Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1082 от 29.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 10873/2023
Вид
Решение № 1082
Подписан
29.02.2024
В сила
22.11.2024
Състав
ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА

Цитирани разпоредби

  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20231110210873 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Л. Б. срещу електронен фиш серия К № 6554402, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на електронния фиш. Счита се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Счита се, че не е доказана субективната страна на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Постъпили са писмени бележки от адв. К, в които се сочи, че липсва издател на фиша и дата на съставянето му, което се преценява като съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че не е извършено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.10.2022г. в 22.06 часа с автоматизирано техническо средство Cordon с № MD1197 е установено и заснето, че МПС – лек автомобил „Сеат Леон” с ДК № , се движи в гр. София по бул. „Черни връх” до № 11 с посока на движение от бул. „Свети Наум” към бул. „България” със скорост от 81 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място.

Мобилната система за контрол на скоростта е преминала техническа проверка на 15.03.2022г. съгласно протокол № 09-СГ-ИСИС/15.03.22г., като представлява одобрен тип средство за измерване.

Видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система на 26.10.2022г. автоматизирано техническо средство Cordon с № MD 1197 за времето от 21.30 часа до 01.30 часа при стационарен режим на работа е позиционирано в гр. София, бул. „Черни връх” до № 11 с посока на контролираните МПС от бул. „Свети Наум” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” при важащо общо ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч за населено място. Ограничението на скоростта за движение се установява и от веществените доказателствени средства – разпечатки от техническото средство, в които освен ограничението от 50 км/ч за населено място, са отразени и координатите на процесното нарушение. Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимки, отразяващи дата, точен час, скорост и регистрационен номер на МПС.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на М. Л. Б..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за проверка от 15.03.22г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш, и веществени доказателствени средства – снимки.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

2

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакувания електронен фиш. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.

Електронният фиш е съставен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като М. Б. не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДвП да посочи друго лице, управлявало превозното средство при извършване на нарушението, поради което остава субект на административнонаказателна отговорност на основание чл. 188, ал. 1 ЗДвП.

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № , се е движел със скорост над максимално разрешената. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при липса на изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, с която трябва да се движат водачите на превозни средства категория В, в населено място разрешената скорост е до 50 км/ч. Ограничението на скоростта на движение съдът прие, че несъмнено се доказва от приобщените писмени доказателства и веществени доказателствени средства. Техническото средство за измерване на скоростта е отчело скорост от 81 км/ч след приспадане на допустимото отклонение. С оглед на това и автомобилът, собственост на М. Б, се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък с 31 км/ч, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

3

От приобщените писмени доказателства е видно, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка за изправност на 15.03.2022г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 09СГ-ИСИС/15.03.22г., с оглед на което техническото средство, с което е установена скоростта, е изправно.

Не се налага изследване на субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на жалбоподателя почива на разпоредбата на чл.

188, ал. 1 ЗДвП и на факта, че същият е собственик на МПС, с което е извършено нарушението, което я прави обективна.

Законосъобразно на жалбоподателя е ангажирана адмнистративнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която разпоредба предвижда аболютно определен размер на глобата от 400 лева за превишение от 31 до 40 км/ч. С оглед на това отсъстват материалноправни основания за обсъждане размера на глобата, която е във фиксиран размер от 400 лева и не подлежи на изменение.

Процесуален представител на въззиваемата страна е депозирал писмени бележки по същество на 17.11.2023г. с оглед на което на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски.

Съобразявайки чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя М. Б. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6554402, издаден от СДВР, с който на М. Л. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Л. Б. да заплати в полза на СДВР 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – 4

София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5