Решение № 223 от 28.05.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 1306/2025
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 28.05.2026
- В сила
- 18.06.2026
- Състав
- Никола Дойчинов Дойчев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. Несебър, 28.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101306 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се образува въз основа на обективно кумулативно предявени осъдителни искове от „В******" *** за осъждане на ответницата И.А.Д., да заплати следните суми:
1. Общата сума от 542.28 (петстотин четиридесет и два лева и 28 ст.) лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 04.04.2023 г. до 01.08.2025 г. за абонатен № **** за обект на потребление с адрес: гр. Н****, к.к.
С****, кв. З****, в.с. „С*****“, секция ***, вх. **, ет.**, ап. ** с идентификатор 5******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, 2. Общата сума от 77.14 (седемдесет и седем лева и 14 ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата за периода от 27.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба – 16.11.2025 г. вкл.
Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение с предмет – предоставяне на ВиК услуги, респ., че има качеството потребител на ВиК услуги, поради придобиването правото на собственост върху водоснабдявания обект. Заявява се, че отчетът на потреблението за процесния период се осъществява по електронен път чрез мобилно устройство. Посочва се, че след всяко отчитане по електронен път, се издават за процесния период данъчни фактури, които не са заплатени 1 от ответниата в 30-дневен срок от издаването на фактурите, поради което ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове за главница и лихви.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не депозира писмен отговор.
В о.с.з. страните не изпращат свои представител.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
От приетите по делото справка-извлечение, отпечатана от информационната система на СВп-Несебър, нотариален акт за собственост, съдът приема за установено пълно и главно, че ответницата е собственик и съответно има качеството „потребител“ за периода от 04.04.2023 г. до 29.06.2025 г.за обект на потребление, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Н****, к.к. С****, вх. ***, ет. ***, ап. *** с идентификатор 5******, с партиден абонатен № ****. За периода от 30.06.2025 г. до 01.08.2025 г. ответницата не е собственик на водоснабдявания обект.
По отношение на доставката, респективно потреблението на ВиК услуги за процесния период, по делото се приемат като писмено доказателства справки-извлечения от електронния карнет, касаещ потреблението по индивидуалния водомер, както и относно потреблението, което се отчита през централния водомер на сградата.
Видно от справката извлечение, касаещ потреблението по потребителски номер ****, се посочват показанията на водомера за периода от 04.04.2023 г. до 01.08.2025 г. които съдът кредитира изцяло. Установява се, че измервателното устройство за водоснабдявания обект е едно, като отчетът на водомера за процесния период е от осигурен достъп на представител на ВиК оператора до водомера, тъй като е със статус на отчитане „видян“, а едно от отчитанията е по самоотчет на клиента. Отчетите са извършване поне два пъти годишно, поради което съдът приема, че е спазен чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ, тъй като обектът очевидно има сезонен характер на ползване, вкл. с оглед факта, че ответникът чуждестранен гражданин и няма данни по делото да обитава постоянно имота. Приетата по делото справка-извлечение съдът намира за достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за определения период. Видно от справката, изразходеното количество вода от абоната, преминало през измервателното устройство за процесния период е 76 куб.м, а начисленото количество от „разпределение“ от централния водомер е 38,28 куб.м.
Не се оспорва от ответника вярното изчисляване на дължимата стойност, съобразно цените на КЕВР, одобрени и действащи за съответния период, поради което съдът приема, че размерът на главницата е определен в съответствие с чл. 31 и сл. от ОУ Видно от справката от Св-Несебър за част от процесния период ответницата не е собственик на имота, респ. е изгубила качеството потребител – това е за периода от 30.06.2025 г. до 01.08.2025 г. Последно издадената фактура от 25.08.2025 г. е за периода от 03.06.2025 г. до 01.08.2025 г. в размер на 196,99 лева. Предвид естеството на задължението и 2 отчитането на потреблението, по делото не може да се установи кога точно е изразходено начисленото количество вода за периода от 03.06.2025 г. до 01.08.2025 г., поради което задължението следва да бъде разпределено подневно и редуцирано съразмерно на периода, до който ответницата е собственик на имота. Така, броят дни за периода от 03.06.2025 г. до 01.08.2025 г. е 60 дни, респ. задължението на ден възлиза на 3,28 лева на ден. Ответницата е собственик на имота за периода от 03.06.2025 г. до 29.06.2025 г., тоест 27 дни, поради което задължението й възлиза на 88,56 лева.
Предвид гореизложеното задължението на ответницата за периода от 04.04.2023 г. до 29.06.2025 г. възлиза на 433,85 лева, респ. 221,82 евро.
Към момента на приключване на съдебното дирене не се представят по делото доказателства за извършено от ответниците плащане на горепосочената сума, поради което искът за главница е основателен до сумата от 433,85 лева като за разликата до 542,28 лева следва да се отхвърли.
Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, като задълженията за ползваните услуги следва да бъдат заплатени в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
А съгласно чл. 44 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на аконната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа, тоест на първия ден след изтичане на 30-ия ден от издаване на фактурата.
От анализа на горецитираната разпоредба на ал. 2 на чл. 33 от ОУ следва извода, че началното на изискуемостта на вземането е поставено в зависимост от поведението на ВиК оператора – издаването от негова страна на ежемесечната фактура. В случая, самият ищец е в неизпълнение на приетите от него общи условия, респ. е в кредиторора забава, тъй като фактурите не се издават ежемесечно, а през по-дълъг интервал от време. Без значение е обстоятелството, че обектът е със сезонен характер – чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ урежда начина на отчитане индивидуалния водомер на сезонния обект (два пъти годишно), но през този междинен период ежемесечно се начислява количество изразходвана вода при условията и реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК, като след отчитане на показания на водомера количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
След като не е изпълнено задължението за ежемесечно издаване на фактури следва да се приеме, че задълженията за главница на ответника за всеки месец са възникнали като безсрочни, тоест същите са изискуеми веднага – чл. 69, ал. 2 от ЗЗД.. Следователно за поставяне на ответницата в забава, е необходимо отправяне на покана до нея, съобразно чл.
84, ал. 2 ЗЗД, от който момент възниква и вземането на ищеца за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. В случая липсват данни по делото ищецът да е поканил преди завеждане на делото длъжника-ответник да заплати претендираното безсрочно вземане за главница, поради което не може да се приеме, че ответникът е бил в забава към момента на завеждане на делото, респ., че дължи лихви за периода до подаване на исковата молба. В този смисъл, 3 искът за обезщетение по чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото и предвид своевременно направеното искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 70,04 лева, респ. 35,81 евро.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 евро.
Мотивиран от горното, на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И.А.Д. гражданин на Руската Федерация, родена на **** г. с адрес: гр.
Н****, к.к. С****, кв. З****, в.с. „С*****“, секция ***, вх. **, ет.**, ап. ** да заплати на „В******" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б****, кв. „П*****“, ул. Г*****“ № *** сумата от 221,82 (двеста двадесет и един евро и осемдесет и два евроцента) евро с ДДС, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за периода от 04.04.2023 г. до 29.06.2025 г. за абонатен № ****, за обект на потребление, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. Н****, к.к. С****, вх. ***, ет. ***, ап. *** с идентификатор 5******, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 221,82 евро до 277,26 евро за периода от 30.06.2025 г. до 01.08.2025 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на сумата от 77,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главниците за периода от 27.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.А.Д. гражданин на Руската Федерация, родена на **** г. с адрес: гр.
Н****, к.к. С****, кв. З****, в.с. „С*****“, секция ***, вх. **, ет.**, ап. ** да заплати на „В******" *** със седалище и адрес на управление: гр. Б****, кв. „П*****“, ул. Г*****“ № *** сумата от 35,81 (тридесет и пет евро и осемдесет и един евроцента) евро, представляваща сторени от ищеца разноски, с както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 (петдесет) евро, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4