Решение № 1078 от 28.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20231110215297 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **********, ЕИК ******** срещу наказателно постановление (НП) № 23-2300411 от 14.09.2023 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл.

416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 ит КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева за нарушение по чл.

63, ал. 2 от КТ.

В жалбата са изложени съображения за неправилно и незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди се, че АНО е посочил като санкционни взаимоизключващи се разпоредби. Отделно се твърди, че НП е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Тъй като не са представени доказателства жалбоподателят да е строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява о т адв. Стоянов, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който излага доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба.

Претендират се разноски.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в 1 нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.07.2019 г. бил сключен трудов договор № 424 между ***********, като работодател и Б. Ц. Б., ЕГН ********** като работник/служител, с длъжност работник, строителство и месторабота гр. София.

На 12.06.2023 г. бил сключен договор АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като възложител и *********, като изпълнител, с предмет СМР по част „Архитектурна“ – монтаж на битумна хидроизолация два пласта, вкл. грундиране с битумен грунд на обект: Еднофамилна жилищна сграда, подземен гараж и подземна изгребна яма в УПИ I – 53003, км. 29, район „******“, местност с. ******, гр. София. Срокът на договора бил до 31.12.2023 г.

На 03.07.2023 г., около 15 .00 часа, свидетеля ********, на длъжност „главен инспектор“ при ДИТ, съвместно с ********, също главен инспектор, извършили проверка на строеж на строителен обект "Еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма" с УПИ I – 53003, км. 29, район „******“, местност с. ******, гр. София. Н а обекта св. ******** заварила служители на няколко дружества осъществяващи СМР. Св.

********а била заведена от технически ръководител на обекта на 2-ро или 3то ниво на обекта, като там се извършвала хидроизолация на външна тераса.

На място бил установен св. Б. Ц. Б., на който била предоставена декларация, във връзка с проверка. В декларацията св. Б. посочил, че работи в ******** от 3 години и има сключен трудов договор. Проверката продължила по документи и към 14.07.2023 г. Били представени трудов договор № 284 от 30.06.2023 г. за свидетеля Б. Б., с посочена дата на постъпване на работа 03.07.2023 г. , място на работа: обект на **********, работно време: 4 часа, както и писмено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрацията на трудовия договор на свидетеля Б. на 03.07.2023 г. в 17 .57 часа, след проверката на ДИТ. Св. ********а преценила, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ и съставила АУАН № 232300411/14.07.2023 г. Въз основна на посочения А УА Н е издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 ит КТ, е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ вр. § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Изложената фактическа обстановка се установява от следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства: показанията на св. Б. Б. и ******* ********а; писмени доказателства: трудов договор № 424 между ***********, като работодател и Б. Ц. Б., сключен договор АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като възложител и *********, протокол за извършена проверка от 14.07.2023 г.; декларация от Б. Б., трудов договор № 284 от 30.06.2023 г., справка – декларация от 03.07.2023 г.

2

Съдът кредитира показанията на св. Б. относно правнозначимите факти, а именно в какво качество е полагал труд на процесния обект и като служител на кое дружество, тъй като изложеното от свидетеля не се опровергава от останалия доказателствен материал. Намира опора изложеното от свидетеля, че е полагал труд на посочения обект, като работник на дружеството ********, като същото се подкрепя от трудов договор № 424 между *********, като работодател и Б. Ц. Б., сключен договор АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като възложител и *********, както и от самата декларация попълнена от свидетеля. В тази връзка съдът намира, че попълнената декларация опровергава изложеното от св.

********а, че свидетелят е попълнил декларация, в която е посочил, че работи в **********. В същото време се опровергава и изложеното в обстоятелствената част на НП, че свидетелят е попълнил декларация, в която е посочил, че работи в **********. Не се опровергава изложеното от свидетеля и от представения трудов договор № 284 от 30.06.2023 г., доколкото в същия е посочено, че работи на 4 часов ражботен ден, като действително е посочено място на работа: обект на ********** в с. ******, но без да се конкретизира точно къде се намира и кой е обектът.

Съдът кредитира и показанията на св. ********, единствено в частта в която споделя за извършената проверка, както и относно посоченото, че на обекта е имало няколко дружества подизпълнители, доколкото се подкрепя от останалия доказателствен материал. В останалата част показаният на св. не следва да бъдат кредитира, доколкото се опровергават от изложеното от св. Б. и от писмените доказателстева.

Съдът кредитира в цялост представените писмени доказателства, доколкото същите позволяват в пълното да бъде възприета значимата фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, а по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са нарушени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.

Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата 3 процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от обективна страна.

Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на дружеството – въззивник административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може същият да узнае в какво е обвинен.

Недвусмислено в АУАН и НП е посочено извършеното от дружеството нарушение, като са изложени конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество – работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към КТ и строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Наредба № 2, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението – 03.07.2023 г. и мястото на извършването му - строителен обект "Еднофамилна жилищна сграда с подземен гараж и подземна изгребна яма" с УПИ I – 53003, км. 29, район „******“, местност с. ******, гр. София, индивидуализирано е и конкретното неправомерно поведение.

Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Според чл.

63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В конкретния случай, не се доказа безспорно тезата на АНО за извършено нарушение на горепосочената разпоредба, доколкото безспорно се установи, че към дата 03.07.2023 г. св. Б. е имал сключен трудов договор с дружеството ********, като същото се подкрепя от трудов договор № 424 между ***********, като работодател и Б. Ц. Б., а от друга страна е бил сключен договор АБМ_2023_И_018_А за извършване на СМР между **********, като възложител и ********* на процесния обект за монтаж на битумна хидроизолация два пласта, вкл. грундиране с битумен грунд. Самият св. Б. заявява, че се е намирал на обекта във връзка с посочения договор са поставяне на хидроизолация, което се подкрепя от саморъчно изготвената от него декларация. Изрично следва да се посочи, че в доказателствена тежест на АНО е да установи по безспорен и категоричен начин съставомерните факти в производството. В тази връзка следва да се посочи, че представеният трудов договор № 284 от 30.06.2023 г. между ********** и Б. Б. не води до единствен и категоричен извод за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ от страна на жалбоподателя от една страна, тъй като същият е за 4 часов работен ден и без да е посочен обект, на който св. Б. следва да полага труд.

В крайна сметка съдът намира, че не се установи безспорно в 4 производството, че св. Б. е полагал труд на процесния обект, изпълнявайки трудовите си задължение по трудов договор № 284 от 30.06.2023 г., а не тези по трудов договор № 424 от 22.07.2019 г.

При така изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на спора право на разноски има въззивника, който е представляван в производството от защитник, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1800 лева, за които представя доказателства, че са действително платени, поради което искането следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-2300411 от 14.09.2023 г. , издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 414, ал. 3 вр. чл. 416, ал. 8 вр. чл. 414, ал. 4 от КТ на **********, ЕИК ******** е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 15 000. 00 (петнадесет хиляди) лева за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ .