Решение № 20182 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20182 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110174903 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът .................. твърди, че по договор за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № ...................., и след изпълнение на всички изисквания на застрахователния договор, е заплатил на застрахования сума в размер на 75 138 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № ..................... за вреди на л.а. марка ..................., настъпили в резултат от ПТП на 27.09.2022 г., за което бил съставен констативен протокол за ПТП с рег. № ......................... Виновен за ПТП бил водачът на л.а. марка ...................., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 75 153 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, поради което претендира от ответника заплащане на сума в размер 22 775,18 лв., представляваща разликата между платеното от ответника по регресната претенция в размер 52 377,82 лв. и размера на регресната претенция - 75 153 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 16.12.2024 г. до плащането. Претендира разноски.

Ответникът ................... в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, вината на застрахования при него водач, причинноследствената връзка на ПТП с вредите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като навежда твърдения, че водачът на л.а. марка ................... се е движел с висока и несъобразена скорост и не е предприел 1 действия по намаляване на скоростта и спиране. Оспорва размера на вредите.

Счита, че е налице тотална щета. Излага, че е заплатил на ищеца сума в размер 52 377,82 лв. Счита, че не дължи законна лихва, тъй като не е представено удостоверение за прекратена регистрация. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е с к л ю ч е н договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до изключване или намаляване на отговорността му, вкл. твърдяното от него съпричиняване, а при доказване на горните факти - да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 вр. чл. 153 ГПК съдът е обявил за безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“ на л.а. марка ................... към датата на ПТП; че ответникът е имал качеството застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. марка ....................; че ищецът е заплатил сумата от 75 138 лв. на увреденото лице по процесната щета, както и че ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сума в размер 52 377,82 лв. по предявената от ищеца регресна претенция, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото, неоспорени от страните, писмени доказателства – застрахователна полица № .................... със срок на валидност от 18.07.2022 г. до 17.07.2023 г. (л. 7-10 от делото), преводно нареждане от 02.12.2022 г. (л. 32 от делото), преводно нареждане от 12.01.2023 г. (л. 83 от делото).

От събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали № ........ уведомление за щети по МПС от 06.10.2022 г., щета № ................... доклад по щета № .................... както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Г. Х. Х., водач на л.а. марка ...................., се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 27.09.2022 г. в община ...... водачът на л.а. марка .................... се е движил по път .................. а водачът на л.а. марка ................... се е движил по същия път в обратна посока, като поради неовладяване с органите на управление на автомобила и неподходящо избраната скорост на движение от страна на водача 2 на л.а. марка ...................., който при пропадане в извънпътния банкет е променил траекторията на движение на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, е реализирал челен удар в насрещно движещия се л.а. марка ....................

От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля, се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а. марка ...................., който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат. Не се установява водачът на л.а. марка ................... да се е движел с висока и несъобразена скорост, нито да е било възможно предприемане на действия по намаляване на скоростта и спиране. От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля, се установява, че водачът на л.а. марка ................... не е имал обективната възможност да отреагира на по-ранен етап и да предотврати настъпването на ПТП.

Съгласно задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В случая по делото не се установява водачът на л.а. марка ................... да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, нито по някакъв начин не е допринесъл за настъпване на ПТП, което изцяло е причинено от поведението на водача на л.а. марка .....................

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка .................... са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а. марка ..................., конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка ................... отговарят на установения механизъм на ПТП, настъпилото на 27.09.2022 г. и се намират в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.

3

Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС (съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта).

От приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на увредения л.а. марка ................... към датата на ПТП – 27.09.2022 г., е сумата от 86 200 лв. Съдът кредитира заключението на САТЕ, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка ................... към датата на ПТП е 66 065,40 лв., която стойност надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 86 200 лв., поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС, какъвто е изводът и на вещото лице. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 86 200 лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на 25% или 21 550 лв., съгласно заключението на САТЕ, намиращи се във владение на собственика на МПС, доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за собственика съществува възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като цяло. С оглед изложеното, съдът приема, че действителната стойност на л.а. марка ..................., след приспадане на запазените части е в размер на 64 650 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на действителните вреди. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 64 665 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 52 377,82 лв., поради което дължима е останала сумата от 12 287,18 лв., до който размер искът е основателен и следва да бъде уважен, а за сумата над 12 287,18 лв. до 4 пълния предявен размер от 22 775,18 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Съдът не кредитира заключението на САТЕ в частта, в която вещото лице е посочило, че при наличието на тотална щета застрахователят е предложил автомобила в платформа за продажба на увредени при ПТП автомобили.