Решение № 322 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Бонка Янкова

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора А. Б. Петрова като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200504 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимата Т. И. В. и по жалби на частните обвинители и граждански ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. срещу решение на Варненски апелативен съд № 10 от 27.01.2025 г, по ВНОХД № 300/24, с което е изменена присъда на Варненски окръжен съд № 30 от 30.05.2024 г, по НОХД № 1234/23, в гражданскоосъдителната й част, като са увеличени размерите на уважените искове за вреди от непозволено увреждане на по 100 000 лв в полза на всеки от гражданските ищци, както и е увеличена дължимата държавна такса върху увеличените размери на гражданските искове и на подсъдимата са възложени разноските, направени от частните обвинители и граждански ищци във въззивната инстанция, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимата Т. И. В. е призната за виновна в това, че на 24.11.2015 г в /населено място/, като лекар кардиолог в Специализирана болница за активно лечение по кардиология / СБАЛК / ЕАД, /населено място/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана 1 дейност, източник на повишена опасност, а именно: лекарска дейност, е нарушила чл. 7, т. 1 от длъжностната характеристика на лекар кардиолог в СБАЛК ЕАД, чл. 47, т. 4 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на СБАЛК ЕАД, чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, и по непредпазливост е причинила смъртта на И. В. Ж., с оглед на което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъдена на шест месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години.

На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимата В. и Специализираната болница за активно лечение по кардиология ЕАД са осъдени солидарно да заплатят на всеки един от гражданските ищци М. И. Ж. и Н. Е. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 50 000 лв, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от 150 000 лв. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и сторените по делото разноски.

С жалбата на защитниците на подсъдимата се релевират всички касационни основания. Сочат се следните доводи: Неправилни са изводите на съда, че подсъдимата е проявила небрежност към пациента И. Ж.. Не са съобразени следните обстоятелства: За пострадалия не са положени дължимите грижи в Клиниката по ортопедия. Болният е бил придружен в линейката от сина си и от санитарка вместо от медицински специалист. На СБАЛК ЕАД не е предоставена история на заболяване на пациента и изследвания, даващи представа за здравословното му състояние. Подсъдимата не е имала възможност да приеме пациент, без да е налице клинична пътека, осигуряваща болничен престой. Налице е произнасяне на административен орган относно спазването на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ, оказана от подсъдимата по отношение на пациента Ж., което не е взето предвид от съда. За виновността на подсъдимата е необходимо да се ползват данните от производството, развило се по административен ред, в хода на което е установено, че подсъдимата е действала правомерно. Не е съобразена постоперативната кръвозагуба, която е в причинна връзка с настъпилия летален изход. Съществено значение за изхода на делото има тройната СМЕ, според която, подсъдимата е изпълнила задълженията си да окаже помощ на болния и правилно го е насочила към реанимация, а тази експертиза не е кредитирана от съда. Прието е нарушение на чл. 47, т. 4 от Правилника на СБАЛК ЕАД, без да е установено, че подсъдимата е била запозната с разпоредбите на този акт. Събраните доказателства сочат на това, 2 че жалбоподателката е изпълнила задълженията си по длъжностна характеристика на лекар кардиолог, което обуславя извода, че липсва престъпление по чл. 123, ал. 1 НК. Съдът не е съобразил това, че след консултацията с подсъдимата в СБАЛК ЕАД, болният не е откаран своевременно в отделение по реанимация, което е от значение за настъпването на престъпните последици. Не са взети предвид показанията на св. проф. П., участвал в лечението на пациента. Съдът е кредитирал петорната СМЕ, чиито изводи влизат в противоречие с тези на тройната СМЕ. Следвало е да бъде назначена арбитражна експертиза, която да преодолее противоречията между тройната СМЕ и петорната такава. Допуснато е процесуално нарушение, като не са разпитани всички лекари, лекували пациента Ж., както и не е конституиран като граждански ответник застрахователното дружество, избрано от медицинските специалисти по сключените от тях застраховки. Не е взето предвид, че подсъдимата няма принос към получените от пострадалия травматични увреждания. Материалният закон е приложен неправилно.

Наложеното наказание е явно несправедливо.

С жалбите на защитата се прави искане за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, касаещо произнасянето по гражданската отговорност. Изтъква се, че е нарушен принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, което налага произнасяне на настоящата инстанция в унисон с този принцип.

С жалбите на частните обвинители и граждански ищци се прави искане за уважаване на гражданските искове в пълните им предявени размери от 150 000 лв.

В съдебно заседание на ВКС частният обвинител М. Ж., действащ лично и като представител на своята майка частния обвинител и граждански ищец Н.

Ж., пледира за уважаване на подадените от тях жалби.

Защитата на подсъдимата изразява становище, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, което предполага обжалвания съдебен акт да бъде ревизиран.

3

Подсъдимата жалбоподател се присъединява към становището на защитата и моли да бъде оправдана.

Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.

Въззивният съд обстойно е анализирал гласните доказателства, изводими от показанията на разпитаните по делото свидетели, като е отделил място и на обясненията на подсъдимата, които е оценил в контекста на останалите доказателствени средства. Коментирани са приложените писмени доказателства, касаещи проведеното лечение на пациента И. Ж., обсъдени са СМЕ-зи, като е посочено на кои от тях е дадена вяра и по какви съображения.

Съдът е проследил детайлно хронологията на събитията от постъпването на пациента в Клиниката по ортопедия и травматология до момента на настаняването му в отделението по реанимация на МБАЛ „Св. А.“, където настъпва неговата смърт. Подробно са изяснени действията на лекарите ортопеди, проследили състоянието на пострадалия и констатирали, че на същия е било наложително да бъде оказана спешна кардиологична помощ. От съществено значение за изхода на делото е обстоятелството, че в Клиниката по ортопедия за пострадалия са положени достатъчно грижи и оказаната му там медицинска помощ е адекватна и навременна. Установено е, че след проведена на 23.11.2015 г в Клиниката по ортопедия успешна операция на лявата ръка, същата вечер болният се е оплакал от силни болки в областта на гърдите и недостиг на въздух, симптом на сърдечно-съдов инцидент. След проведена консултация с лекар реаниматор и допълнителни изследвания лекуващият лекар ортопед св. М. разчел признаците на инфаркт на миокарда и незабавно назначил консултация с кардиолог, след което лично се обадил в СБАЛК ЕАД, за да осигури преглед от кардиолог. Такъв е проведен на 24.11.2015 г, сутринта в 8, 15 ч, от кардиолога св. Ч.. Тя прегледала пациента и се запознала изследванията му, на базата на които дала предписание за настаняването му в СБАЛК за оказване на специализирано кардиологично 4 лечение. Още същата сутрин, в 9, 30 ч, пострадалият е транспортиран с линейка от Клиниката по ортопедия в СБАЛК ЕАД, придружен от медицинска сестра и св. М. Ж.. Паралелно с това, лекуващият лекар св. Г. се е обадил по телефона в СБАЛК ЕАД, за да предупреди, че се изпраща пациент с кардиологично заболяване, който се нуждае от спешно лечение. Заедно с пациента е изпратена и медицинската документация, направена по повод престоя на болния в Клиниката по ортопедия, към която е приложена и представена от близките на болния епикриза от болнично лечение по повод на предходен инфаркт. Пострадалият е настанен в приемен кабинет, където е трябвало да бъде прегледан от подсъдимата в качеството и на дежурен кардиолог. Болният е бил в съзнание и се е оплаквал от силни болки в гръдната област и недостиг на въздух, по повод на което му е осигурена кислородна маска и проследяване на състоянието с пулсиометър. Взета му е кръв за изследване. Към 10, 45 ч, подсъдимата изразила становище, че пациентът не се нуждае от настаняване в СБАЛК ЕАД, а следва да бъде върнат в Клиниката по ортопедия, където да бъде настанен в отделение по реанимация. Болният незабавно бил транспортиран обратно в Клиниката по ортопедия, а състоянието му се влошило значително. Лекарите ортопеди осигурили настаняването му в отделение по реанимация на МБАЛ „Св. А.“, където, въпреки проведените усилия за спасяване на живота му, болният починал в 15, 15 ч.

Изложените фактически положения са изведени след процесуално издържан анализ на събраните доказателства, при съблюдаване на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Ето защо, ВКС намери, че правилността на формираното вътрешно убеждение по релевантните факти, е гарантирана, а упреците на защитата към съда в тази насока не могат да бъдат споделени.

Съдът е имал основание да кредитира частично тройната СМЕ, изготвена при непълнота на събраните доказателства, имащи отношение към въпроса за причината на смъртта. Вещите лица са отбелязали изрично в заключението си, че не са разполагали с данни от аутопсионния протокол, както и с пробите от хистологично изследване на тъканите на починалия.

Липсата на доказателства по съществени за изхода на делото въпроси е препятствала възможността на вещите лица да дадат обективно заключение, какъвто верен извод е извел и съдът. Ето защо, правилно тройната СМЕ е 5 кредитирана само частично, в частта, която не е имала отношение към липсващите към момента на изготвянето й доказателства. След събиране на необходимата информация са изслушани две петорни СМЕ-зи, които са разполагали със съответните доказателства и са дали пълен и изчерпателен отговор на поставените въпроси. Ето защо, тези заключения правилно са кредитирани и ползвани от съда при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти, а доколкото не е налице противоречие в заключенията на приетите от съда експертизи, не е възникнала необходимост от назначаване на разширена / арбитражна / експертиза. Вещите лица от двете петорни СМЕ-зи са посочили, че причината за смъртта на пациента е остър инфаркт на миокарда, протекъл усложнено с остра сърдечна недостатъчност, кардиогенен шок и белодробен оток. Дадено е заключение, че болният се е нуждаел от спешна медицинска помощ, която, в конкретния случай, е можела до му бъде осигурена само в специализирано заведение по кардиология, каквото е СБАЛК. Събраните доказателства сочат на това, че за наличието на инфаркт на миокарда са се ориентирали и лекари ортопеди / св. М. и св. Г. /, тоест, симптомите на инфаркт са били ясно изразени, откъдето следва, че за специалист кардиолог е било обективно възможно да ги разпознае, да постави правилната диагноза и да осигури на болния спешна кардиологична помощ.

Що се отнася до показанията на св. проф. П., те са анализирани вярно, като е посочено, че този специалист не е бил ангажиран с лечението на пациента и не е давал становище по въпроса какво да бъде неговото лечение. Без значение за изхода на делото е дали болният е бил придружен от медицинска сестра или от санитарка, но от събраните доказателства е установено, че в линейката е пътувала медицинска сестра. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че е налице причинна връзка между общото увредено състояние на пациента и състоянието му на анемия, изводимо от констатираната ниска стойност на хемоглобин, и настъпилата смърт. Това е така, защото вещите лица са категорични, че причина за смъртта е настъпил остър инфаркт, за овладяването на който болният се е нуждаел от специфични грижи в отделение или клиника по кардиология. В случая, пациентът е своевременно насочен към СБАЛК, където е било обективно възможно да му бъде проведено адекватно лечение, но поради взетото от подсъдимата решение да го върне обратно в Клиниката по ортопедия, тази възможност не е реализирана. Неоснователно се сочи от защитата, че болният е бил изпратен 6 без необходимата медицинска документация, тъй като по делото са събрани писмени и гласни доказателства, че такава документация е придружавала пациента и е била предоставена на подсъдимата, която се е запознала с нея.