Решение № 109 от 24.11.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500438 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на СТ. П. ИВ. от гр.

Шумен, представляван от адв. М. Р. от АК-Варна, срещу решение № 925/20.05.2021г., постановено по гражданско дело № 3745 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против М. ХР. Д. и АС. Н. АС., двете от гр. Шумен, при участието като трето лице-помагач на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София на тяхна страна, искове:

- с правно основание чл. 73, вр. чл. 40, ал. 4 и ал. 3 от ЗННД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, вследствие на неправилно удостоверяване на собствеността в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот между съсобственици под № 183, том IX, рег. № 6729, дело № 1182 от 07.10.2016 год.

/вписан в СВп вх.рег. № 7056/07.10.2016 год., акт № 25, том 19, дело № 3770/2016 год., дв. вх. рег. № 7009/, съизмерима с платената от него покупна цена по договор, оформен с Нотариален акт № 73, том I, рег.№ 1365, дело № 59 от 10.03.2020 год. на нотариус Г.В.-Ц., с район на действие РС-Шумен и рег. № 702 на НК, вписан в дв. вх. рег. с № 110, вх. рег. № 1109, акт. № 164, том 3, дело № 617 от 10.03.2020 год. на СВ-Шумен;

- с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 639.44 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата от 26 000 лв. за периода от датата на нейното плащане на 10.03.20г. до предявяване на исковата молба по настоящото 1 дело /22.12.20г./;

В жалбата се излага, че решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в нарушение на относимите материалноправни норми, както и процесуалните норми – по отношение задължението на съда да изложи мотиви относно изводите си, поради което се претендира отмяната му в тези отхвърлителни части и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Поддържа се, че и само въз основа на представените пред нотариуса документи с оглед подготовката и изповядването на сделката от 07.10.16г., нотариусът при полагане на дължимата грижа и при съобразяване с правните норми, вкл. и с тълкуването им в съдебната практика, е следвало да достигне до извода за наличието на права на трети лица върху продавания имот, които са различни от продавачите и също са наследници на тяхната праводателка П. И. Б..

Отделно от това, нотариусът разполага и с правомощия в рамките на охранителното производство по своя инициатива и по служебен ред да се снабдява с необходимите справки, данни и документи, които са му нужни, за да изпълни задълженията си по чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В тази връзка се акцентира на представените документи пред нотариуса с оглед на изповядване на сделката от 07.10.16г. - нотариален акт № 166/12.04.1973г. за придобиване на имота по реда на ЖСК, данните за семейния статус на починалата наследодателка /записана като вдовица/, както и отразеното в удостоверението за данъчна оценка от 04.10.16., че като собственици на имота са били посочени и трети лица, различни от страните по подготвяната сделка. При събирането и съобразяването на тези данни, както и с оглед разрешенията, дадени с ТР № 44/1975г. на ОСГК на ВС и ППВС № 3/12.11.1983г., нотариусът е следвало да достигне до други правни изводи относно титулярите на правото на собственост върху продавания апартамент. Въз основа на установените факти чрез представените пред нотариуса документи, последният е следвало да достигне до извода, че е била налице презумпцията на чл. 13, ал. 1 от СК /отм./, която не е била оборена, както и са липсвали доказателства, че отчужденият от нея личен имот е бил равностоен или по-скъп от придобития като обезщетение имот. Поради това се счита, че не е било необходимо пред нотариуса да е бил представен Протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, за да се достигне до извода, че молителите-продавачи по договора от 07.10.16г. не са единствените наследници, респ. – собственици на продаваемите идеални части от същия. Изложени са съображения в подкрепа на тезата, че действителната вреда, претърпяна от ищеца се изразява именно в заплатената по договора от 10.03.20г. покупна цена от 26 000 лв. /предвид факта, че договорът от 07.10.16г. е сключен между родственици и поради това при занижена цена, каквато и фактически не е плащана на брата на ищеца, който е бил продавач по този договор/. Сочи се още, че удостовереният материален интерес от нотариуса по см. на чл. 73 от ЗННД, е посоченият в самия нотариален акт от 07.10.16г., възлизащ на 58 656.45 лв., а не в размер на 19 949.52 лв., както поддържат насрещните страни. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете.

В предвидения срок е депозиран писмен отговор от насрещните страни М. ХР. Д. и АС. Н. АС., двете от гр. Шумен, чрез общия им процесуален представител адв. Св. М. от 2

АК-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че едва с въззивната жалба се излага ново твърдение от ищеца, че нотариусът е следвало да откаже извършването на удостоверяването след като не е разполагал с необходимите доказателства. Това се счита за признание, че по делото не е доказано молителите да са представили на нотариуса документите, въз основа на които същият да достигне до изводите, до които е достигнал съдът по делото за евикция. Освен това се счита, че с това ново твърдение се прави недопустим опит да се обоснове ново основание на исковата претенция. Поради това се отправя искане въззивният съд да го остави без разглеждане и произнасяне. Освен това се поддържа, че помощник-нотариусът не е имал основание за отказ, тъй като представените му писмени доказателства са обосновавали правния извод за извършване на исканото нотариално удостоверяване, същият не е бил и в състояние да се извести за наличието на съществуващите други доказателства, които са били представени в състезателния исков процес по евикцията от ищците /а не от ответниците/ по делото. Поддържа се, че нито един елемент от фактически състав на деликта не е установен по отношение на двамата настоящи ответници. Отделно от това се поддържа, че и размерът на вредата не е бил доказан, тъй като срещу уговорената и платена на 10.03.20г. цена от 26 000 лв. ищецът е получил правото на собственост и върху продадените му идеални части от имотите. Относно акцесорните искове се счита, че същите са неоснователни поради неоснователност и на главните такива. Поддържа се и размер на удостоверения материален интерес в контекста на нормата на чл. 73 от ЗННД, възлизащ на 19 949.44 лв. за 2808.43/11 010 ид.ч. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция. Релевирано е в евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лице-помагач на страната на ответниците – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София чрез юр.к. Й. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Един от аргументите за неоснователност на предявените претенции е този, че ищецът има правото по чл. 189 или чл. 191 от ЗЗД против продавачите си. Освен това се сочи, че твърдението във въззивната жалба, че покупната цена ищецът е заплатил само на И.К., а не и на своя брат, е въведено за първи път в процеса, което е недопустимо, а и не отговаря на истината, тъй като в самия нотариален акт е посочено, че цената от 24 000 лв. се отнася за цялата продавана ¾ ид.ч. от имота.

Разпределението на тази цена между продавачите е въпрос на техни вътрешни отношения. А ако не е била заплащана продажна цена, то тогава вреда за ищеца не е настъпила. Споделя се решаващия извод на първоинстанционния съд, че нотариусът не е разполагал с доказателствата, които са били събрани в съдебния процес по евикцията и не е могъл да ги установи служебно. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В депозирано от въззивника чрез адв. М. Р. на 12.11.21г. писмено становище по съществото на спора се поддържат аргументите и съображенията, изложени във въззивната жалба. Посочено е, че дори и въз основа на представените му от молителите по сделката 3 документи и въз основа на служебно извършени справки, нотариусът и помощникът му е следвало да направят извод най-малкото за наличието на права и на трети лица върху имота, дори и квотите на последните да не са били установими. Именно в това се счита, че се изразяват виновните действия на ответниците, които не са положили дължимата грижа при извършване на професионалната им дейност. Не се приема за основателно възражението на ответниците, възприето като мотив за отхвърляне на исковете от първоинстанционния съд, че ищецът има правото да претендира от своите съконтрагенти по първата сделка обезвреда за претърпените си вреди, тъй като тази възможност на купувача е алтернативна, а не е определена от закона императивна последователност на предявяване на претенциите към различните материалноправно отговорни субекти. Обосновава се и размера на предявената претенция от 26 000 лв. като съизмерима с платената по втория договор цена при изложени и във въззивната жалба съображения.

Първоинстанционното решение не е обжалвано (и поради това е влязло в сила) в частите му, с които са били отхвърлени исковете на ищеца против ответниците за присъждане на обезщетение на имуществените му вреди, изразяващи се в заплатените разноски по сделката в размер на 1086,50 лева /Нотариален акт № 73, том.I, рег.№ 1365 дело № 59 от 10.03.2020 год. на Нотариус Г.В.-Ц. с район на действие РС-Шумен и рег. № 702 на НК, вписан дв. вх. рег. с № 110, вх. рег. № 1109, акт № 164, том 3, дело № 617 от 10.03.2020 год. на СВ-Шумен/; в заплатени разноски в съдебното производство по гр. дело № 2552/2017 год. на РС-Шумен в размер на 6 142.19 лева; сумата от 527.48 лв. като обезщетение за забавеното плащане на сумата от 1 086.50 лева за периода от 10.03.2020 год. до датата на предявяване на исковата молба /определена по размер като разлика между исковата претенция от 2 166.92 лв. и посочения размер във въззивната жалба от 1 639.44 лв./; сумата от 491.38 лева представляваща обезщетение за забава, равна на законна лихва върху сумата от 6 142,19 лв. (съдебно-деловодни разходи по посоченото граждански дело) за периода от 10.03.2020 год. до датата на предявяване на исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице доказателства за надлежна представителна власт /така и съобразно представеното в открито с.з. пред настоящия съд заверено за вярност с оригинала копие на пълномощното от 02.12.20г./, поради което и същата е допустима и съдът дължи произнасяне на решение по въззивното дело.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

В предявената пред първоинстанционния съд на 22.12.20г. искова молба ищецът е твърдял, че с оглед ликвидиране на съсобствеността върху ап. № 4 с идентификатор ***, ведно с принадлежащата му изба № 3 и таванско помещение № 5, както и върху гараж № 2 с идентификатор ***, находящи се в гр. Шумен, ул.

„Охрид“, № 8, той, заедно с другите наследници на общата им наследодателка П. И. Б. – неговият брат П.П. И. и И.М.К., са се обърнали към кантората на нотариус А.А. за изготвяне на договор и изповядване на сделка за продажбата на притежаваните от тях дялове от 4 съсобствеността. Договорът е бил изготвен и заверен от помощник-нотариусът М.Д., действаща по заместване на нотариус А.А. и обективиран в НА № 183, том IX, рег. № 6729, дело № 1182 от 07.10.2016 год., вписан в СВ-Шумен на същата дата. По силата на този договор ищецът С.И. е закупил от своя брат П. И. и от леля си И.К. притежаваните от тях общо ¾ ид.ч. от собствеността върху описаните два недвижими обекта. Легитимирайки се като едноличен собственик на последните, с НА № 79/04.07.17г. на нотариус Х. И.-Т., рег.