веднъж се твърди, че търговската дейност по продажба на балони се осъществява от ЕТ, а друг път от физическото лице. Действително по време на проверката жалбоподателят С. е попълнил писмени сведения, в които е посочил, че има регистрирана фирма като ЕТ, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че проверяваният търговски обект се е стопанисвал от ЕТ и именно той е автор на извършеното нарушение.

Няма спор, че от гледна точка на гражданското право физическото лице и ЕТ са един и същ правен субект, като с регистрацията си като ЕТ физическото лице не придобива нова правосубектност, а само разширява гражданската си правоспособност, но от гледна точка на административнонаказателното право е налице съществена разлика между физическото лице и регистрирания от него ЕТ, тъй като съгласно разпоредбите на чл.13 б.“б“ и чл.83, ал.1 от ЗАНН на физическите лица може да бъде налагано само административно наказание „глоба“, а на ЮЛ и ЕТ – само имуществена санкция. Санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС също прави разграничение между физическото лице – нарушител и едноличния търговец, който не изпълнява задълженията си по чл.118 или нормативен акт по неговото прилагане. Или иначе казано, между административнонаказателната отговорност на едноличния търговец и регистриралото го физическо лице не съществува идентичност, поради което наказващият орган е бил длъжен да установи по несъмнен начин, че нарушението е извършено във връзка с дейността на ЕТ с оглед на диференциране на административното наказание. Той не е сторил това, поради което процесното НП се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при неизяснена фактическа обстановка и липса на безспорни доказателства кой е реалният извършител на нарушението и съответно носител на административнонаказателната отговорност по чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Независимо от това, дори и да се приеме, че авторът на нарушението е правилно индивидуализиран, налице е още едно обстоятелство, водещо до незаконосъобразност на НП. От данните от делото и по-конкретно от вписванията в търговския регистър е видно, че към момента на издаване на НП регистрираният от С. едноличен търговец вече е бил заличен, поради което наказващият орган не е имал правната възможност да ангажира административнонаказателната отговорност на лицето в това му качество.

Налагането на имуществена санкция на несъществуващ в правния мир ЕТ е нарушение на материалния закон, което е неотстранимо в хода на съдебното производство и е абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП.

Затова, като е приел обратното и го е потвърдил, районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг по същество, с който да се отмени НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл.222, ал.1 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 217 от 09.07.2019г. по нахд № 669/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№ 431027-0029751/22.04.2019г. на началника на отдел “Оперативни дейности” – Варна към ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ на ЕТ “А.– А.С.”, с БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. “П.Р.С.” № ХХХ, представляван от А.И.С., с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :