Решение № 312 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Варна, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20233100900358 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 530, вр. гл.

21 от ГПК и чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на К. Р. Ю., в качеството й на представляващ „Р.В.К.Ж.“ ЕООД, ЕИК 124564619, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, к.к. „Златни пясъци“, вила Гяуров 1, чрез пълномощника адв. П. П., срещу отказ № 20230609080933-2/15.06.2023 г. на длъжностно лице по регистрация по подадено заявление образец А4 с вх.№ 20230609080933 за вписване на промени в персоналния състав, правно-организационната форма и представителството на дружеството по партидата му в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

Поддържа се в жалбата, че постановеният отказ е незаконосъобразен.

Жалбоподателят счита за неправилен отказа, който е мотивиран с обстоятелството, че част от представените чуждестранни официални документи, удостоверяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства, не отговарят на изискванията на чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, тъй като не са придружени от апостил. Жалбоподателят твърди, че представените документи относно наследяването на дружествения дял на починалия едноличен собственик на капитала на „Р.В.К.Ж.“ ЕООД, смъртен акт и пълномощни, са заверени от нотариус в Р. Казахстан и придружени от легализиран превод. Излага, че по силата на Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Р. България и СССР, в сила от 18.01.1976 г., документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно 1 установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Сочи, че Р. Казахстан, в качеството й на правоприемник на СССР след разпада му, се ползва от правилата на цитирания международен договор. Поради изложеното, счита, че представените със заявлението документи удовлетворяват изискванията на закона и не е необходим апостил, в какъвто смисъл са дадените от длъжностното лице указания по реда на чл.

22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. По същество, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да укаже на АВ да извърши исканото вписване на промени по партидата на дружеството в Търговския регистър. Претендира и сторените в настоящото производство разноски.

Агенцията по вписванията, чрез пълномощника си юриск. Д, Маринова, депозира отговор на жалбата, с който поддържа изложеното в обжалвания отказ досежно липсата на легализация чрез апостил на представените със заявлението документи. Моли за потвърждаване на отказа и присъждане на разноски.

Жалбата е представена в официално заверено копие, придружено с копие от приложените към заявлението документи, дадените указания и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 oт ЗТРРЮЛНЦ.

Депозирана е пред АВ на 20.06.2023 г., или в рамките на срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за датата на връчване на обжалвания отказ.

Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания, представените при регистрацията на заявлението доказателства и въз основа на справка с данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление за вписване на промени по група „Основни обстоятелства“ по партидата на дружеството „Р.В.К.Ж.“ ЕООД в Търговския регистър във връзка със смъртта на едноличния собственик на капитала Р. Б.Ю., като бъдат вписани като съдружници призованите към наследяване негови наследници – В. В. Ю., съпруга, Е. Р. Ю. и К. Р. Ю. – дъщери на починалия. Заявена за вписване е също промяна в правноорганизационната форма и представителството на дружеството, за управител на което е избрана К. Р. Ю..

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в Търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно 2 представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛР е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, заличаване или обявяване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изискванията на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извода на настоящия състав, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на заявените за вписване обстоятелства, се определят според изискванията на чл.

21, ал. 3, т.1-3, т.8-10 и т.11 от Наредбата, а именно: решението на общото събрание за промяна на обстоятелствата; преписът от дружествения договор, съответно учредителния акт, съдържащ промяната, заверен от органа, представляващ дружеството, нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на новия управител; декларация от управителя за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; актът за смърт на съдружника ( в случая едноличен собственик на капитала ) и документи, удостоверяващи правото на наследяване на дружествения дял.

С оглед заявените за вписване промени към процесното заявление са представени: удостоверение за смърт на Р. Б.Ю., управител и едноличен собственик на „Р.В.К.Ж.“ ООД и удостоверение за правото на наследяване по закон на същия, видно от което заявените за вписване съдружници са наследници на починалия, протокол от общо събрание на съдружниците на „Р.В.К.Ж.“ ООД от 13.04.2023 г., на което са взети решения за продължаване дейността на дружеството с участието на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, разпределение на дружествените дялове между тях, избор на нов управител на дружеството, протокол от общо събрание на съдружниците от 08.06.2023 г., всички придружени с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, съгласно изискването на чл. 7 от Наредбата; нотариално заверено съгласие и образец от подписа на новия 3 управител; декларация от управителя за липса на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; актуален дружествен договор; документ за внесена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Длъжностното лице по регистрация е отказало да впише заявените промени с аргумента, че представените акт за смърт, удостоверение за наследници, пълномощни и декларации не са оформени с апостил, съгласно изискването на чл. 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, а дадените в тази насока указания по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ не са изпълнени.

Постановеният отказ е незаконосъобразен.

Представените със заявлението чуждестранни документи - акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол от общо събрание, пълномощни и декларации са придружени с превод на български език, извършен от преводач, включен в списъка на Министерството на външните работи, съгласно изискването на чл. 7 от Наредбата за водене съхраняване и достъп до Търговския регистър. Що се отнася до изискването за оформянето им с апостил настоящият състав, съобразява наличието на цитирания с жалбата Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Р. България и СССР, в сила от 18.01.1976 г., съгласно чл. 12 от който „документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация“. Посочените чуждестранни публични актове са заверени от нотариус в Р. Казахстан, за която цитираният двустранен договор се прилага, в качеството й на правоприемник на бившия СССР.

Поради горното, следва да се приеме, че представените с процесното заявление документи, удостоверяващи съществуването на заявените за вписване обстоятелства, отговарят на нормативните изисквания и не е необходимо в качеството им на чуждестранни актове да бъдат оформени с апостил с оглед държавата, в която са издадени и наличието на двустранен договор, приложим в отношенията й с Р. България, който изключва задължението за легализация. Поради изложеното ирелевантни се явяват дадените от длъжностното лице по регистрация указания, съответно неизпълнението им не може да обуслови отказ за вписване на заявените обстоятелства.

Предвид несъвпадането на изводите на длъжностното лице, с изложените от съда и като съобрази, че са представени изискуемите доказателства съгласно Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 г., за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, съдът намира отказа за незаконосъобразен и като такъв го отменя.

По разноските :

С оглед изхода по спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 25, 4 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски за внесена държавна такса в размер на 7.50 лева и адвокатски хонорар съобразно представения списък и доказателства за реалното им извършване. Съдът намира възражението на ответника по жалбата за прекомерност на договореното и платено възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева за неоснователно, доколкото същото отговаря на минималния размер, определен по реда на чл. 11 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Отказ № 20230609080933-2/15.06.2023 г., постановен по заявление образец А4 вх.№ 20230609080933, подадено от К. Р. Ю., в качеството й на представляващ „Р.В.К.Ж.“ ЕООД, ЕИК 124564619, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, вила Гяуров 1, чрез пълномощника адв. П. П., за вписване на промени в персоналния състав, правно-организационната форма и представителството на дружеството по партидата му в Търговския регистър към Агенция по вписванията.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията да извърши исканото със заявление образец № А4 с вх.№ 20230609080933, подадено от К. Р. Ю., в качеството й на представляващ „Р.В.К.Ж.“ ЕООД, ЕИК 124564619, вписване на промени по партидата на дружеството.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието на Република България да заплати на „Р.В.К.Ж.“ ЕООД, ЕИК 124564619, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, вила Гяуров 1, сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 7.50 лева и 400 лева – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ.