Решение № 2904 от 10.05.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София,

10.05.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О., ІІ-ро

Б състав в публично заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при секретаря

Д.Шулева и в присъствието на

Прокурора като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. дело N

16331 по описа за

2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на

Н.М.П. срещу решение от 27.03.2017г. на СРС, 124 състав, постановено по гр.д. № 16028/16г. в частта , в която е отхвърлен искът му по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от П.на РБългария в частта, в която предявеният иск е уважен.

Жалбоподателят –ищец твърди, че първоинстанционното решение е частично необосновано. Счита, че районният съд не е оценил в пълна степен нарушенията на конституционните му права на свободно предвижване, на правото на чест и достойнство, на правото на лична и телесна неприкосновеност, на презумпцията за невинност.

По делото е доказано, че е търпял в по- голяма степен от обичайните отрицателни изживявания, изразени в стрес и притеснения. Ответникът не е предприел действия за изпълнение на забраната за разгласяване на данни от досъдебното производство. Подробна информация е отразена в медиите като неин източник са били разследващите органи, началникът на РПУ- Велинград и прокурор П.. Съгласно представения протокол от съдебно заседание и показанията на лицата, представители на „ 168часа“, са провеждани разговори и са получавани сведения от представител на ответника. Жалбоподателят сочи, че е бил задържан общо за 88 часа. През този период са му иззети проби от анален секрет за назначените

ДНК и биологична експертиза. Тези анализи и резултатите от тях са записани в системата на НИКК-МВР и се ползват за сравнителен материал при всяко престъпление, за което се извършва подобен анализ. Сочи, че при задържането му са му иззети лични вещи с лична информация, които са задържани до частичното прекратяване на наказателното производство. Поддържа, че от значение за определяне на размера на обезщетението е широкото разпространение на случилото се в други издания. По този начин то е станало достояние на широк кръг от хора. Показанията на свидетеля К.относно търпените унижения в местата за задържане в гр. Велинград и гр. Пазарджик, както и последващото изолиране за продължителен период от време от обществото, включително работата и приятели, не са обсъдени от съда. Не са взети предвид и показанията на свидетеля С., която излага твърдения за нарушения в интимен аспект. Счита, че определеното обезщетение е в занижен размер.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната от него част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за неимуществени вреди.

Жалбоподателят ответник П.на РБългария счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита за завишен определения от съда размер на обезщетението.

Ищецът не е доказал претърпените от него неимуществени вреди. Счита, че не носи отговорност за публикациите в медиите, тъй като не е разпространявала сведения от разследването. Сочи, че показанията на свидетеля М. С. не следва да се вземат предвид, тъй като тя е заявила, че няма дела и отношения с Н. П. и Прокуратурата, но е посочила, че е в интимни отношения с него. Тя е страна и по дело срещу Прокуратурата. Свидетелят К.дава сведения единствено за условията в помещенията за задържане в РПУ- гр. Велинград, Следствения арест в гр.

Пазарджик и конвойната кола на ГД „ Охрана“, но показанията му в по- голямата си част не са базирани на лични впечатления, а по твърдения на ищеца. Не са подкрепени с доказателства за наличие у ищеца на протрахирана депресивна реакция, високо кръвно налягане и аритмия.

Първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното възражение по чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Н.П. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на другата страна.

Прокуратурата на РБългария в съдебно заседание чрез представляващия я в процеса прокурор оспорва жалбата на Н. П..

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че на 15.08.2010г. след полунощ е задържан от служители на РПУ- гр. Велинград в къща за гости в същия град. При задържането му са иззети лични вещи- телефон, флашпамет с лична информация. С постановление на Районна прокуратура- гр. Велинград от

15.08.2010г. е задържан за 72 часа, считано от 0,30ч. на 16.08.2010г. , т.е. след изтичането на първите 24 часа на полицейско задържане. През същата нощ му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.158а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК с постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2010г. На 18.08.2010г. от прокуратурата е поискана постоянна мярка „задържане под стража“, която съдът е отхвърлил. В същия ден този акт на Районен съд – гр. Велинград е протестиран, но е потвърден от Окръжен съд – гр. Пазарджик. Сочи, че журналисти от вестник „168 часа“ са нахлули в съдебната зала и противозаконно са извършили заснемане на лицата, без да са спазили етични норми и правила за работа и поведение. В бр.35 на вестника е публикувана снимка на ищеца, която е в най- голям размер в сравнение с останалите. Под снимката са посочени трите му имена, длъжността, работата и други данни за професионалните му интереси. Поставени са неверни заглавия, целящи неговото дискредитиране. Доседъбното производство е започнало на 15.08.2010г. и продължавано два пъти. На 11.02.2011г. разследващият полицай е извършил предявяване на разследването, а на 15.02.2011г. е изготвил мнение за предаването му на съд. На 23.02.2011г. след изтичане на законния срок за разследването е издадено постановление на прокуратурата за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на него. То е влязло в сила на 21.03.2011г. Счита, че от незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в душевни страдания, срам, унижения, стрес, душевен дискомфорт и притеснения. В продължение на 24 часа ищецът е пребивавал в заключено помещение за задържане в сградата на РПУ – гр. Велинград без да има информация за причините за задържането му. В полунощ на следващия ден е транспортиран с полицейски автомобил с белезници в гр. Пазарджик. В продължение на две денонощия и половина е бил принуден да пребивава в ареста в гр. Пазарджик в условията на липса на дневна светлина, в подземие, заключен в тясно помещение без санитарен възел. Всяко излизане в коридора до общото санитарно помещение е съпроводено с чакане, тропане по вратата, молби до надзирателите, съпроводено с възгласи и подвиквания на задържаните криминално проявени лица. Преживял е силно чувство на стрес, безпомощност, изолиране от обществото и вкарването му в среда на престъпници са останали завинаги в съзнанието му. Въпреки, че с бездействието си ответникът е допуснал разгласяване на сведения от наказателното производство, след прекратяването му, не е обявил това публично. Макар и истина, разгласеното нарушава личната му неприкосновеност. Всички медийни интерпретации и внушения са резултат от отправеното обвинение. В резултат от това са влошени отношенията му с колеги, забавени са възможностите и темповете на развитие в науката и професията. Попречено е на кандидатстването му на места, отговарящи на образованието и квалификацията му.

След освобождаването му от ареста колегите му се отнасят с подозрение и резервирано към него. Наложило се е да ползва продължителен отпуск и да напусне гр. София. Пребивавал е в отдалечени места при приятели и познати, за да не се вижда с всички лица от обичайната му среда, тъй като се е притеснявал да излиза на публични места, по улиците, да пътува в градския транспорт. И след завръщането му е продължил да се дистанцира от колеги и приятели. Дни наред не е спял от стреса, който е преживял. Нанесени са непоправими вреди в ежедневните му контакти, в отношенията му с близките. Ищецът се е затворил в себе си и е изпитвал страх да излиза навън. Името му е опетнено, изпаднал е в изолация, застрашена е била бъдещата му професионална реализация. По време на обвинението Н. П. е осъществявал научна и трудова дейност към Института за защита на растенията. Имал е научни изяви към Института по микробиология при БАН. След публикациите е правил опити да кандидатства за преподавателска работа във висше училище, които са провалени. Затова ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода 15.08.2010г. до 21.03.2011г., в едно със законната лихва от датата на влизане на постановлението за прекратяването на наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В писмения отговор ответникът П.на РБ оспорва исковете. Оспорва иска за неимуществени вреди по размер като го счита за завишен.

Поддържа, че ищецът не сочи доказателства точно какви вреди е претърпял и за наличието на пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратурата.

Сочи, че не е разпространявала информация за воденото наказателно производство срещу ищеца и затова не следва да носи отговорност за публикациите в медиите. Прави възражение за недопустимост на иска на основание чл.110 от ЗЗД, както и за погасяване на претендираните лихви по давност на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

Безспорно е, а и видно от писмени доказателства е, че срещу ищеца е имало досъдебно наказателно производство за престъпление по чл.158а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Не се спори, че Н.П. е бил задържан на 15.08.2010г. от органите на МВР със заповед за задържане на лице от същата дата за 24 часа. С постановление за задържане на обвиняем от 15.08.2010г. на основание чл.64, ал.2 от НПК на РП-гр. Велинград е задържан за още 72 часа, считано от 0.30ч. на 16.08.2010г.

Не е спорно, че с протокол от 15.08.2010г. е документиран извършен личен обиск на Н.П. като в документа са посочени вещите, които са иззети от него. От протокол за вземане на образци за сравнителен материал от 15.08.2010г. се установява, че от него е взет материал за извършване на биологична експертиза.

С Постановление за привличане на обвиняем от 15.08.2010г. ищецът е привлечен за обвиняем за извършено престъпление по чл.158а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. На същата дата в качеството му на обвиняем Н. П. е бил разпитан.

Не е спорно, че по отношение на ищеца е извършена медицинска експертиза в досъдебното производство, която е установила, че няма травматични увреждания в областта на ануса му и половите органи.

С определение от

18.08.2010г. по ч.н.д. № 471/10г.

Районен съд- гр. Велинград не е взета марка за неотклонение по отношение на ищеца. Този съдебен акт е потвърден от Пазарджишкият окръжен съд с определение от 24.08.2010г. по вчнд № 567/10г.

С мнение по чл.235 от НПК разследващият полицай е изразил становище за предаване на съд на Н.П..

С постановление от

23.02.2011г. на РП- гр. Велинград е прекратено частично наказателното производство по отношение на Н. П.. То е влязло в сила на 21.03.2011г.

С оглед твърденията в исковата молба са представени 6бр. заповеди, с които на ищеца е разрешено ползването на платен годишен отпуск за времето от 16.08.2010г. до

24.09.2010г.

По делото е представен протокол от проведено на 12.06.2013г. заседание по чхнд № 22911/11г., в който са отразени обясненията на Д. Н.и Т. Насков, журналисти във вестник „ 168 часа“, както и копия от публикации във вестници.

От допусната и приета психиатрична експертиза се установява, че в резултат на задържането му и воденото срещу ищеца наказателно производство той е развил остра стресова реакция.