Решение № 424 от 16.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Б., 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120201582 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. С. С. с ЕГН ********** с адрес в село П. чрез адв.П. Х. АК-В. Т., с адрес в гр.В. Т., ул.... срещу наказателно постановление №9159/07.03.2025г издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа„ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура –гр.София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 предл.трето от ЗДвП вр. чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ и чл.7 ал.1 т.4 б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.177 ал.1 т.1 предл.трето от ЗДвП е наложена глоба в размер от 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се излагат съображения за нарушение на материалния закон и неправилно определена нарушена правна норма. Сочи се и че както акта, така и наказателното постановление са издадени от некомпетентни органи. В евентуалност моли да бъде изменена наложената санкция наполовина.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се представлява. В предварително депозирано становище по хода на делото от неговия упълномощен адвокат моли да се даде ход на делото и да се присъдят 1 разноските, като отхвърля възражението за прекомерност възнаграждението направено от представителя на наказващия орган. на

Въззиваемата страна, чрез упълномощен ЮК оспорва жалбата като неоснователна и заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира ЮК възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 59 ал.2 от ЗАНН видно от лист 12 и лист 9 от делото -14 дневен от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

10.02.2025г, в 13,03 часа, на път ІІІ-6008, км.9, в посока гр.К.-гр.Б., пред б. „С.“ , жалбоподателят Б. С. управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с 5 оси –МПС с 2 оси марка „Скания“ модел Р420 с рег.№ ... и полуремерке с 3 оси с рег.№..., като в процеса на извършената проверка от свидетелите Т. М. и Ю. А. и двамата в качеството на инспектори в А“ПИ“ било установено, че водачът С. извършвал превоз на пшеница, видно от експедиционна бележка №4/10.02.2025г

При направеното техническо измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №К0200011 и ролетка №1301/18/5 м. било констатирано, че:

1. При измереното разстояние между осите 1,40 м , сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 28,900 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл.7 ал.1 т.3 б.“б“ от Наредба №11 от 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), като превишаването било с 4,900 тона;

2. Измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на МПС било 11,850 тона, при максимално допустимо натоварване на същата ос 11,500 тона съгласно чл.7 а.1 т.4 б.“а“ от Наредбата, като превишението било с 0,350 тона.

При тези данни свидетелят М. счел, че управляваното ППС било с осово натоварване надвишаващо нормите, установени от министъра на 2 регионалното развитие и благоустройството регламентирано в раздел ІІ от Наредбата. Съгласно чл.3 ал.2 от същата наредба при превишаване на максимално допустимите норми на чл.7 ППС е тежко.

Поради тези съображения актосъставителят М. като инспектор в А“ПИ“ съставил на жалбоподателя С. акт за установяване на административно нарушение №0010512 на същата дата 10.02.2025г. Връчен бил на жалбоподателя за да се запознае и последният го подписал без възражения.

Такива не постъпили и в 3 дневния срок по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Като взел под внимание съставения АУАН и останалите писмени доказателства, наказващият орган и.д.началник отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа„ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура –гр.София издал атакуваното наказателно постановление №9159/07.03.2025г, в което при идентична с акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението, на основание чл.177 ал.3 т.1 предложение трето от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер от 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както от гласните, които са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е основателна по следните съображения:

АУАН е съставен от главен инспектор в отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа„ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при А“ПИ“ и за да обоснове неговата компетентност АНО се е позовал на Заповед №РД-11-97 от 29.01.2025 г (лист 18 от делото) на председателя на УС на А“ПИ“ . С тази заповед, посочените в нея длъжностни лица са определени да съставят АУАН, съгласно чл.56 ал.2 т.1 от Закона за пътищата вр. чл.167 а.3 и чл.189 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

3

Съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон.

Съгласно чл.167 ал.3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировката. Общата маса , осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица от Агенция „Митници“ и А“ПИ“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушение. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите, влизащи и излизащи от страната.

Видно от изречение второ на чл.167 ал.3 от ЗДвП, длъжностните лица на А“ПИ“ контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Така заложените правомощия са единствено и в съответствие с целите на Закона за пътищата, в чл.1, от който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура на Република България. Същевременно посредством тези правомощия не се постига целите на ЗДвП, които съгласно чл.1 ал.2 са да се опази живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазва имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от МПС.

Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на А“ПИ“ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП, въз основа на нормата на чл.167 ал.3 от ЗДвП. За така посочените нарушения те биха могли да съставят АУАН по реда на Закона за пътищата, тъй като изрично в нормата на чл.53 ал.1 т.2 е предвидено, че се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26 ал.1 т.1 букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които 4 извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията управляваща пътя.

За пълнота на изложеното, следва да се ма предвид и че ако законодателят е искал длъжностните лица на А“ПИ“ да имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП, за така установеното нарушение, то би го предвидил изрично както е сторил в нормата на чл.167а от ЗДвП и чл.189е, относно контрола върху заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП и установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДвП.

На следващо място, наказателното постановление също е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините и от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В случая наказателното постановление е издадено от началник отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа„ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към А“ПИ“ (лист 17 от делото), видно от Заповед №РД-11-96/29.01.2025г на председателя на УС на А“ПИ“ Съгласно чл.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенцията „Пътна инфраструктура“, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството със седалище в гр.София и със специализирани звена –областни пътни управления, Национално тол управление и институт по пътищата и мостовете.

Видно от така представената Заповед не се установява АНО да е длъжностно лице определено да издава наказателни постановления по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините. Нещо повече А“ПИ“ е ЮЛ на бюджетна издръжка към МРРБ , който министър не е предвиден сред лицата по чл.189 ал.12 от ЗДвП имащи право да издават наказателни постановления по ЗДвП, съответно да определя други длъжностни лица, които да могат да ги издават. Единствено в нормата на чл.189е ал.12 от ЗДвП са предвидени правомощия на председателя на УС 5 на А“ПИ“ или оправомощено от него длъжностно лице да издава наказателни постановления по ЗДвП, но за административни нарушения по чл.179 ал.3-3в Правомощията за издаване на наказателни постановления следва да са изрично предвидени, а не да се извеждат по тълкувателен път.

Освен изложеното следва да се даде отговор и на възражението на жалбоподателя, досежно неправилно избрана нарушена материална норма.

Нарушението по чл.53 ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата или то е такова по чл.177 ал.3 т.1 вр. чл.139 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно и/или тежко ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това ППС. Председателят на ВКС и ВАдмС в съвместно искане с вх.№30-775/08.12.2023г са установили противоречива съдебна практика по посочения въпрос и са предприели действия за издаване на тълкувателно дело №5/2023г (което още не е издадено).

Според първото становище въпреки незначителните разлики в описанието на неправомерно поведение по ЗП и ЗДвП, може да се направи извод, че те предвиждат едно правило за поведение и за това е недопустимо дублиране на отговорностите за едно и също нарушение по разпоредби от два различни материални закона, регулиращи различни обществени отношения, които предвиждат и различен размер на санкциите на ФЛ. Според това становище сравнителният анализ на двете норми води до извода, че доколкото за водача на ППС е предвидена изрично административнонаказателна отговорност в ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.1 т.2 ЗДвП, то няма как да е субект и на нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП. В подкрепа на това виждане се изтъква, че водачът на ППС не е задължено лице, което е легитимирано да поиска издаването на разрешително от администрацията управляваща пътя по реда на ЗП.