Решение № 581 от 31.07.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1751/2025
- Вид
- Решение № 581
- Подписан
- 31.07.2026
- Състав
- Татяна Иванова Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48, ал.6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.48, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 581 гр. П., 31.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720101751 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.48, ал.7, вр.ал.6 от ЗУЕС, в редакцията му преди 31.12.2023 г. и чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от М. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез адв. М., срещу Н. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.**** и В. З. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са собственици на самостоятелни обекти в сграда, в режим на Етажна собственост, съответно съсобственици на идолни части от общите части на сградата. Сочи, че ответниците придобили по наследство собствеността върху самостоятелния обект в сградата, представляващ апартамент № 19, находящ се в град ****, със застроена площ от 89,33 кв.м., заедно с 3,62 кв.м. - балкон от 401,74 куб.м., ведно с припадащите се 4,994 % идеални части от общите части на сградата, оставено им от общите им наследодатели Й.С.М. и Г.Г.М.. Твърди, че през годините покривът на сградата се повредил, което наложило извършването на спешен и необходим ремонт. Сочи, че Общото събрание на ЕС не е взело решение за ремонт на покрива, поради което и след проучване на оферти, ищецът сключил договор с търговско дружество „Максстрой 93“ ЕООД, за 1 извършване ремонт на покрива. Твърди, че за извършения ремонт на покрива, ищеца заплатил сумата в общ размер на 16625,40 лева. Твърди, че съобразно притежаваните от ответниците процент идеални части от общите части на сградата, припадащата им се част възлизала на сумата от 857,51 лева.
Искането към съда е да постанови решение, по силата на което всяка една от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 428,75 лева, съответстваща на техните идеални части от общите части на сградата от общо заплатената от ищеца сума в размер на 16625,40 лева, за извършения неотложен ремонт на покрива на сградата, находяща се в гр. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 07.05.2025 г., до окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и иск за осъждане на всяка една от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 428,75 лева, съответстваща на техните идеални части от общите части на сградата от общо заплатената от ищеца сума в размер на 16625,40 лева, за извършения неотложен ремонт на покрива на сградата, находяща се в гр. ****, с която сума счита, че ответниците са се обогатили до размера на обедняването на ищеца от предприетите от него действия без пълномощие за извършване на ремонтни работи на покрива на сградата.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът Н. Й. Б. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по исковете.
В законоустановения срок ответникът В. З. С. не е подала отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В съдебно заседание ищецът чрез адв. М. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като й се присъдят сторените по делото разноски.
Ответниците в съдебно заседание не се явяват, представляват се от адв.
В., който оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат 2 разгледани.
По основателността:
Съгласно чл.48, ал.6 от ЗУЕС, в редакцията му преди 31.12.2023 г., всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на Общото събрание (ОС). Разходите за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него вноски по чл.50 от ЗУЕС, след представяне на документи, удостоверяващи плащанията, а ал.7 от същата разпоредба, дава право на този собственик - ако разходите, не бъдат възстановени по реда на ал.6, да предяви иск срещу останалите собственици.
Посочените разпоредби на ЗУЕС регламентират правото на отделен етажен собственик да претендира разходите за извършен от него без решение на ОС необходим ремонт на общи части на сградата. Задължението на етажните собственици да възстановят припадащата им се част от средствата за ремонт на общите части произтича от разпоредбата на чл.41 от ЗС, съгласно която всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Когато се касае за необходим ремонт на общи части на сграда в режим на етажна собственост, той може да се извърши и без решение на ОС на ЕС, но за дължимостта на разноските във връзка с него, е без правно значение дали етажният собственик се е съгласил с тяхното извършване, дали през този период е ползвал имота си и причините за това, тъй като самото естество на ремонта, а именно наложителността му да се възстанови, поддържа или приведе съобразно функционалното й предназначение съответната обща част, предполага, че той винаги е в полза и на неучаствалия в разхода етажен собственик.
Няма спор между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот: представляващ апартамент № 21, находящ се в град ***, заедно с избено помещение, с полезна площ от 20 кв.м. и 5,436 % идеални части от общите части на сградата, което се установява от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване № 74, том 15, дело № 3883/1997 г.
3
От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том ХІ, дело № 3092/96 от 28.12.1996 г. се установява, че първата ответница – Н. Б. е собственик на апартамент № 19, находящ се в блок 28 в гр. П., кв. „****“, като притежава и 4,994 % ид.ч. от общите части на сградата. Не се установи и няма доказателства, втората ответница - В. З. С. да е собственик или ползвател на самостоятелен обект или части от такъв в процесния блок.
От представения Протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 10.09.2022 г. се установява, че действително е бил поставен за обсъждане въпросът относно необходимостта от ремонт на покрива, като решение за извършването му не е било взето.
По делото са представени три оферти от различни строителни дружества, както и Договор за строителство от 04.10.2022 г., сключен между ищеца и „Максстрой 93“ ЕООД, с предмет извършването на ремонт на покривната конструкция, ведно с приложената количествено-стойностна сметка. От представените платежни нареждания и банкови документи се установява, че ищецът е заплатил на изпълнителя общо сумата 16 625,40 лева, съответстваща на договореното възнаграждение.
Представен е приемо-предавателен протокол от 17.10.2022 г., както и заменителна количествено-стойностна сметка, от които се установява, че след приключване на ремонта е извършена проверка на действително изпълнените строително-монтажни работи, като част от първоначално предвидените количества не са изпълнени, а други са заменени с допълнителни дейности, обусловени от фактическото състояние на покривната конструкция.
От приложената по делото покана и известие за доставяне се установява, че след приключване на ремонта ищецът е поканил първата ответница доброволно да възстанови припадащата й се част от направените разноски, но такова плащане към момента на предявяване на иска не е последвало.
От показанията на разпитания по делото свидетел Г.К.Г., се установява, че преди около четири години, лично е възприел наличието на течове в притежавания от ищеца апартамент, на терасата, която била усвоена към хола и кухнята, като стените били подгизнали. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, и се подкрепят от останалия събра по делото доказателствен материал, като свидетеля има лични е непосредствени впечатления от теча в 4 апартамента на ищеца, и неговото състояние.
За уважаване на предявения иск, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи извършване на ремонт на общите части на сградата от ищеца със собствени средства; извършеният ремонт да е бил необходим - обективна наложителност на извършените от ищеца разноски; общият размер на разноските и разпределението им спрямо ответниците съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата, че Общото събрание на ЕС не е взело решение за тяхното възстановяване или прихващане с дължимите от ищеца вноски по чл.50 от ЗУЕС, както и че е представил пред ОС на ЕС документа, удостоверяващ извършените от ищеца плащания.
Не се спори, че покривът представлява обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, както и че страните са етажни собственици в една и съща жилищна сграда.
Спорно по делото е единствено дали извършените строителномонтажни работи представляват необходим ремонт, какъв е техният действителен обем и какъв е размерът на подлежащите на възстановяване разноски.
В тази връзка по делото е изслушана и приета първоначална съдебно – техническа експертиза, в която вещото лице след извършен оглед на място, е установил, че е извършен частичен ремонт в западната част от общия покрив на бл.28, находящ се в гр. П., кв. „****“, която част е над вх.Г, а самият блок 28 е с продълговата Г-образна форма, и ремонтираната част, е само над апартаменти № 19, № 20 и № 21 (на ищеца). Останалата покривна площ над другите апартаменти, не е предмет на делото. За онагледяване в заключението вещото лице е инкорпорирало и скица на блока. В заключението вещото лице е остойностило видовете извършени СМР към датата на тяхното извършване, които е определило на стойност от 12126,95 лева с ДДС, включваща труд и материали, равняващи се на 6200,41евро с ДДС. От заключението се установява също така, че процесната ремонтирана част от покрива е имала нужда от частичен ремонт, изразяващ се смяна на улуци, претърсване на покрива - частично изпърпване дъсчена обшивка, поставяне на хидроизолационно фолио, летви и пренареждане на стари керемиди, както и докупуване за счупени такива, подмяна на капандура и капаци, които СМР са 5 за запазване на вещта. В заключението вещото лице е разяснило, че ако процесните СМР не бъдат извършени, е възможно проникване на влага и вода на самия покрив и апартаментите под него, което би довело до частично увреждане на вещта, но за степента на увреда, вещото лице не е могло да отговори, тъй като няма непосредствени впечатления от състоянието на покрива към момента на извършения ремонт. Въпреки това вещото лице в заключението е категорично, че цялостно унищожаване на вещта не е възможно да настъпи, но ще се влошат условията за живот, и и евентуално на последния апартамент № 21 в следствие теча от покрива.
Първоначалната съдебно – техническа експертиза е била оспорена от ищеца, поради което и по делото е изслушана и приета тройна съдебно – техническа експертиза, която е изготвена след извършен от вещите лица оглед на процесния покрив, замерване и заснемане. В заключението вещите лица са изчислили извършените СМР по КСС, на стойност от 13363,90 лева, равняващи се на 6 832,85 евро, а стойността на извършените СМР извън договора на стойност от 828,66 лева, равняващи се на 423,69 евро. Вещите лица са изчислили и стойността на извършените СМР и по СЕК, които са определили на стойност от 10851,49 лева, равняващи се на 5548,28 евро, като са изчислили и дължимата сума от първата ответница притежаваща 4,994 % от общите части на сгради на стойност от 541,92 лева, равняващи се на 277,09 евро.
При постановяване на настоящото решение съдът кредитира извършената повторна тройна съдебно – техническа експертиза, тъй като в същата цените на извършените СМР са остойностени по СЕК, което съдът счита за правилно. Експертизата е обективна, и изготвена от вещи лица, притежаващи съответната компетентност.