Решение № 134 от 11.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. С.З., 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20245500900005 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

По така предявените искове е образувано гр. д. № 1583/2023 г. по описа на Районен съд – К..

В съдебно заседание от 18.12.2023 г. съдът е допуснал увеличение на предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на Л. В.а В., на 30 000 лв. частичен от 40 000 лв. и на 30 000 лв. частичен от 40 000 лв. за Н. В. В.. Поради това съдът е прекратил производството и на основание чл. 104 от ГПК е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд – С.З..

Пред Окръжен съд – С.З. е образувано настоящото производството по т. д. № 5/2024 г.

Ищците чрез своята майка и законен представител твърдят, че са внуци на загиналия в резултат на ПТП П.Б. И. на 65 години. На 19.08.2020 г. около 17:00 часа в гр. К. по бул. “**“ № ** се е движил л.а. „МГ ЗР“ с peг. № **, управляван от И.Т.Т., който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с пешеходеца П.Б. И.. Вследствие на катастрофата пешеходецът П.Б. И. е загинал. Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП № 983/2020 г. по описа на РУ - К., пр. пр. № 3444/ 2020 г. по описа на ОП - С.З., което приключило с влязла в сила Присъда № 3/23.01.2023 г. по НОХД № 1087/2022 г. по описа на ОС - С.З.. Съгласно същата водачът на л.а. „МГ“ с peг. № ** бил признат за виновен в това, че на 19.08.2020 г. в гр. К., на бул. “**“ срещу дом № **, при управление на 1 горепосоченото МПС, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, в частност чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - като водач на ППС не изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и чл.119, ал.1 от ЗДвП - като водач на нерелсово ППС не изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, в резултат на което, по непредпазливост причинил смъртта на П. И., като деянието било извършено на пешеходна пътека. Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. В случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на И.Т.Т. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на П.Б. И..

За увреждащия л.а. „МГ ЗР“ с peг. № **, управляван от И.Т.Т., имало сключена със З. "Б.И." АД, застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/02/119002701606, със срок на валидност една година, считано от 24.09.2019 г. до 23.09.2020 г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10000000 лв. за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 г.

С оглед разпоредбата на чл.380 от КЗ предявили претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение пред З. "Б.И." АД, представяйки всички документи, с които разполагали. С писмо с обр.р. от 21.03.2023 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била заведена щета № 2310008995, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. Затова били налице предпоставките за ангажиране отговорността на З. "Б.И." АД за причинените им неимуществени вреди.

В резултат на инцидента П.Б. И., получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил изключително деен мъж, с активен начин на живот и в много добро здравословно състояние.

Бил обичан съпруг, грижовен баща и дядо и трудолюбив човек, който се е грижел всеотдайно за своето семейство.

Л. В. и Н. В. като внуци на загиналия П.Б. И. изключително тежко преживявали смъртта на своя дядо, който се е грижил за тях от най-ранна детска възраст. Връзката по между им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. П. И. бил опора за семейството му, за дъщеря му О., на която помагал в отглеждането на децата й (Л. и Н., които са близнаци) от раждането им до неговата смърт. Тя заедно с децата си живяла при баща си П. И. от 2013 г. до 2018 г. Той се грижил за тях, помагал в правенето на храна, хранил ги, извеждал ги е на разходка. Тъй като бил пенсионер имал много свободно време да се грижи за тях, да ги гледа и да помага в отглеждането на близнаците Л. и Н.. Когато майката на близнаците се е върнала на работа, те били навършили една годинка и основно дядо им П.

2 поел грижите за тях, докато майката работела. Децата възприемали своя дядо като техен баща, пример за подражание, някой на когото са се възхищавали и на когото искали да прилича. П. И. от своя страна влагал много старание и любов в отглеждането на децата, осигурявал им всичко, от което се нуждаели и не ги лишавал от нищо. Последният ден, в който децата видели своя дядо бил именно деня на инцидента, което било особено трагично обстоятелство за тях.

В резултат на трагичния инцидент те изгубили моралната и физическата подкрепа на своя дядо, тази, която винаги са имали и на която са разчитали.

Внезапната смърт на дядото - неочаквана и насилствена, им причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и към момента и ще продължават за в бъдеще, тъй като загубата на изключително близкия до тях човек била непрежалима. Моралните им страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на П. И. ще ги съпътствала през остатъка от живота им. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихвала, в резултат на което те продължавали да страдат и скърбят. С оглед на това, за причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите, те следвало да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, не можело да замести накърнените морални блага, но би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Вредите в резултат на виновното поведение на водача на л.а.“МГ ЗР“ с peг. № ** - И.Т.Т. следвало да бъдат обезщетени от ответника З."Б.И." АД съгласно чл.432 от КЗ. Предявеният иск би съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника З. "Б.И." АД, гр.С. да заплати на Л. В. В. и Н. В. В., действащи чрез майка им О. П. В. сумата от по 5 000 лв., частичен иск от по 19 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, от смъртта на дядо им П.Б. И., починал на 24.08.2020 г. следствие ПТП от 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.08.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендират съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът заявява, че предявените осъдителни искове за обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва са допустими, доколкото правният интерес при осъдителните искове произтичал от твърденията на ищците, изложени в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това, исковете следвало да бъдат приети за разглеждане. Оспорва предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди от О. П. В., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на своите малолетни деца Л.

В.а В. и Н. В. В., причинени от смъртта на техния дядо П.Б. И. изцяло, както 3 по основание, така и по размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил “МГ ЗР“, peг. №** към датата на ПТП 19.08.2020г.

Не оспорва и настъпилия деликт, установен с влязлата в сила присъда № 3/23.01.2023г. на ОС - С.З.. Оспорва легитимацията на всеки един от ищците да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им П. И.. По въпросът, кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена смърт в съответствие с принципа на чл.52 от ЗЗД била налице задължителна практика на Пленума на ВС, дадена с ПП № 4/68 г. С поред нормата на чл.45 от ЗЗД всеки бил длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това предполагало, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Основателността на исковата претенция била обусловена от даване отговор на въпроса дали ищците (внуците на починалия) са претърпели вреди от извършеното от застрахованото лице противоправно и виновно поведение, които да подлежат на обезщетяване. Липсата на конкретика за кръга от лица, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде постановления даващи отговор на този въпрос, които били задължителни за съдилищата. Те били такива и е оглед действащия в момента ЗСВ. В ППВС № 4/61 г. било прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, които са изрично посочени низходящи, съпруг и възходящи. Направено било и уточнение, че това ставало след като се установи, че действително са претърпели такава вреда.

Посочено било и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица бил допълнен. От мотивите на първото постановление ставало ясно, че за Върховния съд водещо при определяне кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди бил залегналия в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС приел, че този принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи. Твърди, че с годините повечето съдилища са приемали това изброяване за изчерпателно.

Имало е и такива изхождайки от принципа на справедливостта да се отклонят от възприетото с Постановлението. Това е наложило Пленума на ВС да разшири същия изхождайки от това, че в някои случаи връзки от типа 4 присъщ за отношенията между най-близките се създавали и между лица, за които липсва кръвно и юридическо основание за такова заключение. На тази база с второто споменато по- горе Постановление, Пленумът на ВС приел, че право на обезщетение имат и лицата, за които са се създали отношения и връзки идентични с тези, посочени в ППВС № 4/61 г. Направено било и споменатото по-горе изброяване, т.е. с него степента на близост, при които следвал извод за възникване на материалното право на обезщетяване не била променена, но е презумирано, че такава е налице и в изрично изброените случаи. По въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през 2018 г., ОСНГТК на ВКС приело и TP №1 по т.д.№1/2016г. С него било решено, че материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС №4/61 г. и ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично било посочено, че обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Това, а и изложеното в мотивите на самото ТР водели до извод, че и тук от съдиите във ВКС не бил променен подхода, при което според тях справедливостта изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице, т.е. отново се изискало да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. следва да е налице връзка идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг - родители, деца, съпруг. Заявява, че обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължали само по изключение и то при доказана силно изградена връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, за да бъде обезщетено лицето, което претендира обезщетение. В противен случай, посоченият по-широк кръг от лица в ТР №1/2016г., като имащи право на обезщетение по изключение, ще се превърне в правило (в какъвто смисъл не е ТР № 1 от 21.08.2018г.), тъй като изконно, в нашето общество отношенията между братя и сестри, баби, дядовци и внуци се характеризирали като такива на близост, обич и на привързаност. При претенция за обезщетение от страна на лице извън този най-близък кръг то следвало да докаже наличието на изградени отношения с починалия, които да са идентични на тези с лицата от най - близкия кръг роднини. Също така следвало да докаже, че следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък. По конкретния казус претенцията за обезщетение са отправени от внуците на починалото лице, чрез тяхната майка. С оглед традициите в нашето, а и във всяко едно общество, връзката между дядо и внуци е обичайно да изгради отношения на обич, привързаност, топлота и взаимопомощ. Това е и логично по простата причина, че до навършване на пълнолетие внуците и дядото в по-голямата си част в страната са част от едно общо семейство. Наличието на тази кръвна връзка и създалите с оглед на същата обичайни отношения обаче, според 5 приетото в споменатото ТР, не е достатъчно, за да се формира извода, че преживелият съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално такова ще е налице ако установи, че тази връзка /привързаност/ е по силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване. Изрично в този смисъл била и практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 92/17.11.2020г. по гр.д. №1275/2019г. на ВКС, в което изрично било прието, че “посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления (4/61 и 5/69) , в т. ч. и за роднините - братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята и сестрите израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина (решение №372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.о.)“. В исковата молба не се съдържали твърдения, че са налице посочените в решението на ВКС предпоставки, при които било справедливо внуците на починалия П. И. да бъдат обезщетени. Фактът, че евентуално от 2013 г. до 2018 г. внуците са живеели заедно със своите родители при своя дядо и той също помагал в отглеждането им не променяло това, защото такива са типичните, традиционните отношения в българския бит и етнос - внуците живеят заедно със своите родители и с баба и дядо.