Решение № 993 от 25.10.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Добрич, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20213230103896 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж, рег.№ ***, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление на клона– ***, с която срещу Г. А. Я. ЕГН: **********, от ***, е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК, за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 2028/2021г. по описа на Районен съд - Добрич заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс .

В исковата молба се излага твърдение, че вземането на ищеца се основава на договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Г. А. Я. като кредитополучател. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта *** с лимит в размер на 700 лева.

Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4).

Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две 1 възможности за изпълнение на задължението за пълно или частично погасяване на усвоения кредит.

Ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването *** за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги“.

Г. А. е преустановил редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.07.2020 г., към която дата е последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 07.12.2020 г. на длъжникът е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът е обявен за изискуем.

Тъй като кредитополучателят не е погасил задълженията си кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за следните суми:

813.57 лева - главница,;

23.02 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 година;

44.24 лева - мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е уведомена от заповедния съд за възможността да предяви установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 2028/2021 г. заповед вземане, с оглед връчване заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. от предявяване на настоящата искова претенция В срока по чл 131 от ГПК , ответникът представляван от назначения му особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете се оспорват изцяло по основание и размер, като се правят следните релевантни възражения:

- клаузите на процесния договор за потребителски револвиращ кредит накърняват добрите нрави, същия включва неравноправни клаузи по смисъла на ЗПК, защото не са уговорени индивидуално, а са предварително изготвени от ищеца и потребителят-ответник е нямал възможност да влияе върху съдържанието им.

-договорът е недействителен, поради нарушаване на чл.11, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е изрично посочен годишния процент на разходите.

-Договорената лихва е в противоречие с добрите нрави. Размерът на договорното възнаграждение при заемните отношения не е законодателно ограничен, което означава, че при определянето му е приложим принципът на свободно договаряне, установен в чл.9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и поведщгелните норми на закона. Възнаградителна лихва от 2

35 % надвишава трикратния размер на законната лихва. Договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр.2 от ЗЗД.

- до Г. Я. не е достигнало волеизявление от страна на ищеца за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Към исковата молба липсват доказателства за уведомяване.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и Г. А. Я. като кредитополучател. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта *** с лимит в размер на 700 лева, като кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му.

В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4).

В графа „Параметри и условия” е вписан лихвен процент от 34,41% и ГПР 40,40%.

В графа „Финансирани стоки и услуги” е отразено, че сумата се отпуска за покупка на хладилник *** и заплащане на застрахователна премия по групова полица№5/2008г. в размер на 28,76лв.

Договорът инкорпориа и погасителен план, в който са посочени конкретните дати на месечните анюитети и размера на всяка вноска -123,89лв.

Крайната падежна дата е 01.11.2020г.

Ищецът представя и *** за сключена застраховка на закупената стока от Г. А. Я..

Приложен е Стандартен европейски формуляр, носещ подписа на страните по делото, като в част ІІІ „Разходи по кредита” са описани начинът на формиране на годишен лихвен процент, годишен процент на разходите.

Ответникът е закупил на същата дата стока на стойност 939лв. от „Технополис България“ ЕАД /така касов бон/, като е кредиторът е уведомил продавача, че плащането на стоката е кредитирано за сумата от 639лева.

След изтичане срока на договора, на 07.12.2020г. кредиторът е отправил „Последна покана“ до г-жа Г. А. Я. за заплащане на задълженията по договора, като съобщил намерението си при непогасяване да предприеми действия пред съда за събиране на сумите. Липсват данни за връчване на изявлението.

По гр. д. № 2028/2021г. по описа на Районен съд - Добрич кредиторът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, за следните суми:

813.57 лева - главница,;

23.02 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 07.12.2020 година;

44.24 лева - мораторна лихва за периода от 03.12.2020 г. до 16.06.2021г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На 3 заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането, връчени му на 01.03.2021г. В едномесечния законово срок „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е предявило установителн иск по реда на чл.422 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск, предявен по реда на чл.415 от ГПК, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл.

Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД, за установяване в отношенията на страните дължимостта на заявените в исковата молба суми, предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.№2028/2021г. по описа на РС Добрич.

Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, която не може да бъде връчена на длъжника реално поради отсъствието му от регистрианите постоянен и настоящ адрес и липса на актуален трудов договор, което налага съдебна проверка за дължимост на вземането по издадената заповед.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен на следните съображения:

Безспорно е по делото, че между страните са възникнали облигационни правоотношения въз основа на сключен договор, наименован „Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“.

Към момента липсва изрична законова дефиниция на "договор за револвиращ кредит", респ. на "договор за револвиращ заем". Съгласно правната теория револвиращият кредит /заем/ е възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. В случая представения договор, въпреки наименованието му, няма характеристиките на договор за револвиращ кредит, а и е недопустимо да се сключва такъв договор от небанкова институция, каквато безспорно е ищцовото дружество. Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. Договорът за револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството 4 потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.