Решение № 1191 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1191 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110211300 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. И. Ц. срещу Наказателно постановление (НП) № 25-4332012639/10.06.2025 г. издадено от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат конкретни съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на НП и се претендира отмяна на наложените с НП административни наказания. Сочи се, че в АУАН и НП липсва ясно и точно описание на двете вменени на жалбоподателя нарушения, които освен това са недоказани. Относно нарушението на чл. 123 ЗДвП е допълнено, че е налице разминаване между словесното му описание и дадената му правна квалификация. Сочи се и нарушение при издаването на НП, свързано с неподписването на същото от посочения негов автор. Поради това се претендира отмяната на НП и присъждане на разноските за адвокатска защита.

В съдебното заседание жалбоподателят Ц., редовно призован, не се явява.

Представлява се от своя процесуален представител – адв. П.. В пледоарията си тя моли за отмяна на НП поради събраните в съдебното следствие доказателства, че процесният автомобил се е намирал на различно място в посочения ден и час на нарушението.

Представя подробни писмени бележки с конкретни доводи за отмяна на НП в цялост и за присъждане на разноските.

Административнонаказващият орган – началник на група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата. От нея 1 е депозирано и писмено становище с молба за потвърждаване на НП. В пледоарията си тя моли за потвърждаване на НП като намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.01.2025 г. от 11:11 часа до 13:06 часа, товарен автомобил, марка „Пежо“ модел „Боксер” с рег. № ***, се движел в област Монтана, като бил засечен от камери на АПИ последователно да преминава през с. Бързия, с. Горна Венерица, с. Страцимирово и с.

Жеглица. Този ден автомобилът бил отдаден под наем на жалбоподателя Ц. Ц..

На предния ден, св. Д. С. била паркирала своя личен автомобил марка „Ауди“ модел „А4“ с рег. № *** в гр. София, бул. Цар Борис III, в локалното платно срещу Първа инвестиционна банка. На предното стъкло на автомобила тя била оставила своя телефонен номер. По-късно през деня, св. С. получила обаждания и съобщения, че нейният автомобил е бил ударен. Свидетелката видяла снимка на товарния автомобил, марка „Пежо“ модел „Боксер” с рег. № ***, публикувана във Фейсбук същия ден, за който се твърдяло, че е ударил автомобила на свидетелката. Тя получила обаждане и от непознат за нея мъж – К. Т., който също й съобщил, че лично е видял как бусът удря автомобила й около 11 часа. Затова св. С. отишла на мястото и видяла, че по автомобила й има щета по предния ляв калник.

Затова св. С. подала сигнал за случилото се и приложила към него снимките, които свалила от Фейсбук.

След допълнителна работа по случая, на 29.01.2025 г. на мястото на твърдяното ПТП бил изпратен екип на ОПП СВДР. Служителите на ОПП СДВР съставили Протокол за ПТП с инкорпорирана скица, разписан от св. С., в който било прието, че бусът Пежо е ударил при маневра надясно лекия автомобил Ауди, като му причинил щети по лявата броня.

Въз основа на така събраната информация, на 31.03.2025 г. Антон Станилов на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателя Ц.

Ц. за нарушения на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в отсъствие на нарушителя, и в присъствие само на един свидетел при съставяне на акта. В АУАН било вписано и името на К. Т., но той не присъствал на мястото, като липсва негов подпис, а единствено на мястото на подписа му е отбелязано „чл.40, ал. 4 ЗАНН“. АУАН бил връчен на жалбоподателя на 16.04.2025 г.. Жалбоподателят подписал акта и препис от него му бил връчен, като той изложил възражения срещу него, като вписал, че няма спомен да е причинил вреда при паркиране. В последствие, от жалбоподателя били изпратени и подробни писмени възражения срещу акта, които обаче не били взети предвид от наказващия орган.

Актът бил съставен за това, че на 16.01.2025 г. около 11:00 часа, в гр. София, бул. Цар Борис III, при управление на товарен автомобил, марка „Пежо“ модел „Боксер” с рег. № ***, поради липсата на контрол при паркиране, реализирал ПТП, като ударил паркиран лек автомобил Ауди с рег. № ***. Посочено е още, че след ПТП напуска мястото без да уведоми органите на МВР.

Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 10.06.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група в отдел „Пътна полиция” при СДВР.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 10.07.2025 г. чрез ССЕВ, видно от отразеното в придружителното писмо на ОПП СДВР. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 17.07.2025 г.

2

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Д. С., както и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол за ПТП и скица към него, сведение, докладна записка, заповеди за компетентност, справки от АПИ и др./, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Д. С. по отношение на съобщената й информация от трети лица. Тя добросъвестно описва последователността на събитията и как е узнала за данните на автомобила, за който се твърди да е ударил нейния паркиран автомобил. Но свидетелката признава, че лично не е видяла ситуацията, а единствено пресъздава съобщеното й от други лица и снимките на буса, които твърди да са били публикувани във Фейсбук. Свидетелката излага предположение, че ПТП е станало именно около 11:00 часа на процесната дата, тъй като тя е уведомена преди 13:00 часа.

Съдът отчете, че тези снимки не са представени по делото, нито са налице данни актосъставителят или съставилият Протокола за ПТП да са се запознали с тях. В АУАН е посочено, че актът се базира и на сведението от К. Т., в което единствено е посочено, че именно в 11:00 часа на процесния ден е станало произшествието, като именно товарен автомобил Пежо с рег. № *** е причинил щети на автомобила Ауди. Но съдът е преценил, че в случая не се налага разпит на този свидетел, доколкото така изнесената в сведението му информация, повторена и в АУАН и в НП, изцяло се опровергава от официалните данни от АПИ.

Съдът изцяло кредитира изпратената справка от АПИ относно регистрираните преминавания през камери на АПИ на товарния автомобил Пежо с рег. № *** на 16.01.2025 г. Видно от справката, която е и разпечатана след извършения й оглед в съдебно заседание, товарният автомобил е засечен да се движи в област Монтана в периода от 11:11 часа до 13:06 часа на процесния ден, като от справката хронологически може да се проследи движението му по населените места. Именно въз основа на така приобщената официална информация, съдът прие за невъзможно същият автомобил да се е намирал около 11:00 часа в гр. София, където водачът му да е причинил процесното ПТП.

Поради това съдът намира за напълно оборено твърдението в АУАН и НП, че жалбоподателят е реализирал ПТП в гр. София на 16.01.2025 г. около 11:00 часа с този товарен автомобил и съответно, че е напуснал мястото без да сигнализира органите на ОПП СДВР.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и необоснованост.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно 3 постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 3.10 от същата заповед, наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР.

Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за липсващ подпис на НП, като от представения по преписката оригинал е видно, че то е подписано.

Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на Д. Станчева, тя не е присъствала при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписала на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Но няма данни вписаният свидетел да попада в тези категории, той не е сред лицата съставили Протокола за ПТП и докладната записка на място. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, въпреки вписването й в текста на АУАН, доколкото всички приложени документи относно нарушението нямат официален характер. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.

Налице е и допълнително нарушение при съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя, без да са налице данни, че той е бил поканена за това. По този начин са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗАНН, като жалбоподателят е бил лишена от правото си на защита в първоначалния момент на образуване на административнонаказателното производство. Допълнително, и подадените от него възражения не само не са взети предвид от наказващия орган, а дори и не са приложени по преписката.

Съдът намира, че и двете процесни нарушения не са описани достатъчно ясно и конкретно, което грубо нарушава разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (относно АУАН) и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (относно НП). Лаконичното описание на двете нарушения не посочва обстоятелствата, при които те са извършени, нито конкретния механизъм на ПТП. Допуснато е и допълнително процесуално нарушение по отношение на вмененото нарушение по чл. 123 ЗДвП, свързано с разминаване между описанието му от фактическа страна и дадената му правна квалификация, което ще бъде разгледано по-долу.