Определение № 428 от 26.10.2023, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 633/2023
- Вид
- Определение № 428
- Подписан
- 26.10.2023
- В сила
- 26.10.2023
- Състав
- ФИЛИП ЖЕЛЯЗКОВ ФИЛИПОВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ДАНИЕЛА КОЛЕВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.209 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428 гр. ХАСКОВО, 25.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
Членове:
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно наказателно дело № 20235600600633 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. М. от АК – Разград, подадена в качеството и на пълномощник на пострадалия Т. Д. Д. от гр. С., против определение № 78/18.07.2023г., постановено по ЧНД № 356/2023г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което в производство по реда на чл. 243 ал.5 от НПК, е потвърдено постановление от 16.01.2023г. на РП Хасково - ТО Свиленград за прекратяване на наказателното производство по ДП 322/2019 г. по описа на РУ– Свиленград. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението като се твърди, че разследването било непълно, а приетите от прокурора и съда фактически положения и изводите им за липсата на достатъчно доказателства установяващи несъмнено вината на обвиняемия, не кореспондирали на доказателствената съвкупност. В тази насока се сочи, че действията на обвиняемия установявали умисълът му за измама, а не невъзможност за изпълнение на договорни задължения. С жалбата се иска отмяна на определението и потвърденото с него постановление и връщане делото на прокурора, с указания за правилното приложение на закона чрез цялостно изясняване на обективната истина.
Възражение против жалбата не е подавано.
Делото се разглежда за втори път от ОС – Хасково по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Първоначално с определение постановено по ВЧНД № 371/2023г. по описа на ОС – Хасково, е отменено на процесуално основание, като преждевременно, определение № 21/06.02.2023г. постановено по ЧНД № 40/2023г. по описа на РС- Свиленград, с което е извършено произнасяне по същата жалба против постановлението за прекратяване и с което 1 въпросното постановление е било потвърдено. След отмяната е постановено определението предмет на настоящата проверка.
Настоящата инстанция като провери изцяло правилността на обжалваното определение, по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно намира, че жалбата е допустима, но неоснователна.
Досъдебното производство, водено първоначално под № 173/2013г. по описа на ОДМВР Пловдив и включващо няколко обединени досъдебни производства, е образувано през м.01.2013г. и водено срещу Д. И. Д. за престъпление по чл.210 ал.1 т.3, вр.чл.209 ал.1 от НК.
С постановление от 13.07.2017г. Д. е привлечен като обвиняем за това, че за времето от 18.06.2012 г. до 28.09.2012 г. в гр.П., с.М. Ч., с.Т. обл.П., гр.С. и гр.С., при условията на продължавано престъпление, сам и при условията на посредствено извършителство чрез Г.
К. и Л. Т., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица /изброени поименно в постановлението сред които и св.Т. Д. Д. / и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 24 657 лв., като измамата е извършена от длъжностно лице –******** на търговското дружество „Е. Д. П.“ ООД – П., в кръга на неговата длъжност и причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210 ал.1 т.3 и т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК. С Постановление от 10.12.2018г. на РППловдив, наказателното производство по досъдебното производство е прекратено частично за деятелността, досежно лицата В. М., Т. К., С. Г., Д. В., А. Г., Н. А., Р. М., Й. С., Д. Ф., И.
Л., П. С., М. Л., М. К., А. Ш. и П. М., както и за причинена им имотна вреда в общ размер на 16 755 лв. , а в частта относно деятелността касаеща св.Т. Д. Д. и сумата от 7920 лв., досъдебното производство е изпратено по подсъдност на РП Хасково - ТО Свиленград.
Прието е там с постановление от 30.07.2019г. и разследването продължило под № 322/2019г. по описа на РУ-Свиленград.
От събраните при проведеното разследване доказателства е установено, че в началото на месец април на 2012 г. обв. Д. Д. / който не е ******/ и М. Д., регистрирали търговското дружество „Е. Д. П.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.П. Основен предмет на дейност на дружеството бил производство на пелети, за целта дружеството представлявано от обвиняемия наело от св.К. с договор от 07.04.2012г. за срок от 6 месеца, срещу месечен наем, оборудван цех за производство на пелети в с.М. Ч., общ.С. След наемането производството на пелети започнало, като в различни периоди там работели свидетелите Ф., Л., П., Ч., Б., Г. и Т. Обв. Д. наел и офис в гр.П. в който работела св.К., която приемала поръчки за пелети от клиентите. Такива приемали също обвиняемия и св.Т., цената за тон пелети била 330 лв., при цялостно плащане имало отстъпка от 15 лв. От лятото на 2012г. на мястото на Д. като съдружник встъпил св.И. Д. – баща на обв.Д., но с дейността на дружеството се занимавал единствено обвиняемия. При производството понякога се работело на 3 смени, като се произвеждали според показанията на свидетелите до 2 тона пелети дневно, машините често аварирали, нямало ритмично снабдяване със суровина, поради неплащане на заплати на работниците имало текучеството и по тези причини производствения процес в различни периоди прекъсвал, а доставките закъснявали. В края на 2 м. юли на 2012г. св.Т. Д. търсел да закупи пелети и попаднал на обява на представляваната от обвиняемия фирма. По телефона свидетеля се свързал с обвиняемия и поискал да закупи 24 тона пелети, обвиняемия го уверил, че дружеството ще ги произведе и достави и свидетеля се съгласил. Според показанията му, доставката им трябвало да е след около седмица, като с обвиняемия се уговорили да се срещнат в гр.Х. На 28.09.2012 г. свидетеля бил в гр.Х. и се обадил на обвиняемия да се срещнат за сделката. Последния се съгласил, но понеже свидетеля имал работа в гр.С., отново му се обадил да отмени срещата, обвиняемия обаче настоял да се срещнат в гр.С. и свидетеля приел. Срещата им се провела в офис на свидетеля, където присъствала и св.Ш. с която свидетеля живеел на семейни начала. При срещата, обвиняемия показал мостра от пелетите, свидетеля ги харесал и му заплатил за 24 тона сумата 7920 лв. /в лева и евро /, за което била изготвена разписка. От своя страна обвиняемия изготвил бланкова поръчка за пелетите, бил сключен и договор за покупкопродажбата им от същата дата, според който пелетите следвало да се доставят от продавача представляваното от обвиняемия дружество, на купувача - свидетеля до 22.10.2012г. След тази дата при неизпълнение от продавача, последния дължал на купувача връщане на сумата до 23.10.2012г., а обвиняемия като управител на дружеството отговарял пред купувача солидарно. Около седмица след сключване на договора, св.Д. се обадил на обвиняемия за поръчката, последния го уведомил, че се изпълнявала и до 2-3 дни щяла да е готова, а свидетеля наел помещение за съхранението на пелетите, които обаче не му били доставени.
Впоследствие свидетеля провел множество разговори с обвиняемия който го уверявал, че поръчката ще бъде изпълнена, за забавата изтъквал различни причини, включително производствена повреда и обещал да му достави пелети от чужбина. При един от разговорите по покана на обвиняемия, св.Д. и св.Ш. посетили цеха в с.М. Ч., който не работел, но видели машините за производство, а обвиняемият обяснил, че причината за престоя била липсата на суровина. След известно време свидетеля отново потърсил обвиняемия за доставката на пелетите, последния му казал, че ще му достави такива от Г. и ще му се обади, което не сторил, след това престанал да отговаря на обажданията му.
Свидетеля установил според показанията му връзка и с родителите на обвиняемия / свидетелите Д. Д. и И. Д./ които потвърдили, че обвиняемия произвеждал пелети и също го уверили, че поръчката ще му бъде изпълнена, по- късно и те спрели да отговарят на обажданията му. Впоследствие свидетеля получил обаждане от обвиняемия, който му държал сметка защо притеснявал родителите му и го предупредил, че ако продължал да им се обажда, нямало да му върне парите. След това контактите между двамата били преустановени. Пак в същия период, обвиняемия с други съдружници, създал второ търговско дружество за производство на пелети в друго населено място и били предприети действия по поръчка на необходимо за дейността оборудване. С постановление от 13.12.2022г. което е последно по време, Д. Д. бил привлечен като обвиняем по наблюдаваното от РП Хасково – ТО Свиленград досъдебно производство, като му било повдигнато обвинение за това, че на 28.09.2012г. в гр.С., в качеството си на длъжностно лице – ******* на търговско дружество „Е. Д. П.“ ООД – П., в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Т. Д. Д. от 3 гр.С., че представляваното от него дружество ще изработи и достави 24 тона пелети и с това му причинил имотна вреда в размер на 7920 лв. - престъпление по чл. 210 ал.1 т.3, вр. чл.209 ал.1 от НК. На същата дата обвиняемия превел по сметка на свидетеля сумата от 5000 лв. представляваща част от заплатената му от последния за пелетите сума, а като основание за плащане посочил възстановяване на щета по досъдебното производство. От доказателствата е установено, че към момент на сключване на договора със св. Д., в цеха за производство на пелети в с.М. Ч. работели свидетелите Ч., Б. и Г. Според показанията на първия, в началото на месец октомври родителите на обвиняемия им казали да си тръгват и, че ще ги потърсят за работа, което не било сторено, а според останалите двама, престанали да работят поради неплащане на заплати. От своя страна св.К. възстановил владението си върху цеха в с.М. Ч.
В хода на разследването продължило в дълъг период под наблюдението на РП – Пловдив, свидетелите са разпитвани многократно. Според показанията на св.К., през месец септември на 2012г. в цеха се произвеждали пелети, а наемните му отношения с представляваното от обвиняемия дружество били преустановени понеже обвиняемия престанал да плаща наема и свидетеля възстановил владението си върху цеха, в началото на месец октомври. Този свидетел посочил и, че обвиняемия спрял окончателно производството около края на 2012г., както и, че договора за наем на цеха бил за една година. В същата насока са и последните му показания. Според заключението по назначената техническа експертиза, за периода 28.09.2012г. до 07.10.2012г. в цеха в с.М. Ч. с двама работници и редовен производствен процес, било възможно да се произведат 24 тона пелети за около 4 дни, а при пълен оборот за около 50 часа.
При така установените факти, прокурорът от РП Хасково - ТО Свиленград приел, че се касае не за престъплението „измама“, а за неизпълнение на облигационни отношения по договора за покупко продажба, доколкото от доказателствата не е установено за времето от сключване на договора със свидетеля, до изтичане на срока за наем на цеха в с.М. Ч., представляваното от обвиняемия дружество да е нямало капацитет да произведе поръчаните от свидетеля пелети, както и при сключване на договора за продажбата им, обвиняемия да е имал намерение да не го изпълни, а единствено чрез него да въведе свидетеля в заблуждение и му причини имотна вреда. С тези доводи в резюме е приета недоказаност на обективната и субективна страна, включително на специалната користна цел на престъплението „измама“ и наказателното производство по досъдебното производство е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК - поради недоказаност на обвинението, което не е реабилитиращо.
С обжалваното определение, първоинстанционния съд сезиран от повереника на пострадалия, в производство по реда на чл.243 ал.5 от НПК намерил, че по досъдебното производство са извършени необходимите и възможни действия за изясняване на обективната истина. Съдът на свой ред след анализ на доказателствената съвкупност приел, че постановлението на прокурора е правилно и обосновано и като такова го потвърдил. Този извод се споделя от настоящата инстанция. Както правилно първата инстанция е отбелязала, при наказателната измама е необходимо деецът при пряк умисъл и със специална користна цел, да възбуди и/или поддържа заблуждение у пострадалия – т.е да създаде у него невярна 4 представа за действителното положение /фактическо или юридическо/ или поддържа вече създадена у пострадалия такава невярна представа, като в резултат на това поради заблудата си, последния да извърши имуществено разпореждане с намиращо се в неговата фактическа власт имущество, в полза на дееца или трето лице от което настъпва и имотна вреда за измамения или третото ощетено лице, с чието имущество измаменият се е разпоредил. Няма пречка измамата да се извърши чрез използване на договорни отношения с които да се въведе пострадалия в заблуждение, но тогава следва да е установено, че при сключването на договора деецът е нямал намерение да се задължи по него, включително възможност да го изпълни реално, а сключването е било единствено за въвеждане на пострадалия в заблуждение, чрез договора. В конкретния случай именно това не е установено по несъмнен и категоричен начин от доказателствената съвкупност. Последното е така защото събраните доказателства сочат, че когато св.Д. се свързал по телефона и разговарял първоначално с обвиняемия, което се случило преди сключването на договора за покупко продажбата на пелетите, представляваното от обвиняемия дружество произвеждало пелети в цеха в с. М. Ч., а към момента на сключване на въпросния договор в цеха работели трима работници – свидетелите Ч., Б. и Г. При това положение, независимо от неритмичното снабдяване със суровина или производствени аварии, обективно производството на поръчаното от свидетеля количество пелети е било възможно да бъде изпълнено от представляваното от обвиняемия дружество, включително до изтичане на наемния срок на въпросния цех - т.е първата декада на м.10.2012г. В този смисъл е и заключението по назначената техническа експертиза. Вярно е, че според договора доставката на пелетите е следвало да бъде извършена до 22.10.2012 г., което е след 6 месечния срок за наем на цеха, последното обаче също не обосновава несъмнен извод, че при сключването на договора обвиняемия е въвел свидетеля в заблуждение, защото според показанията на св.К. прекратяването на наемното му правоотношение с представляваната от обвиняемия фирма е било не поради изтичане на наемния срок, който свидетеля сочи, че бил не за 6 месеца, а за една година, а поради неплащане на наемната цена от наемателя. Пак от доказателствата е установено и, че обвиняемия имал финансови затруднения породени обаче от действия по закупуването на производствена машина за друг цех за пелети, което също не обосновава намерението му да не произвежда такива, а обратното. В показанията си свидетелите Ч., Б. и Г. сочат, че в началото на месец октомври престанали да ходят на работа в цеха в с.М. Ч. и дейността практически била преустановена, но според заявеното от св.Ч. това било защото родителите на обвиняемия, а не последния, им казали да не идват на работа, а според другите двама поради неплащане на заплати. От посоченото не може също да се направи несъмнен и категоричен извод, че началното намерение на обвиняемия при сключването на договора за покупко продажбата на пелетите със св. Д., е било да въведе свидетеля в заблуждение за производството и доставката им. Такъв несъмнен извод не може да се направи и от последващите действия на обвиняемия, включително твърдението му, че ще достави пелетите от другаде, а след това и преустановяване контактите със свидетеля. При така установеното от доказателствата и доколкото престъплението „измама“ е възможно единствено при първоначален пряк умисъл и със специална користна цел, каквито 5 доказателствата не установяват несъмнено и категорично по отношение на обв.Д., правилно наказателното производство е прекратено, като явно в случая се касае за неизпълнение на облигационни отношения. При разследването са извършени необходимите и възможни процесуално следствени действия и по изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн. чл.243 ал. 8 от НПК, съдът,