Решение № 478 от 23.07.2019, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

Номер 467/23.07.

Година 2019 Град Перник

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Пернишкият районен съд

Втори наказателен състав На седемнадесети юли Година

2019 В публичното заседание в следния състав:

Председател: Петя Котева

Съдебни заседатели:

Секретар Божура

Антонова като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно дело № 00796 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ), серия К, № 1164318 на Главна дирекция „Национална полиция” (ГД „НП”), гр.София, с който на П.А.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от същия закон, извършено на 27.07.2015 г., в 18:51 часа в района на тунел Голямо Бучино, общ. Перник при управление на лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № ********по Автомагистрала Люлин с посока на движение от гр. София към гр. Перник.

П.А.М. моли процесния ЕФ да бъде отменен, позовавайки се бланкетно в жалбата, че е издаден в нарушение на чл. 57, ал.1 от ЗАНН и при изтекла погасителна давност. Не участва лично или чрез свой повереник при разглеждане на съдебното производство, като в хода на същото е депозирана молба, входирана с рег. № 20181 от 11.07.2019 г., с която чрез процесуалния си представител адв.

М.Т.от САК излага съображения за настъпила давност съгласно чл.11 от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, която препятства възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. Прави и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с опорочаване на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като от жалбоподателя не е била изискана декларация по чл. 186, ал.5 от ЗДвП за това кое лице е управлявало процесния автомобил към момента на заснемане на нарушението, както и че в ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което нарушило правото на защита на наказания субект Въззиваемата страна ГД „НП”, гр. София – редовно призована, не изпраща представител. В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 27.07.2015 г. по АМ Люлин, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № ********. В 18:51 часа, в района на тунел Голямо Бучино, намиращ се на територията на общ. Перник, колата преминала през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства. Същото фиксирало стойност на движение 110 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният лек автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на П.А.М., ЕГН **********. За констатираното нарушение против нея е издаден от ГД „НП”, гр.София ЕФ серия К, № 1164318, с който за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП й е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.

182, ал.2, т.3 от същия закон административно наказание „глоба” в размер на 100 лв (сто лева). Същият бил връчен на М. на 14.03.2019 г., която не оспорила обстоятелството, че тя е управлявала автомобила, като не реализирала в предвидения законов срок правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:

Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства доказва, че П.А.М. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания автомобил.

Писмените доказателства по делото - удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 от 01.09.2014 г. (със срок на валидност до 01.09.2016 г.) на Българския институт по метрология, ведно с приложението към него, както и протокол за проверка № 388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ” при ГД „Мерки и измервателни уреди” доказват, че ЗМ „Система за измерване на средна скорост” е средство за измерване – скоростомер, вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и към 27.07.2015 г. системата е била трайно монтирана в района на 3-ти тунел на АМ Люлин, посока от гр. София към гр. Перник. Същата се състои от камери, разположени в началото и в края на две контролни точки – базово разстояние, като скоростомерът за средна скорост „измерва средната скорост на МПС чрез измерване времето за преминаване на базовото разстояние на участъка от пътя, като средната скорост е изчислената скорост, получена чрез разделяне на разстоянието между двете контролни точки на измереното време, за което МПС преминава между тях”, т.е. касае се за стационарно автоматично техническо средство, което функционира автоматично, без намеса на човешки фактор и с което може да се установи и заснеме нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, като същевременно същото е било и технически изправно.

Съдът прие за доказано, че в района на нарушението е било въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и че преди първата контролна точка на системата за измерване на средна скоростта е била монтирана табела (радар), обозначаваща извършващият се контрол на скоростта на движещите се превозни средства, предвид приетите като писмени доказателства схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино (посока от София към гр. Перник), писма изх. №№ 33-00-269/18.04.2012 г. и 24-00-1004/22.11.2011 г. на Агенция „Пътна инфраструктура”, разрешение за ползване № СТ-05-491/13.05.2011 г. на ДНСК и протокол от 05.06.2015 г. за монтирани на 04.06.2015 г. два броя пътен знак Е-24 на АМ „Люлин”. Съдебният състав кредитира като писмени доказателства по делото заповеди №№ І-з 305/04.02.2011 г.(ведно с приложен към нея образец на ЕФ), Із-1745/28.08.2012 г., Із-1741/28.08.2012 г., 8121з-47/16.01.2015 г., 8121з-48/16.01.2015 г. и 8121з-745/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи, разпечатка от „ЗМ Система за измерване на средна скорост”-снимка, заповед № РД-11-343/29.03.2012 г. на Агенция „Пътна инфраструктура” и разписка за връчване на процесния ЕФ.

От правна страна:

Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика (законния представител на юридическото лице) или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Съгласно чл.186, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство, т.е. собственикът на автомобила (жалбоподателя според приложената на лист 13 от делото справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни средства) е лицето, което има право и възможност да посочи този, на когото е предоставил управлението на моторното превозно средство, заснето от техническото средство. Видно от съдържанието на бланката на ЕФ, който е връчен на жалбоподателя, на П.М. изрично й е било указано, че на основание чл. 189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок може да представи писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, като по този начин не е нарушено правото й на защита, тъй като тя е имала неограничена и законово гарантирана възможност да подаде такава. Обстоятелството, че жалбоподателят не е реализирал предоставените й законови гаранции за осъществяване на защита по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, която процедура зависи единствено и само от волята на собственика на МПС, не може да обуслови извод за ограничаване правото на защита до степен невъзможност за организиране на такава в пълен обем. Не са налице и данни, нито твърдения за наличие на други обстоятелства, визирани в чл. 189, ал.6 от ЗДвП, които да предпоставят анулиране на издадения срещу жалбоподателя ЕФ, а именно моторното превозно средство да е било обявено за издирване или същото да е със специален режим на движение.

Следователно по силата на оборимата презумпция на чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно административнонаказателна отговорност е потърсена и реализирана спрямо жалбоподателя П.М. за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице хипотезите на чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ..

Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно: посочено е мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и голословното позоваване в жалбата, че ЕФ е издаден в нарушение на изискванията на чл. 57, ал.1 от ЗАНН не се споделя от настоящия състав.

Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, който е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, посоката на движение (от гр. София към гр. Перник), като същевременно мястото е било предварително обозначено, с оглед чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, посредством указателна табела Т17 „RADAR”, с оглед кредитираните писмени доказателства - схема на организация на движението в района на тунел Голямо Бучино (посока от София към гр. Перник) и протокол от 05.06.2015 г. за извършен монтаж на пътен знак Е-24 на АМ Люлин, 3-ти тунел, в посока гр. Перник, ведно с протокол за тези констатации.. Не е спорно, че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип и е било в съответствие с метрологичните изисквания, съобразно представените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства.

В ЕФ е визирана нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позициониран знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване, който е и изрично вписан, ведно с ограничението в самия обжалван фиш.