Решение № 3620 от 09.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3620 гр. В., 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110115504 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от П. Г. Ш., ЕГН ********** с адрес с. Т., *** срещу Община В., с адм. адрес гр. В., бул. „О. П. П.“ 43, ЕИК ******, представлявана от Кмета И. П. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Т., ***, целият с площ от 493кв.м при граници на имота ****, *****, ****, по наследство от родителите си, а те въз основа на давностно владение упражнявано в периода от 1968г. до 1993г., евентуално въз основа на давностно владение осъществявано в периода от 1993г. до настоящия момент.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата и уточняваща я молба: Ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със заповед РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Т., ***, целият с площ от 493кв.м. въз основа на давностно владение. Твърди, че имотът е владян от родителите й по силата на договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от 1968г. на баща й - Г. Г. до 1993г., а от тогава до настоящия момент го владеели ищцата и съпругът й. Сочи, че е собственик на приземен етаж от жилищна сграда по силата на НА за дарение на НИ №104, том LVII, дело 13879/93г. и собственик в режим на СИО на втори жилищен етаж по силата на НА № 193, том 9, дело 4479/1987г. Твърди, че за процесния имот има съставен Акт за частна собственост №9409/21.02.1968г. на Градски народен съвет - гр. В.. Сочи, че осъществяването от нея и съпругът й владение е непрекъснато и необезпокоявано. Имотът бил ограден от тях, ползвали жилищната сграда и обработвали свободната част. Заплащали данъците на имота от 1998г. до настоящия момент. След като ищцата инициирала процедура за обстоятелствена проверка установила, че е налице спор с Община В. досежно имотът предмет на иска. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Сочи, че твърдения за осъществено владение върху държавна земя въз 1 основа на договор за отстъпено право на строеж в периода 1968-1993г. са без правно значение предвид забраната, въведена с чл. 86 ЗС. Възможност за придобиване на собствеността върху имота, но не по давност, била въведена с приемането на Закона за държавната собственост и по - конкретно с Постановление №235 на МС от 19.09.1996г. за приемане на правилник за прилагане на ЗДС и на правилник за прилагане на ЗОС. Сочи, че в първоначалната му редакция и по - конкретно в §1, ал.1 от ПЗР на ПМС 235/19.09.1996г. била предвидена следната процедура: „български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация, или техните наследници могат да подадат молба за придобиване на правото на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота". „Български граждани, придобили право на строеж върху държавна или общинска земя до 13 юли 1991г. за построяване на жилищна сграда за задоволяване на жилищни нужди в границите на населените места и с действаща дворищна регулация или включени в околовръстния полигон на населеното място, или техните наследници, както и роднините им по права линия, на които е прехвърлено правото на строеж могат да подадат молба за придобиване на правото на собственост върху земята до областния управител, съответно до кмета на общината, по местонахождението на имота";

Навежда твърдения, че били изчерпателно изброени документите, които се прилагали към съответната молба. След измененията и допълненията на §1 от ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996г. (ПМС №171/17.08.2000г., обн., ДВ, бр.70/25.08.2000г.), ал.3 се прономеровала на ал.4, но текстът останал същия. С последваща редакция, постановена с ПМС №57/09.03.1998г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС, алинеята бил допълнена по следния начин: „Към молбата служба "Държавна собственост", съответно служба "Общинска собственост", прилага служебно протокол за оценка на земята и на правото на строеж върху нея, изготвени съгласно разпоредбите на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост". След измененията и допълненията на §1 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г. (ПМС №171/17.08.2000г., обн., ДВ, бр.70/25.08.2000г.), ал.4 се прономеровала на ал.5, но текстът й остава същия; Впоследствие с измененията и допълненията на §1 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г. (ПМС №171/17.08.2000г., обн., ДВ, бр.70/25.08.2000г.), ал.5 се прономеровала на ал.6, но текстът й останал същия; Отново с последващи изменения и допълненията на §1 от ПЗР на ПМС №235/19.09.1996г. (ПМС №171/17.08.2000г., обн., ДВ, бр.70/25.08.2000г.), ал.6 се прономеровала, но текстът й останал същия. С оглед на изложеното сочи, че за ищцата и свързаните с нея правоимащи лица, за периода от 19.09.1996г. до 30.09.2006г. е съществувал в правния мир конкретен и точно разписан нормативен ред за придобиване правото на собственост върху имота, който изключвал придобиването на същото това право на собственост чрез придобивна давност, доколкото лицата с учредено право на строеж върху държавна земя в разглежданата хипотеза нямали качеството владелец, а били държатели на същата. Отделно от това твърди, че след срока на действие на ПМС №235/19.09.1996г. на 30.09.2006г., поради отмяната му с Постановление №254 на МС от 15.09.2006 г. за приемане на нов правилник за прилагане на ЗДС, придобивна давност за процесния имот не би могла да тече, предвид въведеното за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006г. спиране на протичането на придобивната давност по отношение на държавни и общински имоти (§ 1 от ЗД на ЗС, обн., ДВ, бр.46/06.06.200бг.), с последващи допълнения на тази разпоредба, действала без прекъсване до 04.03.2022г., когато е обявена за противоконституционна.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е налице спор относно упражняваната фактическа власт от страна ищеца по отношение на спорния поземлен имот, като същата се установява и от 2 ангажираните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

Основният спорен правнорелевантен въпрос касае характера на упражняваната фактическа власт – дали същата представлява владение или държане на имота, както и дали с оглед действалата забрана на чл. 86 от ЗС за придобиване на държавни и общински имоти, както и мораториумът, уреден с §1 от ЗИД на ЗС е възможно същият да бъде придобит на соченото оригинерно основание.

Ищцата Ш. твърди оригинерно основание за придобиване на собствеността, а именно че наследодателите й се легитимират като собственици на имота въз основа на упражнявано от тях давностно владение в периода от 1968г. до 1993г., евентуално че е придобила правото на собственост въз основа на давностно владение осъществявано необезпокоявано и явно в периода от 1993г. до настоящия момент с намерение за неговото своене, в т.ч. с присъединяване владението на родителите си, датиращо от 1968г.

В тежест на Община В. е да установи наличие на противопоставимо право върху имота, изключващо възможността в сочения период протичане на придобивна давност.

Събраните по делото доказателства от значение за разрешаването на правния спор установяват следните релевантни за делото факти:

На 21.02.1968г. е съставен акт за държавна собственост /л. 93/, на осн. чл.6 (отм.) ЗС относно незастроен жилищен парцел с площ от 270 кв.м. (490 кв.м., съгласно новия регулационен план от 1971г.), находящ се в с. Т., ***. В акта е посочено още, че Държавата отстъпва на Г. К. Г. право на строеж.

На 21.02.1968г. е сключен договор между Държавата и Г. К. Г. за отстъпване правото на строеж върху държавна земя /л.12/. С цитирания договор ГОНС - гр. В. отстъпва право на строеж в полза на Г. К. Г. върху държавно урегулирано място от 270 кв.м. от парцел III - ти от квартал 13, находящо се в с. Т..

На 07.11.2022г. е бил съставен акт за общинска собственост относно ПИ с идентификатор *** с площ 493 кв.м. и местонахождение с. Т., ***. /л. 46/. Като правно основание е посочено чл.58, ал.5 ЗОС, според който актът за общинска собственост за имот - държавна собственост, преминал в собственост на общината по силата на закон, се съставя съгласно изискванията на ал. 1 - 3 след отписването му от актовите книги за държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост. Представена по делото е и Заповед № ДИ-22-7703-38/31.08.2022г. на Областен управител на област В., от която е видно, че недвижим имот, съставляващ държавно дворно място с 490 кв.м. в кв.3, парцел III в с. Т., общ. В., *** е отписан от актовите книги за недвижими имоти – частна държавна собственост /л.98-100/.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената СТЕ, чието заключение, като компетентно дадено, отговорило в цялост на поставените въпроси и неоспорено от страните, съдът кредитира в неговата цялост. От същото се установява, че за периода от 01.01.1950 г. до 01.06.1973г. е действал КП от 1962г., както и РП, одобрен със Заповед № 524 от 05.11.1963г. на Председател на ИК на ГНС и Заповед № 15/17.03.1972г., с която е одобрено изменението на регулационния план и идейно застроителния план на с. Т.. Съгласно акт за държавна собственост № 9409 от 21.02.1968г. и чл. 6 от ЗС /09.09.1944г./ е одържавено държавно дворно място от 270кв.м в кв. 13, парцел XXIX, урегулиран по плана на с. Т., като в АДС има добавена бележка от 10.07.1971г., че съгласно новия регулационен план мястото има площ 490кв. м. в кв. 13 в пap. III. В акта е записано отстъпено право на строеж на Г.

Курт. Г.ев, съгласно прот. Решение № 46/1 от 17.02.1968г. на ИК на ГНС-В.. Вещото лице посочва, че за процесния имот е измерил площ от 493кв.м. и предвиждането на процесния имот е за жилищно строителство, съгласно одобрен ОУП на Община В. през 2012 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на по двама свидетели при режим на водене на страната на ищеца.

3

От показанията на св. Н. Р. А., се установя, че същата живее в съседен имот и познава ищцата от 60 години, като е познавала и родителите на ищцата. За процесния имот родителите на ищцата били платили по 1 лев цена, като мислили, че имотът е техен, а всъщност бил държавен. Излага, че имотът е даден на родителите на ищцата от Държавата за ползване за цената от 500 лв. Твърди се, че родителите на ищцата са се грижили за имота, обработвали са земята, както и са оградили имота и оградата не е местена през годините и границите на имота не са променяни.

От показанията на св. И. В. П., се установя, че същата живее в съседен имот и познава ищцата от 53 години. Излага, че родителите на ищцата са построили къща през 1968г., като са платили по 1 лев за земята, с право на строеж. От 1968 г. родителите на ищцата са се грижили за имота, като същият е бил и ограден с ограда, която не е местена.

Първо родителите на ищцата, а впоследствие ищцата, се грижили за имота като за свой, като владението през годините не е прекъсвано.

Така ангажираните гласни доказателства установяват, че наследодателите на ищцата са започнали да упражнява фактическата власт върху дворното място от 1968г., когато за него е било учредено право на строеж, по силата на сключен договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя между Държавата и Г. К. Г. от 21.02.1968г.