Определение № 557 от 24.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 557 гр. София, 24.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500411 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 195/15.01.2025 г. на ищеца И. К. Г. срещу Определение № 803 от 11.12.2024 г. по възз. гр. дело № 335/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което молбата му за допълване на решението от 04.11.2024 г., постановено по същото дело, е оставена без разглеждане и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съдържащата се във въззивната жалба молба за изменение на решението на Районен съд – Кюстендил в частта за разноските.

В частната жалба се релевира оплакване за неправилно процедиране от страна на въззивния съд, доколкото ищецът И. Г. е обжалвал първоинстанционното решение както в отхвърлителната му част, така и в частта за разноските. С оглед на това, според частния жалбоподател, като се е произнесъл само по съществото на спора, но не и по разноските, които се дължат пред първата съдебна инстанция, съдът е постановил непълен съдебен акт. И тъй като не се е произнесъл по всички искания, с които е бил сезиран, съдът е следвало да допълни решението си, вместо да оставя молбата на ищеца в този смисъл без разглеждане.

Насрещната страна и ответник по иска К. М. Г. не ангажира становище.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството и е насочена срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Ищецът И. Г. е предявил пред Кюстендилския районен съд срещу баща 1 си К. Г. искове с правно основание чл. 144 от СК и чл. 149 от СК за осъждане на възходящия да плаща издръжка на своя низходящ в размер на 400 лв. месечно, както и да му заплати сумата от 300 лв. за изминал период от една година. С решение № 395 от 16.04.2024 г. по гр. д. № 161/2024 г.

Кюстендилски районен съд е осъдил ответника да плащана на ищеца по 100 лв. месечно до завършване на висшето му образование но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст, като е отхвърлил иска за издръжка за минало време като неоснователен и недоказан. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските, разпределяйки отговорността за тях между спорещите страни съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете.

Така постановеното решение е обжалвано и от двете страни, като ответникът е атакувал същото само в осъдителната му част, а ищецът – както отхвърлителната, така и частта за разноските. С решение от 04.11.2024 г., постановено по в. гр. д. № 335/2024 г. Окръжен съд – Кюстендил, действащ като въззивна инстанция, по същество е намерил и двете жалби за неоснователни, като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт както в осъдителната, така и в отхвърлителната му част.

С молба от 20.11.2024 г. ищецът И. Г. е поискал съдът да допълни решението си, като се произнесе и по разноските, дължими пред районния съд. С обжалваното определение № 803 от 11.12.2024 г. Окръжният съд е приел, че частта от въззивната жалба на И. Г., с която се иска изменение на първоинстанционното решение относно разноските, няма характер на жалба, а на молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК, поради което е изпратил делото за произнасяне на РС-Кюстендил.

Определението е правилно.

Депозираната въззивна жалба от И. Г. в частта, в която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, имат характер на молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на така постановения съдебен акт. Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на тази молба е първоинстанционният съд, който е постановил решението, чието изменение се иска. Едва след като той се произнесе, неговият акт ще подлежи на инстанционен контрол, който ищецът може да реализира по пътя на обжалването. Преди първата инстанция да се е произнесла, обаче, за втората няма предмет на обжалване. По изложените съображения правилно въззивният съд е оставил без разглеждане молбата, която на този етап от производството се явява преждевременна, и е изпратил на РС-Кюстендил делото за образуване на производство по чл.248, ал.1 от ГПК.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийски градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 803 от 11.12.2024 г. по възз. гр. дело № 335/2024 г. на Окръжен съд – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3