Определение № 21498 от 09.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21498 гр. София, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-О, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20261100509712 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, вх. № 2302984 от 02.07.2026 г., подадено от П. Ц. П., ЕГН **********, чрез адв. К.Т., САК, съд. адрес: София, ул. ****, сутерен, против издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 57854/2020 г. по описа на СРС, 30 с-в.

Жалбоподателят - длъжник счита, че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са му били връчени надлежно. Твърди, че от края на 2011 г. до края на 2025 г. е живял и работил в Италия, а за наличието на делото узнал чрез адв. К.Т. на 02.06.2026 г., когато му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело № 632/2024 г. от ЧСИ Б.Б.. Искането към съда е да се обезсили заповедта за изпълнение на парично задължение.

Претендира разноски.

Заявителят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, подава отговор в законоустановения срок, в който излага съображения за недопустимост на депозираното възражение, като подадено след изтичане на преклузивния едномесечен срок за подаването му. В тази връзка оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, че узнаването за издадената заповед за изпълнение, от когато започва да тече и едномесечния срок, е станало на 02.06.2026 год. Намира, че връчването по чл. 47, ал. 1 ГПК е извършено надлежно, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, издаден е изпълнителен лист в полза на заявителя и е било образувано изпълнително дело № 632/2024 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 КЧСИ. Моли съда да остави възражението без уважение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като съобрази наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа 1 страна:

Производството по ч.гр.д. № 57854/2020 г. по описа на СРС, 30 с- в, е образувано по реда на чл. 410 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми. Описани са подробно обстоятелствата, от които произтича вземането.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 18.12.2020 г. В процесната заповед са посочени като длъжници Т. Ц. П. и П. Ц. П. и двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****.

Извършена е служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че постоянният адрес на лицето е: гр. София, , ж.к. ****, а настоящият е Италия от 22.12.2011 г.

На длъжника П. Ц. П. е връчено съобщение за издадената заповед за изпълнение чрез залепяне на уведомление на входа на блока на 08.03.2021 г.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, следното:

Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна страна в законоустановения срок, поради което същото се явява процесуално допустимо. Длъжникът е узнал за заповедта с получаването на съобщение за образуваното изпълнително дело № 632/24 г. на ЧСИ Б.Б. от пълномощника му на 02.06.2026 г., а възражението е подадено на 02.07.2026 г.

Разгледано по същество възражението е основателно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.

414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК. В конкретния случай длъжникът навежда твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, както и че в деня на връчването й той не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България.

Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, мотивирали депозираното възражение. От изисканата справка за адресна регистрация се констатира, че постоянният адрес на П. Ц. П. е в гр. София, ж.к. ****, а настоящият е в Италия, считано от 22.12.2011 г.

По отношение на твърденията на длъжника П. П., че в деня на връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение длъжникът не е имал обичайно пребиваване на територията на Република България, настоящата съдебна инстанция намира същите за доказани. Ангажираните от жалбоподателят доказателства установяват пребиваването му в Италия за периода от 22.12.2011 г. до 26.11.2025 г.

Въз основа на изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че твърденията на 2 жалбоподателя - длъжник за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и за липсата на обичайно пребиваване на територията на Република България са доказани, поради което е налице предвиденото в чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК основание за приемане на депозираното възражение и същото следва да се уважи.

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по възражението следва да бъде осъден да заплати на П. Ц. П. разноски за настоящото производство в размер 63,90 евро, от които 12,78 евро – ДТ и 51,13 евро – адв. хонорар.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на П. Ц. П., ЕГН **********, подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 18.12.2020 г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, по ч.гр.д. № 57854/2020 г. по описа на СРС, 30 с-в.

ОБЕЗСИЛВА заповедта за изпълнение на парично задължение издадена на 18.12.2020 г. по ч.гр. д. № 57854/2020 г. по описа на СРС, 30 с-в и изпълнителния лист от 18.06.2024 г., издаден по повод заповедта за изпълнение В ЧАСТТА ИМ по отношение на длъжника П. Ц.

П., ЕГН **********.

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД да заплати на П. Ц. П., ЕГН **********, разноски в размер 63,90 евро, от които 12,78 евро – ДТ и 51,13 евро – адв. хонорар.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3