Решение № 1048 от 05.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Пловдив, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно гражданско дело № 20265300500654 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. И. П. с ЕГН: ********** против решение № 383/29.01.2026 г., постановено по гр.д. № 8463/2023 г. на Районен съд Пловдив, ХХІV гр. състав, с което са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 535, вр. с чл.483, вр. с чл.537 от ТЗ, за признаване за установено в отношенията между страните, че „БЕБО ГРУП“ ЕООД, ЕИК: ******и Ю. Б. с ЕГН: ********** дължат на Д. И. П. в условията на солидарност вземане, за което е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 4104/2023 г. на Районен съд - Пловдив, а именно: сумата от 4 601,63 евро/9 000 лв.

– вземане по Запис на заповед, издаден на 08.12.2021 г. от „БЕБО ГРУП“ ЕООД, авалиран от Ю. Б., и предявен за плащане на 04.01.2022г., ведно със законната лихва от 20.03.2023 г., до окончателното плащане, както и е признато за установено по отношение на Д. И. П. по предявените от „БЕБО ГРУП“ ЕООД и от Ю. Б. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, че Запис на заповед, издаден на 08.12.2021г. от „БЕБО ГРУП“ ЕООД, авалиран от Ю. Б., и предявен за плащане на 04.01.2022 г. е нищожен поради липса на съгласие. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че записът на заповед е нищожен. Сочи се, че същият е следвало да се предяви за плащане в срок до една година от издаването му. В случая е бил предявен на 04.01.2022 г., преди крайния срок за предявяване, а менителницата на предявяване, според действащите разпоредби на ТЗ, е платима с предявяването й. Поддържа се, 1 че изводът на районния съд е погрешен в тази насока и неправилен. На следващо място се поддържа, че в декларация ответникът Ю. Б. е заявил, че владее писмено и говоримо български език и се оспорва извода на районния съд, че същият не разбира български език. Поддържа се, че в Търговския регистър са вписани дружествен договор, решение на едноличния собственик на капитала, спесимен и други, в които Ю. Б. е декларирал, че владее писмено и говоримо български език и никъде не е приложил превод на турски език. Оспорва изводите на районния съд във връзка с наличието на каузална сделка, във връзка с която е бил издаден процесният запис на заповед. Моли да се отмени обжалваното решение в неговата цялост и да се постанови друго решение по същество, с което предявените искове да се уважат. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемите страни „БЕБО ГРУП“ ЕООД, чрез управителя си Ю. Б. и Ю. Б. в лично качество, чрез адв. Ч. оспорват жалбата като неоснователна.

Поддържат, че в записа на заповед не е ясна датата на уговорения падеж, че Ю. Б., подписвайки записа на заповед, изобщо не е имал съзнание, че се касае за сделка, нито за нейния вид и правните й последици, поради което не е изразил воля за възникването й като юридически факт. Молят за потвърждаване на решението и за присъждане на разноските, направени пред тази инстанция.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск по чл.422 от ГПК, с правно основание чл. 535 ТЗ.

Ищецът Д. И. П. е основал иска си на твърдението, че въз основа на запис на заповед от 08.12.2021 г. ответникът "БЕБО ГРУП“ ЕООД представляван от управителя си Ю. Б. се е задължил да му заплати сумата от 9000 лв. Записът на заповед бил авалиран от втория ответник Ю. Б. в лично качество. Въпреки предявяването на записа на заповед за плащане на 04.01.2022 г. сумата не му била изплатена. Сочи, че ответникът Ю. Б. в качеството му на управител на "БЕБО ГРУП" ЕООД на 08.12.2021 г. му поискал на заем сумата от 9 000 лв., като имали уговорка, че много бързо ще му ги върне. Парите му трябвали, за да закупи стока от Турция, за която имал готов пазар. Ищецът му предоставил сумата от 9 000 лв., нужна за заплащането на капаро за закупуване на посочената стока, за което при предаване на сумата съставили писмен документ - Запис на заповед. Записът на заповед би авалиран от Ю. Б. в лично качество и последният подписал и декларация, че знае български език и разбира съдържанието на подписаното от него. Заемната сума не била върната и на 04.01.2022 г. Записът на заповед бил предявен. Д. И. П. подал заявление по реда на чл. 417, ал.1, т. 9 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4104/2023 г. по описа на Районен съд -Пловдив и били и издадени два броя Заповеди за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, съответно за двамата солидарни длъжници "БЕБО ГРУП“ ЕООД, в качеството му на издател и физическо лице Ю. Б., в качеството му на авалист, за сумата от 9 000 лв., ведно със законната лихва от образуване на заповедното производство - 20.03.2023г. до окончателното изплащане. Срещу 2 издадените заповеди за изпълнение и изпълнителен лист били подадени възражения по реда на чл. 414 от ГПК от ответниците.

С отговора на исковата молба Ю. Б. в качеството му на Управител на „Бебо Груп“ ЕООД и в лично качество е оспорил исковете като неоснователни и недоказани с възраженията, че ищецът не е предавал на Ю. Б. в качеството му на Управител на „Бебо Груп“ ЕООД сума в размер на 9 000 лв., представляваща заем.

Сочи се, че Д. И. П. не е представил никакви доказателства относно предаването на сумата, място и дата, както и размера на сумата, която да е предал. Счита, че процесният запис на заповед, обезпечаващ вземането на ищеца по договор за заем, който не е породил действие, не може да послужи като доказателство за предаване на сумата. На следващо място е заявил, че не е разбирал текста на предоставените му за подпис документи, в това число запис на заповед, декларации и други. Сочи, че Д. И. П. му е предоставил на 10.02.2022 г да подпиша жалба до полицията в град Стамболийски от името на представляваната от него фирма „Бебо Груп“ ООД срещу управителка на търговско дружество, приела да съхранява в склад плодове, по повод на неуредени търговски отношения за съхранение на лимони в склад в град Кричим. Представил му множество документи, за които твърдял, че са изготвени от негова адвокатка. Той не разбирал значението на текстовете, съдържащи юридически термини, а се доверил, че подписва документи по повод жалбата. Едва когато получил документи от съда по повод издадена Заповед за незабавно изпълнение въз основа на изпълнителен лист, адвоката му обяснил, че е подписал Запис на заповед на дата 08.12.2021г, по силата на който се е задължил безусловно да заплати на Д. И. П. сумата в размер на 9 000 лв. Обяснено му било и от преводач, че е подписал декларация, че владее писмено и говоримо български език, с чието съдържание се запознал едва при връчване на исковата молба.

Твърди, че на посочената в тази декларация дата 08.12.2021 г. той не е бил в град Пазарджик и не е декларирал описаното в нея, защото през този ден е бил в друг град на значително разстояние от Пазарджик. Същото твърди и за процесния Запис на заповед, в който е записано, че на същата дата 08.12.2021 г. го издал и подписал в град Пловдив, като поддържа, че не е бил в град Пловдив. Във връзка с подвеждането му относно съдържанието на предоставените му документи за подпис и неразбирането какво подписва, с което е бил въведен в заблуждение, бил подал жалба до Районна Прокуратура – Пловдив. Изрично е заявил, че оспорва датата и мястото на издаването на Записа на заповед и на неговото предявяване, както и на датата и мястото на декларацията за владеене на български език от негова страна. Счита, че същите са с невярно съдържание относно дата и място на издаване.

Оспорва така издадения Запис на заповед като нищожен поради липса на съгласие, поради факта, че не владеел писмено български език. В условията на евентуалност поддържа, че процесният запис на заповед e унищожаем поради измама, като измамата се изразявала във въвеждането му в заблуждение относно съдържанието на документа. С отговора е подадена и насрещна искова молба, с която моли Съда да постанови решение, по силата на което да прогласи нищожността на записа на заповед от 08.12.2021г. и в условията на евентуалност да приеме същия за унищожаем поради измама.

3

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4104/2023 г. по описа на Районен съдПловдив, V гр. състав, за вземането си в размер от 9000 лв. въз основа на запис на заповед на 08.12.2021 г., издаден от „БЕБО ГРУП“ ЕООД и авалиран от Ю. Б., предявявен за плащане на 04.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2023 г. ищецът Д. И. П. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците като солидарни длъжници, а последните са подали възражение срещу тази заповед за незабавно изпълнение в срока по чл.414 от ГПК. Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

Видно от представения по ч.гр.д. № 4104/2023 г. по описа на Районен съд-Пловдив в оригинал запис на заповед, същият е издаден на 08.12.2021 г. от „БЕБО ГРУП“ ЕООД чрез управителя му Ю. Б., турски гражанин, като дружеството се е задължило неотменимо и безусловно да заплати на ищеца Д. И.

П. в качеството му на поемател на предявяване в срок до 04.03.2022 г. /четвърти март две хиляди двадесет и втора година/ сумата от 9 000 лв. Направена е уговорка "без протест и разноски". Записът на заповед е авалиран от Ю. Б. в лично качество и е предявен за плащане на 04.01.2022 г. на издателя и на авалиста. В същия саморъчно са изписани имената на издателя и авалиста, като подписите им не са оспорени.

Този запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав не споделя извода на районния съд в решението му, че от така уговорения падеж не става ясно дали е уговорен падеж на предявяване, или падеж на определен ден 04.03.2022 г. и намира този извод за неправилен. В случая падежът на записа на заповед е посочен в съответствие с нормата на чл. 487, ал.1 от ТЗ, според която менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Или в случая не се касае до уговарянето на два различни падежа, а до посочване на падеж на предявяване, което е следвало да се осъществи в срок до 04.03.2022 г., който срок е определен от издателя.

С исковата молба ищецът е посочил, че записът на заповед е бил издаден по повод каузално правоотношение между страните – сключен договор за заем. С отговора на исковата молба ответниците са оспорили това твърдение, като са заявили, че договор за заем не е бил сключван и няма доказателства сумата от 9000 лв. да е била реално предадена на ответното дружество. От своя страна ответниците не са навели никакво каузално правоотношение, във връзка с което да е бил издаден записът на заповед, а възраженията им се свеждат до твърдението, че управителят на дружеството „БЕБО ГРУП“ ЕООД Ю. Б. не е изразил валидно съгласие при подписване на процесния запис на заповед, който му е бил представен за подпис от ищеца ведно с други документи в по-късен момент. Възразяват, че тъй като Ю. Б. не владеел говоримо и писмено български език и не е разбирал текста 4 на предоставените му за подпис документи, в това число запис на заповед, е бил подведен от ищеца, като е смятал, че подписва жалба срещу управителка на търговско дружество, приела да съхранява в склад плодове, по повод на неуредени търговски отношения за съхранение на лимони в склад в град Кричим.