Определение № 3620 от 02.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3620 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Михов като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело № 20261100204927 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от Г. П. Д. и Д. П. Д. срещу постановление на прокурор от Софийска градска прокуратура от 16.06.2025г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 617/2022г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 21218/2022г. на СГП, образувано и водено за престъпление по чл.123, ал.1 НК.

В постъпилата жалба се изразява несъгласие с направените от прокурора изводи за липса на обективна съставомерност на деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 123, ал.1 НК. Жалбоподателите заявяват, че не са изпълнени указания, дадени с определение на Софийски апелативен съд, отменящо предходно определение на Софийски градски съд, с което е потвърдено постановление на друг прокурор при Софийска градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по делото.

Твърди се, че проведените разпити на В. Я. и повторен такъв на А.И. били формални, като в прокурорския акт не било включено становището на проф.

Я., изразено пред жалбоподателите. Заявява се, че не е било провеждано правилно антибиотично лечение - и в УМБАЛ “Света Анна“ АД - София и в „Аджибадем сити клиник“ - УМБАЛ „Токуда“ - на техния баща - пострадалия П.С.. Излагат се аргументи, че назначеното от д-р А.И. на 01.11.2022г. лечение с антибиотик „Colistin“ е било неадекватно, тъй като баща им е бил резистентен към него, а чувствителност е проявявал единствено към „Fosfomycin“, с какъвто антибиотик не е лекуван. Вещите лица, изготвили заключенията на комплексната съдебномедицинска експертиза и допълнителната комплексна съдебномедицинска експертиза /указана от Апелативен съд/, са упрекнати във формално изготвяне на заключенията, без да бъдат взети предвид показанията на свидетелите Я. и И. и без да изследват взетите при аутопсията на тялото на техния баща препарати и парафинови блокчета. Според жалбоподателите единственото правилно лекарско поведение при установяване на налично гнойно съдържимо около мястото на 1 оперативната интервенция било ревизия на оперираната лява тазобедрена става, която ревизия в никое от болничните заведения, в които имал престой С., не била извършена. Според Г. и Д. Д.и именно неревизирането чрез оперативна интервенция на лявата тазобедрена става се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата на 06.11.2022 г. смърт на П.С.. В подкрепа на доводите си за необоснованост и непълнота на експертните заключения, жалбоподателите коментират и неизясняването на въпроса къде и кога е станало заразяването с бактерията „Klebsiella pneumonia“, както и неизследване на действията, които ежедневно са извършвани от медицинските специалисти и персонал по оказване на помощ и грижи за пациента П.С..

Освен твърдяната необходимост от ревизия на тазобедрената става при повторното приемане на С. в УМБАЛ „Света Анна“ АД, в жалбата се декларира и неглижиране от страна на доктор А.И., извършил оперативната интервенция на 21.09.2022г., към постоперативното състояние на техния баща и несвалянето от негова страна на конците от операцията, а изпращане на медицинска сестра, която извършила тази манипулация в дома на пациента. В този смисъл се претендира и провеждане на неин разпит, както и разпити на медицински лица и от УМБАЛ „Света Анна“ АД - доц. С.А. - Началник Клиника по ортопедия, доц. М.А. - началник „К.“, доктор Г.Д., доктор К.Х., доктор Р.Р., доктор А.Г. К., извършил изследване за „Ковид - 19“, доктор С.М., доктор П. и доктор И.а С., участвали в операционния екип на 21.09.2022г., и от „Аджибадем сити клиник“ - УМБАЛ „Токуда“ - доктор Д.М.Н. и повторен разпит на доктор А.Р. за причината за липса на промяна в антибиотичната терапия на техния баща след запознаване с резултатите от микробиологичното изследване за уринална инфекция от 21.10.2022г. Поради несъгласие с изводите на комплексната и допълнителната комплексна съдебномедицински експертизи и съдебномедицинска експертиза на труп, се претендира назначаване на „нова“ съдебномедицинска експертиза, в която различни от досега изготвилите експертизи специалисти в областта на микробиологията, ортопедията и травматологията, анестезиологията и реанимацията, нефрологията, образните изследвания и обща и клинична патология да дадат отговор на конкретно поставени в жалбата 15 въпроса. Излагат се искания и за изискване на справка от РЗИ - Софийска област за периода месец юли - месец декември 2022г. за регистрирани случаи на вътреболнични инфекции в клиники на УМБАЛ „Света Анна“ АД, както и справка от това болнично заведение дали е уведомявана РЗИ - Софийска област за пациент Петър Д. С. с установена на 01.11.2022г. инфекция с Ковид -19 - това искане е по повод заявените в частната жалба съмнения изобщо за заразяване с Ковид - 19 на техния баща.

В заключение се отправя молба към съда да отмени атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство и даде задължителни указания, насочени към извършване на допълнителни процесуално - следствени действия в унисон с техните доказателствени искания, включително и провеждане на повторни разпити на доктор А.И. и 2 проф. В. Я..

Настоящият съдебен състав преценява, че жалбата е подадена в срока, визиран в разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК, както и че изхожда от лица наследници на пострадалия П.С., които са от кръга лица, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, притежаващи активна процесуална легитимация да обжалват актовете на прокуратурата. Преценявайки жалбата като допустима, при разглеждането й по същество, този съдебен състав счита, че тя е неоснователна.

В процедурата по чл.243, ал.5 НПК първоинстанционният съд следва да оцени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът е длъжен да провери правните констатации в прокурорския акт, съобразявайки единствено дали изводите на прокуратурата са обосновани и дали ако са обосновани, съответстват на установеното от прокурора фактическо положение.

При произнасянето си по реда на чл.243, ал.1 НПК прокурорът е обсъдил част от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени способи, преимуществено базирайки своята позиция на заключенията на съдебномедицинските експертизи по писмени данни и на съдебномедицинската експертиза на труп. От извършените процесуалноследствени действия се установява фактическа обстановка, която коректно е възприета от наблюдаващия досъдебното производство прокурор.

Настоящият съдебен състав възприе фактология по делото в следния смисъл:

Пострадалият П.С. страдал от болест на Паркинсон, хипертонична болест, стенокардия, нарушен сърдечен ритъм, захарен диабет - тип II, диабетна полиневропатия, възрастова бъбречна недостатъчност, деменция и базоцелуларен карцином. Той бил трудноподвижен, използвайки проходилка, като за него се грижела съпругата му И. С., с която живеели в едно домакинство, както и децата му - Д. Д. и Г. Д.. Пострадалият бил инвалидизиран - 100% с придружител.

На 17.09.2022г. около 05.00 часа при опит за ставане той паднал, наранявайки главата си и счупвайки бедрена шийка на долен ляв крайник.

Извикана от майка си, свидетелката Д. Д. отишла в дома на родителите си и оказала помощ на баща си, вдигнала го на леглото и промила видимите рани.

На 19.09.2022г. отново го посетила, възприела несвързан негов говор и болка в крайника и сигнализирала екип на „Спешна помощ“, с който баща й бил откаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД. Там била установена болезненост и невъзможност за активни движения в лява тазобедрена става като на пациента били извършени рентгенография на гръден кош и бял дроб, рентгенография на тазови кости и компютърна томография на главен мозък. П.С. бил хоспитализиран в отделение “Втора ортопедия и травматология“ с лекуващ лекар св.А.И.. Той се срещнал с децата на П.С. и ги уведомил, че е необходима 3 частична смяна на тазобедрената става. Така на 21.09.2022г. се провела оперативна интервенция и се извършило еднополюсно ендопротезиране /частична смяна на ставата/ с оператор св. А.И.. На 26.09.2022г. П.С. бил дехоспитализиран и се прибрал в дома си. На 27.09.2022г. поради подуване на корема, С. бил откаран от близките си в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му бил поставен катетър без да бъде хоспитализиран. На 01.10.2022г. свидетелите Д. Д. и И. С. били диагностицирани със SARS - Cov-2 /Covid-19/ и въпреки че тестовете на П.С. и Г. Д. били отрицателни, по препоръка на личния им лекар двамата провели лечение с „Дексаметазон“, витамин Д, селен и цинк. Поради трудната си подвижност П.С. не посетил УМБАЛ „Света Анна“ АД за сваляне на оперативните конци, а те били свалени на 06.10.2022 г. от медицинска сестра, изпратена в дома му от св. И.. На 07.10.2022 г. П.С. с помощта на близките си успял да се изправи от леглото и направил няколко стъпки с проходилка. На 08.10.2022г. пострадалият се почувствал зле - имал повишена температура и втрисане. Извиканият екип на Спешна помощ му направил тест за Ковид 19, който бил негативен, а личната му лекарка предписала антибиотично лечение със „Зефацет“. Друг извикан лекар прегледал С. и изписал и „Ципрофлоксацин“ срещу евентуална уринарна инфекция, както и венозни влИ.ия на разтвор Ringer и NaCl. Въпреки провежданата медикаментозна терапия състоянието на П.С. не се подобрявало и на 19.10.2022г. близките му го откарали в Спешно отделение на „Аджибадем сити клиник“ - УМБАЛ „Токуда“, където при направен бърз тест за Ковид 19 се визуализирал отрицателен резултат. В болничното заведение били проведени консултации от няколко специалисти, включително и от св. А.Р. тогава Началник Клиника по нефрология, като били назначени и микробиологични изследвания. Поради липса на легла в отделението, св. Р. уведомила близките на П.С., че ще има възможност той да бъде приет на 21.10.2022г. при освобождаване на болнично легло. Така на 21.10.2022г. П.С. бил приет в отделението. Бил установен остър и хронично обострен пиелонефрит. При извършено на 21.10.2022г. изследване било установено наличие на микроорганизъм „Klebsiella pneumonia“ /т.3, л.215/ с чувствителност на пациента единствено към „Colistin“ за лечение при направена антибиограма и резистентност към всички останали антибиотици вкл. и към „Fosfomycin“. На 25.10.2022г. отново било извършено микробиологично изследване и направена антибиограма, като резултатите за бактерия „Klebsiella pneumonia“ били позитивни, но пациентът вече бил резистентен към „Colistin“, а чувствителен към „Fosfomycin“. Той бил хоспитализиран в Клиника по нефрология с поставения отпреди това в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ уретрален катетър и в тежка деменция. Предприето било медикаментозно лечение, вкл. и с антибиотик „Colistin“ и на 31.10.2022г. бил изписан и насочен към ортопедична клиника за лечение на инфекцията на лявата тазобедрена става. Тази инфекция била установена при направена по време на престоя му в „Аджибадем сити клиник“ УМБАЛ „Токуда“ от свидетеля К. Д. пункция на лява тазобедрена става, като било евакуирано 4 обилно количество гнойно съдържимо, при чието изследване бил изолиран отново щам на бактерия „Klebsiella pneumonia“. Именно тази бактерия била причинителят на токсико-инфекциозният синдром при С., свързан с повишение на телесната температура, понижаване на кръвното налягане и дизурични оплаквания, а впоследствие и диагностицираната гнойна инфекция на оперативната рана. Тази инфекция била получена или по време на болничния престой, или чрез оперативната рана, или чрез поставения уретрален катетър. По време на престоя на П.С. в „Аджибадем сити клиник“ УМБАЛ „Токуда“ св. Д. Д. разговаряла с проф. В. Я. - Началник на Клиника по ортопедия и травматология в болничното заведение, който я консултирал, че най-разумният вариант при лечение на бактерия „Klebsiella pneumonia“, установена в гнойна колекция от оперативната рана на лявата тазобедрена става, бил последваща операция, при която ставата следвало да се извади, да бъдат извършени промивки със септични разтвори, да бъде поставен имплант, който излъчвал антибиотик и запазвал свободно пространство за евентуална последваща операция за имплантиране на става. Минималният срок за носене на този имплант бил шест седмици, след което се изследвали кръвни показатели за наличие на възпаление и след две или три отрицателни проби би могло да се обмисли последващо премахване на импланта с антибиотика и поставяне на изкуствена става. Свидетелят Я. посочил и други два варианта достигане до ставата от ортопед и промИ.ето й без да бъде премахвана, въпреки рискът от инфекция при този вариант. Като трети вариант свидетелят коментирал изваждане на ставата, обилното й промИ.е и поставяне на нова.