Определение № 2381 от 12.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2381 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502649 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК: 131468980, чрез пълномощник адв. Л. Ц. М. – АК – гр. .............................., против разпореждане, обективирано в Заповед № 5659/16.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 11081/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХI гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират следните суми: 175,36 лева – общ размер на неустойка; и 34,92 лева – общ размер на обезщетение за забава върху неплатените неустойки – всички въз основа на договор, сключен между жалбоподателя и И. К. Н., както и в частта, с която е разпределена отговорността за разноските съобразно с отхвърлената част от заявлението.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД счита така постановеното разпореждане за недопустимо и неправилно – постановено в противоречие с процесуалния закон и необосновано. Размерът на уговорената неустойка до три абонаментни вноски, дължим при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, не излизал извън функциите на неустойката и не бил необосновано висок. Той обезпечавал вредите от неизпълнение на договора и невъзможността операторът да получи абонаментните вноски до края на договора. Отстъпките, направени от цените на услугите и устройствата, предоставени на потребителя, били с оглед срока на сключения договор и евентуално добросъвестно изпълнение от страна на 1 абоната. Размерите на отстъпките от цените на услугите и устройствата били известни на абоната още при сключването на договора. Това било така, понеже стандартните цени били посочени в договора, а за изчисляване на разликата между цената с отстъпка и тази без не били нужни специални знания от страна на абоната. Неустойката, равняваща се на тези отстъпки, съответствала на вредите от неизпълнението на договора от абоната. При евентуална отмяна на първоинстанционния акт досежно неустойката, дължима се явявала и мораторната лихва върху нея. В тази хипотеза следвало ново разпределение на отговорността за разноски в първата инстанция.

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски.

По същество частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В тази хипотеза преди да издаде заповедта съдът е задължен служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр.

2 и т. 3, пр. 2 от ГПК: както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално, не е в правомощията на заповедния съд да установи безспорно. Доколкото обаче основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Процесуалният закон задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици “. При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на 2 неизпълнение.

Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираните вземания за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребителя. Начинът, по който се формират неустойките за предсрочно прекратяване, остава неясен за потребителя.

В точка 6.1 от приложение № 1 към процесния договор № 505704245 от една страна се урежда неустойка в размер на три стандартни (без отстъпка) месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване по инициатива или вина на потребителя, а от друга се урежда, че „в допълнение“ към неустойката в този случай абонатът се задължава да заплати и части от отстъпките на предоставените му услуги и устройства за някакъв времеви период.

Изначално не е ясно каква е функцията на това „допълнение“ – това се изяснява едва в хода на съдебния процес, където доставчикът на услугата посочва, че същото има характер на неустойка.

Отделно от това, в процесния договор се съдържа информация относно цената на стандартен месечен абонамент, както и стандартна цена на предоставените на потребителя устройства. Напълно неясно остава обаче каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Никъде не се посочва каква би била общата сума, която потребителят би платил при такова предсрочно прекратяване, нито каква би била общата сума, която би спестил, ако договорът действа през целия си срок – или друг прост и ясен, достъпен за средния потребител механизъм на изчисляване на размера на неустойката. Всичко това прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за определяне на неустойки при предсрочно прекратяване на процесните договори са правилни. В този смисъл, предвижданите от общностното право критерии за осигуряване на потребителска защита не са изпълнени, а клаузите са вероятно неравноправни

Въз основа на изложеното по-горе, не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че клаузите били ясни и за изчисляването на дължимите суми при прекратяване не се изисквали специални знания у потребителя.

Доколкото за средния потребител не е достатъчно ясен самият механизъм на формиране на размерите на неустойката в тази им част, въпросът дали за прилагането на този неясен механизъм са необходими специални познания, не може да бъде поставян въобще.

На следващо място Пловдивският окръжен съд намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В частта си, съизмерима с размера на три стандартни месечни абонаментни такси, претендираната 3 неустойка би заместила дължимото от абоната изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали ще се предоставят такива услуги. След като при действащ договор заплащането на месечни такси е насрещната престация за мобилната услуга, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Поради това настоящият състав не намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че неустойката в тази част била валидна, защото оставала в рамките на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл са и изводите на районния съд, които ПдОС споделя.

При тези изводи за основателност на заявлението в частта за главницата, за мораторната лихва върху нея също не следва да се издава заповед за изпълнение.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА разпореждане, обективирано в Заповед № 5659/16.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.

№ 11081/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, IХ гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4