Определение № 400 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 400 гр. П., 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20255200900170 по описа за 2025 година

Производството е чл. 83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по повод искова молба с вх.№9215/9.09.2025г. депозирана от „ИМЕА“ ЕООД, ЕИК 112113131, със седалище и адрес на управление гр. П. ***, представлявано от А.

А. к., срещу „Кредит Инвест Консулт“ ООД, ЕИК 206073701, по реда на чл.124 ал.1 от ГПК с цена на иска сбор от сумата в размер на 370431.90 лева.

С молбата е направено особено искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на ДТ по делото. Представени са декларации за материално и гражданско състояние от А. А. к., ЕГН **********, в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „ ИМЕА“ ЕООД от 01.09.2025 г. и като физическо лице – от 09.09.2025 г.

Представени са също така счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на „ИМЕА“ ЕООД за периода 01.01.2019 г. – 09.09.2025 г.

Съдът като разгледа направеното искане по реда чл. 83, ал.2 ГПК, както и ангажираните доказателства, намира същото за неоснователно.

Според съда в случая не са налице условията по чл. 83, ал.2 ГПК.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

По изричната воля на законодателя тази норма е неприложима по отношение на страни – юридически лица.

По приложението на чл.83, ал. 2 ГПК и по-конкретно относно възможността за освобождаване на страна по делото – юридическо лице, от задължението за внасяне на държавна такса по производството е постановена многобройна практика на ВКС – определение № 66 от 04.04.2017 г. по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., определение № 78 от 31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г., II т. о., определение № 755 от 14.11.2013 г. по ч.т.д. № 4049/2013 г., II т. о., определение № 446 от 24.06.2013 г. по ч.т.д. № 2300/2013 г., II т.

1 о., определение № 581 от 13.09.2013 г. по ч.т.д. № 2906/2013 г., I т. о., определение № 651 от 12.11.2015 г. по ч.т.д. № 3157/2015 г., II т. о. и други, която е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие, а не обратното – ограничаваща този достъп. Приложима е само по отношение на физическите лица при наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал.2, т.1 – т.7 ГПК.

Когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, на чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (напр. чл.620, ал.

1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл. 694, ал.2 ТЗ), то търговецът – ЕТ или ЮЛ, дължи заплащане на дължимата държавна такса.

В по-новата практика на ВКС – определение № 562 от 25.10.2022 г. по ч.т.д. № 2220/2022 г., II т. о., определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч.т.д. № 1234/2019 г., I т.о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч.т.д. № 810/2019 г., I т.о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч.т.д. № 52/2019 г., II т.о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч.т.д. № 114/2019 г., II т. о., определение № 427 от 13.11.2020 г. по ч.т.д. № 1925/2020 г., I т.о., определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч.т.д. № 209/2020 г., ІІ т.о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч.т.д. № 908/2019 г., ІІ т.о. и др.), която е последователна и е съобразена с практиката на ЕСПЧ (напр. решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша), както и с практиката на Съда на ЕС (напр. решение от 22 декември 2010 по дело С-279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12, решения по дела С-69/14 и С-571/16, която допуска случаи, в които е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда) е възприето разрешението, че според националното законодателство на Република България освобождаването от държавна такса за производствата пред съда има социална функция и е признато като възможност само за физическите лица – страни по делата. За юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването й е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл.47 от ХОПЕС.

За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ на юридическото лице представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че лицето, което иска освобождаване от такса, ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на 2 приложимото право и възможността лицето да защити ефективно позицията си по делото, размера на разноските/таксите, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до съд.

Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовата възможност на съдружниците/акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата.

Действително от ангажираните по делото доказателства се установява, че едноличният собственик на капитала на дружеството е представил декларация за материално и гражданско състояние, въз основа на която се установява, че същият не може да осигури плащане на дължимата ДТ по делото, която е в значителен размер – 14 817,28 лв.

Освен това се установява и от вписаните в ТРРЮЛНЦ декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч за няколко поредни години, че дружеството не е осъществявало стопанска дейност, следователно не е работещо предприятие, което може да плати дължимите суми.

В разглежданата хипотеза, съдът намира, че конкретния казус не застрашава нормалната стопанска дейност на ищеца, поради което съответното ЮЛ, не попада в изключенията, предвиждащи освобождаването от ДТ. Следва да се посочи, че независимо от наличието на обща предпоставка за освобождаване от заплащане на такси и разноски – липса на достатъчно средства, тя не може да се прилага по един и същ начин по отношение на физическите и юридическите лица, още повече, когато последните са търговци. След като търговците участват в търговския оборот с цел реализиране на печалба и след като не се намират в състояние на неплатежоспособност, призната по предвидения в ТЗ ред (чл. 607 и сл. ТЗ), следва да се приеме, че не се намират във финансово затруднение и могат да посрещат обичайните такси и разноски по делата. В случая от една страна ищецът се явява работещо предприятие, което не се намира в установено по съответния ред състояние на неплатежоспособност, нито пък в производство по ликвидация, т.е. следва да се приеме, че е в състояние да реализира приходи от своята дейност.

При тези данни настоящата инстанция приема, че не е налице предвиденото в закона основание за освобождаване от заплащане на ДТ – липса на достатъчно средства, поради което молбата следва да се остави без уважение.

За пълнота и по повод произнасянето на ВКС с Определение № 3385 от 27.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2305/2025 г., с което същото дружество е освободено от внасянето на депозит по друго дело, следва да се посочи, че доколкото след въпросния момент 27.06.2025 г., а и към настоящата дата управителят и ЕСК все още поддържа липсата на възможност да покрива текущи разходи и плащания от страна на дружеството, че в тази хипотеза е следвало да бъде подаде молба за откриване не производство по несъстоятелност, за евентуалното неизпълнението на което задължение в НК е предвидена и наказателна отговорност. От справка в ЕИСС е видно, че пред ОС няма подадена такава молба и не е образувано производство от молителят.

3

Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „ИМЕА“ ЕООД, с ЕИК

112113131, със седалище и адрес на управление гр. П. ***, за освобождаване от задължението ДТ по т.д. № 170/2025 г. по описа на ОС-Пазарджик, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

4