Решение № 323 от 05.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20243001000441 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приети са за разглеждане въззивни жалби от насрещните страни „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788 и Г. Й.

Г., ЕГН: ********** срещу решение № 298/03.07.2023 г. постановено по електронно дело 20233100900377 (т. д. № 377/2023 г.) по описа на ОСВарна, с което съответно е била уважена претенцията на пострадалото лице за осъждане на застрахователя на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ да му заплати претендираното обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и негативни психически преживявания, вследствие на телесни увреждания при ПТП, причинени от застрахован по задължителна застраховка "гражданска отговорност" автомобилист в размера над сумата от 130 000 лева до присъдената такава в размер на 250 000 лева, ведно със законна лихва от 01.06.2023 г., съответно в частта, с която същата претенция е била отхвърлена за разлика над 250 000 лева до претендирана сума 400 000 лева и са били разпределени разноските.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 547/03.09.2024г., обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалвания първоинстанционен акт.

Въззивното застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника си адв. В., излага 1 оплаквания за необосновани изводи на първоинстанционния съд, довели до нарушаване на принципа на справедливостта съгл. чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца Г. Г.. Оспорва определения размер на обезщетението като завишен, при отчитане на установените обстоятелства, които имат значение в конкретния случай за размера на вредите (видът на травматичните увреждания, претърпени от ищеца вследствие на ПТП на 16.03.2023 г., перспективите и продължителността на периода му на възстановяване, възрастта и здравословното състояние на увреденият преди настъпване на увреждащото събитие). Оплаквания са наведени и срещу извода на съда досежно липсата на принос от страна на пострадалия при реализиране на уврежданията от пътния инцидент. В тази връзка въззивникът счита, че от заключението по назначената пред първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че употребата на предпазен колан би предотвратила увеличението на отрицателното ускорение на тялото в автомобилното купе с 25 пъти и съответно травматичните увреждания биха били значително по - леки.

Въззиваемият пострадал, чрез пълномощника адв. Д. оспорва оплакванията като необосновани, като се позовава на множеството съчетани тежки животозастрашаващи или невъзстановими физически увреждания (каквито са травматичния шок, затрудненото дишане поради контузия на белия дроб и ограниченото насищане с кислород на основните органи, остра бъбречна недостатъчност, спиналната нестабилност, парапареза на левия крак), продължителното лечение, остатъчните оперативни белези, включително и от рани поради залежаването, значителни по интензитет психически страдания (както острия стрес, изживян като предсмъртен ужас, така и промените в самочувствието и песимистичните нагласи със съответна психо симптоматика, съпътстващи телесното възстановяване). Счита за правилно преценени доказателствата по възражението за съпричиняване, като сочи изводи на повторната експертиза по въпросите, свързани с използването на предпазния колан.

Като въззивник Г. Й. Г., чрез адв. Д. излага свои оплаквания по приложението на закона, като обоснована подценяване на критериите за справедливост при обезщетяването на комбинация от тежки телесни увреждания и интензивно животоспасяващо болнично лечение, съчетано с принудително обездвижване, което е затруднило възстановяването на движенията на пострадалия и е приключило с неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване на функции на долния крайник и множество белези и незарастващи рани. Според въззивникът не са отчетени адекватно и коренната промяна в начина на живот на пациента, както по време на дългото, болезнено и възприето от него като унизително безпомощно състояние, така и ограничената му социална активност, възможността му да поддържа досегашните си множество занимания и хобита. Позовава се и на несъответствие на определените размери на съответните нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на увреждането и конкретните икономически условия, включително и текущи инфлационни процеси, които влияят на компенсация за негативни вреди, които със сигурност пострадалия ще търпи и в бъдеще.

2

Въззиваемият застраховател не е заявил отделно становище по тази жалба.

По същество пълномощниците поддържат същите доводи. От името на пострадалия адв. Х. обосновава основателното искане на пострадалия да получи компенсация в целия поискан от него размер, като съответен на справедливо оценени вредоносни последици, които ще съпътстват живота му и моли за допълнително присъждане на горницата след отмяна на неправилния отхвърлителен диспозитив. Като процесуален представител на застрахователното дружество адв. В. пледира за съобразяване на практиката на съдилищата по сходни казуси и за редуциране на обичайно определян значително по – нисък размер, евентуално и поради приноса във вредоносния резултат на осуетеното предпазно действие на колана на пътника, като моли за отхвърляне на неоснователната претенция над неоспорен размер от 130 000лв. след съответна отмяна на осъждането му над тази сума.

Страните претендират насрещно и за определяне на разноски, като застрахователят е конкретизирал искане за неоспорен разход в списъка по чл.

80 ГПК (л.46), а пълномощникът на пострадалия е обявил безплатно предоставена услуга за представителството му (като въззивник и въззиваем) и е поискал възлагане на задължението на насрещната страна.

За да се произнесе, въззивният съд съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на предявен пряк иск на увредено лице, срещу застрахователя на автомобилиста, причинил неимуществените вреди, изразяващи се предизвикани болки, страдания, преживян стрес и неудобства, вследствие на телесни увреждания на участник в ПТП, предизвикано от управление на застрахованото МПС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на сумата от 600 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника, като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2023 г. Ползващият се от застраховката пострадал е основал претенцията си на твърдения за негативното засягане на физическото му здраве и психо-емоционалната му сфера в резултат на ПТП, предизвикано на 16.03.2023 г. на автомобилен път между гр. Варна и гр. Добрич, между с.

Любен Каравелово и с. Зорница, обл. Варна между три автомобила – един от които е управляван от застрахованото лице Ч.Л.Т., а друг от пострадалия Г. Й.

Г.. Застрахователят е заявил в отговора на исковата молба(наред с оспорване на отговорността на застрахования, което не се поддържа пред настояща инстанция) оспорването на размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания, като е заявил изрично и евентуално възражение за съпричиняване поради допуснато от пострадалия като водач нарушение на 3 задължение за ползване на предпазен колан(наред с други нарушения на правилата за движение, които също не са обосновани в оплакванията на тази страна).

Обжалваното решение изцяло кореспондира на тези процесуални действия на страните и съдът го намира за допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между въззивното дружество и собственика на л. а. марка „Акура“, модел „ИЛХ“ с рег. № ***** във връзка със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица серия *****, № ***** със срок на застрахователно покритие от 17.09.2022 г. до 16.09.2023 г.

Не са изложени оплаквания по установените факти относно вредоносното деяние, поради което въззивният съд няма правомощия да ги променя и ги възприема като безспорни, така както са установени в обжалвания акт (по констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 20231020-457-1, показанията на свидетелите В.Р.С. и Ч.Л.Т. - участници във верижната катастрофа и от заключението по назначената от първоинстанционният съд съдебна автотехническа експертиза): на 16.03.2023 г. на път II-29 по посока гр. Варна – гр. Добрич са се движели л. а. „Сеат“ марка „Толедо“ с рег. № *****, управляван от правоспособния водач В.Р.С., ЕГН: ********** и л. а. марка „Хонда“, модел „ЦРВ“ с рег. № *****, управляван от правоспособния водач Г. Й. Г., ЕГН: **********, а в обратната посока се движел л. а. „Акура“, модел „ИЛХ“, с рег. № *****, управляван от застрахования Ч.Л.Т.. Ташев изгубил управление над движещия се със скорост не по-малка от 104.40 км./ч. застрахован автомобил „Акура“ и навлязъл в лентата на пътното платно за насрещно движение, където със скорост 100.86 км./ч. се движели един след друг автомобилите на Станчев и на пострадалия Г.. От удара с л.а. „Акура“, първия л. а. „Сеат“, се завъртял на около 180° и бил избутан от пътното платно, а следващият водач, макар да предприел аварийно спиране, не успял да предотврати ПТП. Застрахования автомобил се сблъскал с него челно – с предната си дясна част в средата на предна част на л. а. марка „Хонда“. В момента на удара скоростта на застрахования автомобил (отнета от първия удар) е била вече само 24.98 км./ч., а тази на л. а. марка „Хонда“ (след аварийното спиране) била 53.79 км./ч. след този втори удар л.а. „Акура“ е бил изместен назад, а л. а. „Хонда“, където се намирал пострадалия се завъртял по посока на часовниковата стрела и останал в покой, разположен почти напречно на пътната лента в която се е движел.

Единствено водачът на л. а. „Акура“ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП-то, като контролира автомобила си непрестанно по начин, съобразен с пътните условия, без да напуска лентата си за движение. Няма спор, че пострадалият водач на л. а. „Хонда“ е бил без поставен предпазен колан.

4

От представеното пред първоинстанционния съд заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на ударите, нанесени на тялото на водача на втория от ударените автомобили, Г. е получил тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош, счупвания на леви и десни ребра, гръдната кост, контузия на десен бял дроб, излив на кръв в дясната плеврална кухина, счупване/изкълчване на нивото на 4-5-ти гръден прешлен, счупване на страничните израстъци, вдясно от 1-ви до 5-ти поясни и вляво от 1-ви до 3-ти поясни прешлени, счупване на лявата тазобедрена ямка с разместване и изкълчване между кръстовата кост и хълбочната кост в дясно. Установено е, че травматичните увреждания в областта на гръдния кош са в претърпени в резултат на директен удар, реализиран по предната повърхност на гръдния кош от волана на лекия автомобил. Травматичните увреждания на нивото на 4-5-ти гръдни прешлени са в резултат на внезапно/форсирано сгъване/разгъване на гръбначния стълб, а тези в областта на дясната кръстцово-поясна става и тези в областта на лявата тазобедрена ямка, са резултат на индиректна травма, реализирана в областта на долните крайници при съприкосновение на последните с детайли от арматурното табло. Уврежданията в областта на поясните прешлени са в резултат от удари от детайли на купето на лекия автомобил, намиращи се в ляво и дясно от водача. Вещите лица не са констатирали типичните увреждания при използване на предпазен колан, но изрично са обосновали извод за възможни наранявания въпреки възпиращо действие на такъв колан, при удар с такава интензивност и едновременно въздействие върху значително отдалечени една от друга части от тялото на водача. Експертите ( л. 533) отказват да определят хипотетично каква би била тяхната степен и тежест в сравнение с действително понесените без колан увреждания.