Решение № 1078 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000502239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2561 от 26 април 2024г. по гр. д. № 9973/2023г. Софийски градски съд, ГО, 21 състав, е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД гр. София ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район Средец ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на З. М. П.

ЕГН **********, адрес: гр. *** ул. "***" № * сумата от 10 000 (десет хиляди) лева застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени от счупване на кости на дясно ходило при ПТП на 08.05.2023г. в гр. София бул.

"Патриарх Евтимий", виновно причинено от Е. Е. К. при управление на л.а.

"Лендроувър Дискавъри" с рег. № ********, ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в частта му над този размер до предявения и увеличен размер от 40 000 лева и искането за законна лихва в частта му от 01.06.2023г. до 04.06.2023г.; осъдил „ЗАД Армеец” АД гр. София да заплати на адвокат Я. Д. Д. възнаграждение по чл.

38 ал. 2 ЗА в размер 962,50 лева, а по сметка на СГС държавна такса от 400 лева и разноски в размер 175 лева, според уважената част от иска; осъдил З.

М. П. да заплати на „ЗАД Армеец” АД гр. София сумата от 528,75 лева 1 разноски според отхвърлената част от иска.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ищцата З. М. П. срещу решението по гр. д. № 9973/23 на СГС, ГО, 21 състав в отхвърлителната му част до размера от 40 000 лв. Счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД при определяне на претендираното обезщетение, което съдът е занижил с оглед характера и тежестта на увреждането, интензитета на търпените негативни изживявания и икономическата обстановка в страната. Иска след отмяната му да се постанови уважаване на предявения от нея иск до посочения пълен предявен размер.

ЗАД „Армеец“ АД от своя страна е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която е атакувал осъдителната му част. С доводи за нарушение на чл. 45 ЗЗД - поради недоказано непозволено увреждане с пострадал ищцата, евентуално за нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал.

2 ЗЗД поради завишаване на претендираното обезщетение и неправилно отхвърляне на възражението му за съпричиняване, което според ответника е преобладаващо за настъпване на вредоносния резултат, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска, евентуално частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че поради противоправно поведение на застрахования при ответника водач на автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“, нарушил нормата на чл. 40 ЗДвП, в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие вида и тежестта на доказаните по делото увреждания - увреждане на ходилото без разместване на костите, претърпените болки и страдания и негативни преживявания, продължителността и интензивността на болките и страданията без трайни последици извън субективните оплаквания от болкови усещания.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, а като косвен резултат от 2 решаващата си дейност счита същото за частично нeправилно в обжалвана от ищцата част.

Ищцата твърди, че на 08.05.2023г. около 16:00ч. е пострадала от пътен инцидент в гр. София бул. "Патриарх Евтемей" в района на № 30-32, при който л.а. "Лендроувър Дискавъри" с рег. № ********, управляван от Е. Е. К., при извършване на маневра движение назад реализирал ПТП с нея като пешеходец. Вследствие на произшествието тя получила счупване на метатарзална кост закрито и повърхностна травма на няколко области на десния крак, била приета в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където след прегледи и изследвания й била поставена гипсова имобилизация, изписана с указания за щадящ режим, носене на имобилизацията за срок от 35 дни и прием на медикаменти. Уврежданията били съпроводени с трайни затруднения при движението на десния крак и силни болки, не могла да посреща самостоятелно ежедневните си нужди, което наложило помощ от близките й.

Това я накарало да се почувства непълноценна. Произшествието се отразило негативно и на емоционалното й състояние, - тя станала тревожна, неспокойна, напрегната. Пред въззивния съд е пренесена висящността на спора за пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв., съобразно допуснатото увеличение на иска.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска с правоизключващи възражения, че не е доказано противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач със ЗГО, в това число съприкосновение между управлявания от него автомобил и ищцата, тъй като съставените протоколи за ПТП не съдържат обективни данни, а въз основа на тях е изготвено заключението на авто-техническата експертиза; евентуално е възразил, че единствената причина за ПТП–то е поведението на ищцата, несъобразено с движещия се автомобил, в чиято траектория е навлязла, без да може водачът да предотврати ПТП, поради което е налице „случайно деяние“; оспорил е и настъпването на твърдените вреди и, че те са в причинна връзка с ПТП; със същите възражения за поведението на ищцата – че се е намирала на пътното платно, евентуално, че е предприела внезапно пресичане на забранено за това място, без да се съобрази с движещия се автомобил, евентуално, че е стояла с гръб към движещите се превозни средства, е обосновал възражението си за съпричиняващо вредоносния резултат поведение на ищцата. Ответникът е оспорил и размера на исковата претенция 3 като необосновано завишен. Тези възражения от защитата му по същество са в предмета и на въззивното производство, като в НВЖ е оспорен като завишен и размерът на присъденото обезщетение.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай, с оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, с оглед оплакванията във въззивните жалби, спорни са елементите от фактическия състав на отговорността на сочения за делинквент – причинител на ПТП, застрахован водач при ответника със застраховка гражданската отговорност (чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

При липса на писмени доказателства, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила относно механизма на ПТП (чл. 179, ал. 1 ГПК), основният източник по делото на тази информация е констативният протокол за ПТП /констативен протокол за „ПТП с пострадали лица“ за посетеното ПТП/ и протоколът за оглед на местопроизшествието, които са с информативен характер и с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК само за възприетите от съставителя му обстоятелства, отразени при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, състояние на пътя и местоположение на МПС, с които е станало ПТП, както и видимите щети по тях, изследвани и от вещото лице, изготвило заключение на 4 изслушаната по делото АТЕ за изясняване на действителния механизъм на ПТП посредством необходимите специални знания. От заключението на АТЕ, което и въззивният съд възприема като обективно и обосновано, съдът приема за установен следния механизъм на ПТП, настъпило на 08.05.2023г., в гр.

София, около 16ч.: водачът на лек автомобил ,Лендроувър Дискавъри“ с рег.

№ ********, Е. К., след като се е движил по предназначения за движение само в едната посока бул. „Патриарх Евтимий“, състоящ се от три ленти за движение, всяка от които с широчина от по 3,30 м, с посока на движение от бул.“Васил Левски“ към ул. „Георги. С. Раковски“ е спрял управлявания от него автомобил в крайна дясна лента на бул. „Патриарх Евтимий“ в района пред № 32. След извършена разтоварна дейност той е предприел маневра движение на заден ход, с посока обратна на движението към № 30 в същата пътна лента. Водачът К. е спрял автомобила след като предната част на автомобила е подминала контейнера за боклук, като разстоянието, което е изминал л.а. „Лендроувър Дискавъри“, извършвайки маневрата, е не повече от 9 м; пешеходката е била с лице към ул.“ 6-ти Септември“ и с гръб към ул. “Г.

С. Раковски“ и паркиралия джип, като се е намирала до контейнера за смет, непосредствено след контейнера, и тротоара. Вещото лице е уточнило, че при извършване на маневра - „Движение на заден ход“ е характерно, че автомобилът не се въвежда в режим на максимално ускорение и оборотите на двигателя са с ниска честота и по тази причина шумът, който идва от двигателя на автомобила, е бил с по-ниски децибели от шума на преминаващите с по-голяма скорост покрай пешеходката автомобили. След изчисления на техническите показатели на автомобила, отстоянието му до мястото на инцидента, височината на контейнера за отпадъци, ръста на пешеходката, височината на бордюра и като е изходил от факта, че ПТП е станало в светлата част на денонощието, вещото лице е направило извод, че водачът е имал възможността да възприеме пешеходката, независимо къде е била нейната позиция. Тя е попадала в зоната на обсега на видимост на страничното дясно огледало в момента на започване на маневрата „Движение на заден ход“, а от своя страна тя не е могла да възприеме предприетата маневра. Следите, които могат да се оставят върху метален детайл, с акрилно лаково покритие от текстил под натиска на човешко тяло при скорост 5км/ч, са забърсване на полепнала прах от детайла, по посока, обратна на движението на автомобил, и то само непосредствено след ПТП при определени атмосферни условия /като такива следи не са описани/. Водачът на лекия автомобил е можел да предотврати ПТП чрез аварийно спиране само ако е възприел пешеходката на не по-малко от 2,2 м преди удара. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че пострадалата е паднала по посока на тротоара и в случай, че е била с лице към автомобила, ударът е щял да бъде на друго място.

Ищцата, която не се спори, че е служител на фирма за чистота, е 5 уточнила в обясненията си, дадени пред съда, които кореспондират на всички други данни по делото, че автомобилът е дошъл зад гърба й, имало кофа до нея, тя тъкмо започвала да мете и колата я ударила отзад. В показанията си, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, св. К. – сочен за причинител на ПТП и свидетелстващ за поведението си като участник в ПТП, - е признал, че в деня на ПТП, който бил почивен /което отговаря на действителното положени – чл. 154, ал. 2 КТ, тъй като 06.05.23г. е събота/, е извършил маневра назад, до тротоара имало кофа за боклук, и в момента, в който минал покрай кофата, видял жената, седнала на тротоара, облечена с жилетка на „Титан“, която казала, че я е бутнал, а преди да спре, не я видял; пред кофата нямало тротоар, той бил „изрязан“ и кофата сложена в нишата.