Решение № 10231 от 20.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10231 гр. София, 20.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110157925 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от /фирма/ срещу З. П. А. и В. К. Е. субективно и обективно, кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците при режим на разделност, както следва: за З. П. А., сумата в размер на 2 348,34 – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен №

******, ведно със законна лихва за периода от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 280,62 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за

1 периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за периода от

01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,56 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021 г.; за В. К. Е., сумата в размер на 2 348,34 – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до

30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ******, ведно със законна лихва за периода от

11.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на

280,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,57 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.07.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 33545/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба //фирма// излага твърдения, че ответниците З. А. и В. Е. са потребители, с абонатен номер

******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен

2 ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от ответниците, с който оспорват исковете с твърдението, че между страните не е налице договор за предоставяне на топлинни услуги. Оспорват сертифицирането на измервателните уреди. Оспорват основанието, въз основа на което ищецът претендира цена за дялово разпределение.

Релевират възражение за изтекла частично изтекла в тяхна полза погасителна давност. Считат, че клаузата за лихва е нищожна по смисъла на ЗЗП. Претендират разноските по производството.

В съдебно заседание ищецът //фирма//, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответниците З. П. А. и В. К. Е., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на

3 ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 33545/2021г. по описа на СРС, 4-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414 от ГПК от ответниците възражение срещу исковете.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 172/16.02.1981г. лицата В.А.В. и Е.З.Е. са придобили в съсобственост при квоти от по ½ идеална част недвижим имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в /адрес/. От приетото по делото удостоверение за наследници на СО, район Надежда, се установява, че лицето В.А.В. е починала на 11.03.2004г., като е оставила за свои законни наследници дъщерите си Е.З.В. и С.З.Г.. От приетия по делото Нотариален акт № 28/20.09.1985г., се установява, че преди смъртта си В.А.В. е дарила на дъщеря си Е.З.В. собствената си ½ идеална част от топлоснабдения имот. От приетото по делото Препис-извлечение от Акт за смърт № 848/01.12.2010г., се установява, че Е.З.В. е починала на 01.12.2010г., като видно от приобщеното по делото Удостоверение за наследници на СО, район Надежда е оставила за свои законни наследници ответниците З. П. А. - дъщеря и В. К. Е. – син.

По делото е приет Договор № 3735/17.09.2002г., сключен между ЕС, находяща се в /адрес/, като възложител и фирма, с който страните са уговорило, третото лице-помагач, конституирано на страната на ищеца да извършва услугата „дялово разпределение”. В т.2.4 от договора страните са договорили, че договора се сключва за срок от две години, като се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го 4 прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По делото не са приети писмeни доказателства в тази връзка, поради което съдът приема, че между /фирма/ и ЕС е налице валидно правоотношение по възлагане за извършване на услугата „дялово разпределение”. Последното се потвърждава и от изслушаната СТЕ, при изготвянето на която вещото лице е установило, че именно /фирма/ извършва услугата.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

В конкретиката на случая, съдът приема, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия, доколкото са съсобственици на имота по силата на универсално правоприемство, като наследници на лицето Е.З.В., при квоти от по ½ идеална част за всеки един от тях. Изводът на съда се потвърждава и от приетото по делото заявление – декларация от З. А. от м.03.2011г., която след смъртта на майка си е декларирала, че иска партидата на имота да се води на нейно име. По гореизложеното ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по така предявените искове.

5

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното жилище е имало монтирани три отоплителни тела, съответно три топлоразпределителя.Установява се, че в имота се ползва топла вода и има монтирани два водомера за топла вода по които се отчита разхода, както и щранг лира, за която се изчислява служебно топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 201 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период, поради което възражението на ответниците, че измерването на топлинната енергия в имота е извършвано без уредите за това да са сертифицирани е неоснователно.

Изслушаната ССчЕ установява, че има извършено плащане, касаещо процесния период, като на 19.01.2022г. е извършено плащане в размер на 54,18 лева, с което частично са погасени съдебни разноски. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е в размер на 4696,69 лева, в това число задължение по фактура № 0106437338/31.07.2019г., за отоплителен сезон 01.05.2018г. до 30.04.2019г., сума в размер на 2655,50 лева, дебитно известие № 0107256408/31.08.2019г. – изравнение в размер на 9,43 лева за доплащане, задължение по фактура № 1005598170/31.07.2020г., за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. – сума в размер на 2117,12 лева, от която се приспада сумата в размер на 85,36 лева, след изравняване.