Определение № 26106 от 05.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26106 гр. София, 05.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20221110109268 по описа за 2022 година

Ищецът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД твърди, че на 29.05.2019 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30037163611 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като кредитор и Д. Г. Д. като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 5000 лв.;

Срок на кредита: 24 месеца;

Размер на вноската: 295.81 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 45.02 %;

Годишен лихвен процент: 38.30 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 7098.16 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:

4830.00 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:

201.25 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 11 928.16 лв.;

Общ размер на вноска: 497.06 лв.;

Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Страните се споразумели кредиторът да предзостнавя допълнителни услуги към Договора за потребителски кредит както 1 следва:

Кредиторът са задължава да предостави на клиента по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:

I.

Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

II.

Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

III. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

IV. Възможност за смяна на дата на падеж;

V.

Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства;

В исковата молба се твърди, че възнаграждението по това споразумение не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент от живота на договора.

Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само осемнадесет пълни и една непълна погасителни вноски.

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № 30037163611 изтекъл на 15.05.2021 г„ с изтичането на който срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Ищецът счита, че размерът на погасеното от Д. Г. Д. в задължение по ДПК № 30037163611 е в общ размер на 9297.02 лв.

/девет хиляди двеста деветдесет и седем лева и две стотинки/. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията по договора, от които номинал в размер на 8966.17 лв. Сумата от 250.85 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ. Сумата от 80.00 лв. е отнесена за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия.

Според исковата молба Д. Г. Д. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер 3156.20 лв. /три хиляди сто петдесет и шест лева и двадесет стотинки/, от които: главница в размер на 1591.26 лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 182.32 лв. /сто осемдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, 2 възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1188.41 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, лихва за забава в размер на 135.01 лв. /сто тридесет и пет лева и една стотинки/ и законна лихва в размер на 59.20 лв. /петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30037163611.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входираното в Софийски районен съд. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 44559/2021 г. След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането.

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да установи размера на задължението. Претендира законна лихва и разноски.

В писмения си отговор ответната страна твърди, че процесния договор е недействителен поради накърняване на добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 22 от Закона за потребителски кредит (ЗПК).

Ответникът не отрича, че е усвоил кредита, но счита, че не дължи плащания за лихва и за пакета от допълнителни услуги, тъй като кредитното правоотношение между страните било недействително. Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 38,30% нарушавал добрите нрави и внасял неравноправност между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя. В случая, реалният размер на дължимата договорна лихва значително по-голям от предвидения в договора от 38,30%, поради скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за паричен заем.

В отговора се прави извод за неспазване на императивните изисквания, уредени в чл.10, ал. 1, чл. 11, т. 7-12 и т. 20 и чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва, поради което и договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен.

Поради нищожността на клаузата, регламентираща лихвения процент и представляваща част от същественото съдържание на договора, цялото заемно съглашение било нищожно. Ответникът се позовава на съдебна практика, като 3 предлага тълкуване, че уговорката за лихва, надвишаваща законната повече от три пъти е нищожна.

Като се позовава на чл. 143, т. 9 от ЗПК, ответникът оспорва клаузите в раздел VI от договора за кредит, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 45,02 %, тъй като действителният годишен ггроцент гга разходите бил значинелно повисок.

Предвиденото възнаграждение от 4830,00 лв. за пакета от допълнителни услуги бил скрит добавък към възнаградителната лихва и като такова е следвало да бъде включено в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Включването на този пакет било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва.

В противоречие с императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в процесния договор за кредит за различните видове допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за плащане, а заплащането на това възнаграждение е предварително, т.е. дължимо е само за „възможността за предоставянето“ на посочените в допълнителния пакет услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.

Прави се и възражение за неправилно и заблуждаващо определяне на годишния процент на разходите.

Ответника моли съда да отхърли иска, или евентуално да постанови решение като приеме, че клаузата за заплащане на допълнителни услуги е нищожна. Претендира разноски.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪДЪТ приема представените писмени доказателства. По останалите доказателствени искания ще се произнесе в съдебно заседание.

КОПИЕ от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

4

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2022г., от 10:40 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5