Определение № 339 от 29.04.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. Перник, 29.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА В. ИВАНОВАСТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500183 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.

Постъпила е частна жалба от Д. Д. Б., живуща в *** и Е. Д. Б., от ***, чрез пълномощника им адв. С. А. – САК срещу Определение № 16/29.02.2024г. на Съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник.

С обжалвания акт на съдия по вписванията при Районен съд – Перник е отказано вписване на искова молба с рег. № 857/12.01.2024г. на ПРС, въз основа на която е образувано гр. дело № 187/2024г. по описа на РС - Перник и поправена искова молба.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията към ПРС е приел, че са налице редица пороци, възпрепятстващи вписването на исковата молба и поправената такава. На първо място е приел, че липсва нарочна писмена молба, отправена до съдията по вписвания към РС - Перник, в която да е обективирано искането на заинтересованата страна, т.е. приел е, че не е надлежно сезиран. На следващо място е прието, че не са представени доказателства за внесена държавна такса по сметка на Служба по вписванията към РС – Перник, доколкото дължимата се държавна такса възлиза на 10 лева, а по делото е представен документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса в размер на 15 лева, внесена по сметка на РС – Перник.

На последно място в обжалвания акт на съдията по вписвания е прието, че по делото не са представени надлежни заверени преписи на подлежащите на вписване документи, а само копия, съдържащи син правоъгълен печат с инициалите на РС – Перник, на който фигурира надпис „копие на документ, приложен по делото“, без направена заверка за верност с оригинала, извършена от адв. С. А., в качеството му на пълномощник на ищците.

Недоволен от постановения отказ, частния жалбоподател го обжалва с доводи за 1 неговата неправилност. По изложени съображения се твърди, че в случая не е налице нарушение на чл. 11 б. „в“ вр. чл. 4 б. „з“ и б. „а“ от ПВ, тъй като искането с правно основание чл. 571 от ГПК е отправено до Съдията по вписванията чрез деловодството на РС – Перник. Посочва се и обстоятелството, че е представено платежно нареждане за сумата от 15,00 лева за вписване на исковата молба. В този смисъл се сочи, че всички необходими документи – първоначално входираната искова молба, допълнителната такава /поправената/, ведно с изискуемите писмени доказателства са депозирани с необходимите преписи за Службата по вписвания и носят подписа на упълномощения процесуален представител – адвокат на ищците. По отношение аргумента на съдията по вписвания за липса на заверка на представените копия се сочи, че тъй като документите са представени в оригинал , не е необходимо допълнително изписване „вярно с оригинала“, тъй като те изначално са оригинал. В заключение жалбоподателя се позовава на ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГТК, в което се приема, че вписване на искова молба може да бъде отказано само ако тя не отговаря на две изисквания – в нея да са ясно идентифицирани страните и имотът. В тази насока се развиват и подробни съображения.

Съдът, след като се запозна с жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, предвид депозирането й от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 538 ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Съгласно чл.4, б. „а“ от Правилника за вписванията подлежат на вписване всички актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна, даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право (право на ползване, собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове, актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други, изрично предвидени в закон).

Т. е. безспорно приложената искова молба и поправената искова молба са от категорията актове, подлежащи на вписване.

Производството по вписване е формално, едностранно и охранително, като основанията за отказ да бъде извършено вписване са изрично изброени в разпоредбата на чл. 32а от Правилника за вписвания, от който съдията по вписванията се ръководи при осъществяването на своята дейност. Отказ за вписване е допустим тогава, когато записаният във входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване.

Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени от Правилника за вписванията, който нормативен акт определя рамките на неговите правомощия. Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В този смисъл, когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако актът не подлежи на вписване - чл. 4 от 2

ПВ; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот) - чл. 6 от ПВ; 4/ ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал.3 от ПВ; 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание, вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано.

В разглеждания случай няма съмнение, че вписването на исковата молба и поправената такава са изрично предвидени в чл. 4, б."а" от ПВ, както и че същият е изготвен в предвидената от закона форма.

Колкото до липсата на нарочна писмена молба, отправена до съдията по вписванията, в която да е обективирано искане за вписване на представената искова молба и поправена такава, настоящия съдебен състав намира, че в случая съдията по вписвания е подходил твърде формалистично, намирайки липсата на такава молба за пречка за вписване на представения за вписване документ. Аргумент в тази насока найнапред е обстоятелството, че както е споменато в ТР ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГТК, законодателят не е предвидил задължителни реквизити и съдържание на тази молба, а на следващо място от представената молба с вх. № 813/29.02.2024г. на Служба по вписванията към ПРС, адресирана до РС – Перник, ясно се извежда волята на молителя, а именно: предприемане на действие по вписване на представената със същата молба (и заведена под рег. № 2129/30.01.2024г. по описа на регистратура на РС – Перник) поправена искова молба.

Настоящия съдебен състав намира, че формалистично съдията по вписвания е подходил и спрямо останалите два констатирани от него порока, а именно: липсата на внесена държавна такса и направена заверка на представените преписи от подлежащите на вписване документи.

Видно от материалите по делото, жалбоподателят е внесъл сумата от 15 лева по сметка на РС – Перник, като основанието, вписано в представения документ (платежно нареждане) е „д.т. вписване искова молба РС – Перник 10 с-в по гр. д. 187/2024 в СП“.

Т.е. в случая молителят е внесъл дължимата се държавна такса, макар и в размер, възлизащ над дължимия се и по сметка на РС - Перник, които обстоятелствата не обосновават постановяване на отказ от вписване на представените документи.

Обстоятелството, че по делото са представени оригинали, вместо заверени преписи на подлежащите на вписване документи, също не е основание съдията по вписванията да откаже вписването им. Колкото до липсата на заверка от пълномощника на страната в представените копия с правоъгълен печат на РС – Перник, то доколкото се съдържат и оригинали на тези документи, а и самото дело се представя на съдията по вписванията (ерго позволява извършването на съпоставяне), също не е основание за постановяване на отказ.

В заключение следва да се посочи и обстоятелството, че молба с рег. № 2129/30.01.2024г. по описа на РС – Перник не е от категорията актове, подлежащи на вписване, доколкото е съпътстващ документ, с който се представя акт по смисъла на 3 чл. 4 б. „а“ от ПВ, а именно: поправената искова молба. Именно последната, ведно с първоначалната искова молба, са актовете, подлежащи на вписване.

С оглед горните съображения съдът намира, че постановения отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката върната на Съдия по вписванията при Районен съд – Перник, със задължителни указания за извършване вписване на посочените по-горе документи.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 577, ал. 1 и чл. 278 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 16/29.02.2024г., вписванията при Районен съд – гр. Перник. постановено от

Съдия по

ВРЪЩА преписката на Съдията по вписванията при Районен съд – гр. Перник, с указания за извършване вписване на искова молба с рег. № 857/12.01.2024г. по описа на РС – Перник и поправена искова молба, депозирана по гр. дело № 187/2024г. по описа на РС – Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4