Решение № 1142 от 12.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000502690 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С решение № 279 от 03.10.2025 г. по т.д. № 1564/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е отменено въззивно решение № 378/02.04.2024 г. по в.гр.д. № 2958/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав и делото е върнато при дадени указания за обсъждане на събраните по делото доказателства с произнасяне по размера на претендираното обезщетение и по възраЖ.ето за съпричиняване от страна на пострадалия.

Предмет на разглеждане е въззивна жалба на И. Й. Н. и Ц. В. Н. срещу решение № 59/26.07.2023 г. по т.д. № 20221400900169 по описа на Окръжен съд-Враца, с което са отхвърлени предявени искове за обезщетяване на неимуществени вреди. При отчитане на очертания предмет на разглеждане с отменителното решение въззивниците И. Й. Н. и Ц. В. Н. – ищци в първоинстанционното производство, твърдят, че допреди злополуката били контактни, радвали се на сплотена семейна среда и на спокоен живот. Ищците и починалия били изключително задружно и сплотено семейство. Подкрепяли 1 се винаги, помагали си и са били неразделни. Смъртта лишила въззивниците от опора и сигурност. Променила живота им – затворили се, избягват срещи с други лица, а проблеми в общуването настъпили и с най-близките им, а и между тях самите. Смятат и че внезапната смърт, определена и като отличаваща се с изключителна жестокост, моментът на настъпването й – в навечерието на Коледните и Новогодишните празници, допълнително утежняват мъката им. И към момента на депозиране на жалбата не са се отърсили от случилото се, страдат от посттравматично разстройство, довело до нарушение на съня им, често главоболие и тревожност, анхедония и дстимен тон на настроението на фона на снижен фрустрационен толеранс и промени в жизнените стереотипи, което останало несъобразено от първоинстанционния съд. Застъпена е теза, че разделното живеене и наличие на собствено семейство за починалия не рефлектира върху съдържанието на отношенията между ищците и починалия. Оспорва се и възрастта да има ключово значение при определяне на емоционалните и психологически аспекти на страданието. Иска се решението да бъде отменено, а предявените искове – уваЖ. с присъждане и на адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Не се установява постъпил отговор по въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЗД БУЛ ИНС“ АД.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците – адв. Р., поддържа жалбата. Претендира разноски като оспорва претендираните от въззиваемия да са доказани. Адв. А. застъпва теза, че понеже адв. Г. не е престирал труд по делото, претендирания адвокатски хонорар следва да бъде редуциран. Адв. Р. възразява, че договорът за правна помощ е представен по делото след приключване на събирането на доказателствата и намира това процесуално действие за преклудирано.

Процесуалният представител на въззиваемия – адв. П., застъпва теза, че приетото във въззивното производство заключение не разкрива особени страдания, превишаващи обичайните за загуба на близък, а не родственик.

Поддържа и възраЖ.е за съпричиняване поради непоставен предпазен колан.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

2

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън прилоЖ.ето на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Върховният касационен съд е утвърдил материалноправната легитимация на въззивниците – възможността им да търсят обезщетение за претърпени вреди, макар и да не се намират в родствена връзка с починалия при пътнотранспортно произшествие.

Предметът на настоящото производство е ограничен до размера на дължимото обезщетение.

По делото е установено, че при починалият при пътнотранспортно произшествие на ******** г. Б. С. Б. е бил на 25 години.

С решение № 70/30.03.2011г., постановено по гр.д. № 169/2011г. на РС – Бяла Слатина, Б. С. Б. е настанен в Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ).

На 07.03.2013 г. ищците са кандидатствали за професионално приемно семество и със заповед № ЗДПГ 01-31/10.07.2013 г. на директора на РДСПВраца са били утвърдени. В това си качество са пологали григи само за едно дете. Със заповед № РД01-0195/02.09.2013 г. на вр.и.д. Директор на ДСП – гр.

Бяла Слатина настаняването в социалното учреждение било прекратено, а Б. е поверен на грижите на ищците, определени за професионално приемно семейство. Настаняването в тяхното семейство по административен ред е било продължавано до приключване на средното му образование, но не повече от 20-годишната му възраст. Поради достигане на пределната възраст настаняването в семейството на ищците било прекратено.

Свидетелката А. – съсед на ищцата, сочи да са станали по-близки през 2020 г., когато заработила в Дома в Борован. Ищците не правили никаква разлика между Б. и двете им дъщери, които го чувствали като брат и изключително близък. Споделяли и преживявали всичко заедно, работели заедно, грижели се един за друг. Б. се отзовавал и когато тя самата имала проблеми. Определя го като лъчезарен, усмихнат, сърдечен, усложлив и общителен. Б. имал собствена стая, а с него живеела и негова приятелка. Б. се 3 обръщал към ищците с „мамо“ и „татко“ като свидетелката знае, че има други родители, а баща му е жив. Разбрала за случилото се от интернет. Отишла на погребението, но не знаела какво да им каже и не влязла в контакт с тях.

Определя ищците като съсипани. След инцидента се опитвала да говори за други неща. Ставало дума и за инцидента понякога и заедно плачели. Ищцата направила голяма снимка на Б., която държала в дома си.

Свид. К. сочи, че първоначално приемала Б. за дете ищците.

Впоследствие разбрала от баща си, че те са му приемни родители. Ищецът споделил с нея желанието си да го осиновят. Сочи, че ищецът и Б. правели техни покрив. За инцидента разбрала от статия. Обадила се да попита дали имат нужда от помощ. Ищецът плачел по телефона. По настояване на биологичния родител Б. бил погребан в с. Бели извор. Свидетелката присъствала на погребението като определя ищците за повече страдали от кръвните роднини на Б.. Също сочи ищците да държат в дома си голяма снимка на масата.

Свид. И. потвърждава, че ищецът е искал Б. да носи неговата фамилия и да е искал да го осинови. Б. също споделил с него, че иска да носи тяхната фамилия, защото ги обичал като свои родители. Б. наричал ищеца „татко“.

Определя и повечето от присъстващите на погребението за приятели на ищеца.

Свидетелят М. не намира разлика в състоянието на ищците към момента на погребението и към момента на дадените показания – месец май 2023 г. Б. споделял радостта си, че е в семейството на ищците, че има тяхното уваЖ.е.

Също сочи, че в отношенията си ищците не правели разлика между биологичните си деца и Б..

Свидетелят н. – брат на Б., също сочи Б. да е наричал ищците „мамо“ и „татко“, тъответно „тати“, което свързва с уваЖ.е към тях. Намира да е имало разлика в отношението на ищците към Б., който си купувал повечето неща със собствени средства. Б. живял при ищците, но и на квартира във Враца.

Свидетелката Л. заявява, че познавала Б. година и половина преди катастрофата. Живели заедно и във Враца, в апартамент на нейните родители.

Б. споделял с нея, че майка му починала, а баща му заминал за Испания, поради което отишъл в Дома в Борован. Не е споделял нищо за отношенията си с ищците, които свидетелката определя за много добри. Също сочи, че Б. ги 4 наричал „мамо“ и „тати“. В деня на катастрофата били тръгнали Б. да види брат си Б., своята леля и братовчед си.

Свидетелката Б. – сестра на Б., сочи ищецът да е споделял с нея, че удрал Б., понеже отговарял на ищцата. Б. поддържал контакти с нея и докато била настанена в същия дом, но в друга група, а и след като излязла от дома и се омъжила. Пред нея наричал биологичния им баща „тати“, но така се обръщал и към ищеца, а ищцата наличал „мамо“. Още преди да навърши 18 години Б. помагал на ищеца като правели покриви. Докато били в Германия по телефона Б. й казал плачейки, че ищецът го оставил сам. Последните няколко месеца преди катастрофата Б. живял с приятелката си във Враца.

Всички свидетели сочат Б. и ищеца да са работели заедно, включително и в Германия.

От неоспорената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че Б. се е возил на предна дясна седалка в лек автомобил без поставен предпазен колан. От разяснението при защита на зяключението вещото лице П. приема ударът да е настъпил в челното стъкло или в неговата рамка. Ако пострадалият е бил с поставен колан, уврежданията би могло да настъпят или не.

Изслушаната съдебно-психологическа експертиза във въззивното производство идентифицира у ищцата относително висока ситуационна и личностна тревожност. Ищцата е оценена като способна да издържа на поголямо напреЖ.е в сравнение с повечето хора, но и неудовтлетворена от актуалната ситуация, чувства тежка загуба. Опитва да скрие уязвимостта си чрез повишен самоконтрол. Желанието й да се изолира от околните води до емоционална нестабилност, препятстваща продуктивната концентрация на вниманието й. Идентифицирани са трудности при социалната адаптация поради прекомерна чувствителност. При ищцата се наблюдават следи от непреработена психическа травма, свързана с ненавременната смърт на Б., които вещото лице определя да са в рамките на нормалпсихологическата скръб по починал близък, относително утежнено от внезапността на събитието, ранната възраст на загиналия при очаквано от ищцата добро бъдеще.

В хода на психологическото изследване при разговор за случилото се ищецът спонтанно се разплаквал. Тестовите резултати го представят като 5 неуверен, възприемащ се за жертва на обстоятелствата. Търси вината за неудачите извън себе си. Самооправдава се неадекватно, което води до силен вътрешен конфликт. Страхува се от бъдещи неудачи и се затваря в себе си като самозащита, но това не го успокоява. Тревожен е относно бъдещето, но без данни за посттравматично стресово разстройство. Констатираната емоционална лабилност у ищеца сочи на непреодоляна психическа травма, свързана със смъртта на Б..

Вещото лице не установява данни за прерастване на обичайната стресова реакция към периода на научаване за новината за смъртта на Б. в потежките реакции на дезадаптация или посттравматично стресово разстройство.

Ответникът не оспорва, че на 24.03.2022 г. е получил писмено искане от ищците за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Нормата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обвързва застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да поеме имуществената тежест от реализирания застрахователен риск. Както бе посочено вече обхватът на застрахователно покритие е нормативно утвърден като обхваща гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477 ал. 1 КЗ).

Както бе посочено вече претенцията е установена по основание – ищците са легитимирани да претендират и получат обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Възниква въпросът какъв е справедливият размер на обезщетението и налице ли са предпоставките за неговото редуциране поради съпричиняване от страна на пострадалия.