Протокол № 414 от 09.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 414 гр. Варна, 09.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900036 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ:

„И. ИВАНОВ“ ЕООД, редовно призовано, представлява се от адвокат К.

К., редовно упълномощена и приета от съда от днес и адвокат И. Г., редовно упълномощен и приет от днес.

Д. Т. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К. К., редовно упълномощена и приета от съда от днес и адвокат И. Г., редовно упълномощен и приет от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „АРГУС ИНВЕСТ“

ООД, редовно призовано, не се представлява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ И. К. К., редовно призована, не се явява, не представя заключение по съображения, изложени в молба от 19.06.2025 г.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище 1 по проекта за доклад на делото.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запозната съм с доклада и нямам възражения по същия.

АДВ. Г.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

Запознат съм с доклада и нямам възражения по същия.

СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за спогодба в днешно съдебно заседание, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 687/09.05.2025 година, като с оглед неявяване на ответната страна и неизясняване на релевираните в отговора възражения, следва да се приеме, че не е налице обективирано възражение по смисъла на чл. 90 от ЗЗД, а позоваване на кредиторова забава:

Производството е образувано по предявени активно субективно и обективно кумулативно съединени искове от „И. Иванов” ЕООД, ЕИК 103942528 и Д. Т. К., ЕГН ********** срещу „Аргус Инвест” ЕООД, ЕИК 204812887 за осъждането на ответника да заплати на 1. „И. Иванов” ЕООД сумата от 50 400 евро, с левова равностойност 98 574 лв., представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищците и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № 46, том I , рег. № 1959, дело № 37/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № 16963/29.06.2018 год., акт № 102, том XLII, дело № 9036/2018 год., дв. вх. № 16820, съобразно притежаваните от ищеца 70 % от поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и 2. Д. Т. К. сумата от 10 800 евро, с левова равностойност 21 123 лв. представляваща неустойка за забава за периода 21.02.2022 год. – 21.01.2025 год., уговорена в чл. 5.2 от сключен между ищеца и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № 46, том I , рег. № 1959, дело № 37/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № 16963/29.06.2018 год., акт № 102, том XLII, дело № 9036/2018 год., дв. вх. № 16820, съобразно притежаваните от ищеца 15 % от 2 поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***, върху който е учредено правото на строеж, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба - 21.01.2025 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците твърдят, че по силата на сключен между тях и ответника на 27.06.2018 год. договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № 46, том I, рег. № 1959, дело № 37/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № 16963/29.06.2018 год., акт № 102, том XLII, дело № 9036/2018 год., дв. вх. № 16820 са учредили в полза на ответното дружество право на строеж за шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 475,60 кв. м. И разгърната застроена площ от 1723 кв. м. в поземления имот с кадастрален идентификатор № *** Пояснява се, че според уговореното, ответникът се е задължил да изгради изцяло за своя сметка сградата, включително отредените за ищците обекти в нея, както и да извърши необходимите действия по въвежданет й в експлоатация в двугодишен срок от сключването на договора, а именно до 27.06.2020 год. Ищците сочат обаче, че към момента на депозиране на исковата молба сградата не е била въведена в експлоатация, като съгласно констативен протокол за установяване на степен на завършеност, издаден на 06.12.2024 год. от комисията на район „Приморски” към община Варна, сградата е изградена в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкция и напълно изпълнени довършителни работи по смисъла на § 5, т. 46 ДР на ЗУТ. По тази причина, считат, че на всеки един от тях, съобразно процентното му участие в правото на собственост от поземления имот, върху който е учредено ограниченото вщно право – съответно за „И. Иванов” ЕООД – 70% и за Д. Т. К. – 15%, се дължи неустойка за забава, уговорена в чл. 5.2 от договора за периода 21.01.2022 год. – 21.01.2025 год. Пояснява се, че съгласно визираната клауза неустойката се равнява на 2000 евро за всеки месец забава.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете, като същите се оспорват по основание и размер.

Ищецът признава сключването на процесния договор и фактът, че сградата е следвало да бъде построена до 27.06.2020 год. Уточнява обаче, че този срок е бил приложим, освен в хипотезите, предвидени в т. 5.1.1 от съглашението, според която клауза сроковете по т. 5 и т. 5.1 от договора спират да текат по 3 времето на обжалване на неправилни и незаконосъобразни административни актове и действия на Община Варна. Ответникът твърди, че на 24.08.2023 год. за сградата е бил съставен и надлежно подписан от собствениците (възложители) и други участници в строителството Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, представляващ Образец № 15, Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 год.

Излага и че с писмо с рег. № УСКОР21002145ПР_002ВН/26.10.2022 год. на Община Варна е започната преписка по подаден до общинската администрация сигнал, във връзка с който е бил съставен Констативен протокол № 8/25.04.2023 год. По това производство, ответникът твърди, че е депозирал възражение против констатациите в протокола. Пояснява и че до съставянето на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа на 24.08.2023 год. административното производство не е било приключило с надлежен административен акт. Излага, че при съставянето на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа от 24.08.2023 год., лицето подало сигнала, е възразило, че подобен акт не следва да бъде съставян поради неприключилото административно производство.

По тези съображения ответникът счита, че за периода от 26.10.2022 год., евентуално от 25.04.2023 год., до 24.08.2023 год., срокът за изпълнение не е текъл на основание т. 5.1.1 от договора. Счита, че за периода от 25.08.2023 год. до 21.01.2025 год. искът на всеки от ищците е неоснователен, тъй като след 24.08.2023 год. той е престирал дължимото на ищците. Счита и че всеки от исковете е неоснователен и за периода 26.10.2022 год. – 24.08.2023 год.

Излага, че исковете биха били евентуално основателни за периода 21.01.2022 год. до 26.10.2022 год.

На следващо място, твърди и неизпълнено задължение на ищците по чл.

7 от договора задължение, съгласно в срок до 10 дни от подписването на Констативния акт за установяване годността за приемане на строежа – образец № 15, същите са следвали да му прехвърлят съответните им проценти ид. ч. от поземления имот, върху който е учредено правото на строеж, представляващи съответните за частта на ответника от сградата ид. ч. от посочения поземлен имот. Счита, че падежът за изпълнението на това задължение е настъпил на 05.09.2023 год.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците депозират допълнителна искова 4 молба, с която поддържат предявените искове. Не оспорват, че са подписали Констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа от 24.08.2023 год., но подчертават, че това не е сторено от трето лице, тъй като е имало уведомително писмо от 24.08.2023 год. Поддържат, че сградата не е въведена в експлоатация, като обръщат внимание, че видно от констативния протокол от 06.12.2024 год. за степента й на завършеност, съставен от комисия от район „Приморски”, в описанието на приложените документи не е посочен Констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа, като данните на комисията са, че към 06.12.2024 год. сградата е била изградена в груб строеж, с изпълнени носеща и покривна конструкция и напълно изпълнени довършителни работи по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ.

Ищците твърдят, че до момента на подаване на допълнителната искова молба не им е бил връчван екземпляр от подписания Констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа от 24.08.2023 год., като ответникът ги е уведомил, че трябва да бъде направен нов такъв, без забележки, но излагат, че подобен все още не им е бил предоставен. Ищецът „И. Иванов” ЕООД признава получаването на уведомително писмо за съставен констативен акт № 8/25.04.2023 год. по реда на чл. 224а ЗУТ, но твърди, че към него не е бил приложен въпросният акт. След получаването му се е свързал с ответника, от който е получил уверение, че той ще изпълни предписанията на Община Варна.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на допълнителната искова молба. В него той се противопоставя на становището на ищците, че констативният акт от 24.08.2023 год. не е подписан от въпросното трето лице – Ламбо Киряков, като счита, че той всъщност е подписал документа, доколкото собственоръчно изписания от него текст, че отказва да стори това се опровергава от подписа му. Освен това сочи, че в акта липсват каквито и да са забележки от страна на възложителите за неизвършени, незавършени или лошо извършени СМР, които да бъдат отстранени до подаването на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация). Ако такива е имало, то те е трябвало да бъдат отразени в констативен протокол. Възразява и срещу позицията на ищците, че констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа не произвежда правно действие за тях, тъй като е съставен съобразно чл. 176, ал. 1 ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 5

3/31.07.2023 год. за актовете и протоколите, съставяни по време на строителството и обвързващата му доказателствена сила следва да се преценява по правилата на ГПК, съобразявайки и че ищците не оспорват авторството или съдържанието му. Счита за ирелевантно за спора е обстоятелството дали ищците са получили или не констативен акт № 8/25.04.2023 год., посочен в уведомително писмо от 03.05.2023 год., като в допълнение изтъква, че ищците са адресати на административната процедура, в която е издаден документът, поради което те са могли да се запознаят с и да получат копие от него.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ

ОТ ДОКАЗВАНЕ:

1. сключването между ищците и ответното дружество на 27.06.2018 год. на договор за учредяване на право на строеж, оформен в Нотариален акт № 46, том I, рег. № 1959, дело № 37/27.06.2018 год., вписан в СВ с вх. № 16963/29.06.2018 год., акт № 102, том XLII, дело № 9036/2018 год., дв. вх. № 16820 по силата на който са учредили в полза на ответното дружество право на строеж за шестетажна жилищна сграда със застроена площ от 475,60 кв. м. и разгърната застроена площ от 1723 кв. м. в поземлен имот с кадастрален идентификатор № ***.