Определение № 3601 от 04.11.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3601 гр. София, 04.11.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно наказателно дело № 20241100606902 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Г., депозирана в качеството му на упълномощен защитник на подс.Д. К. П., срещу определение от 18.10.2024г. на СРС, НО, 112 състав, постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 7551 по описа на съда за 2024г., с което е отказано съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

В частната жалба се посочва, че в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на подс. П.. Инвокират се доводи, че описаното във фактурите действие, което не е било извършено според прокурора и е послужило като основание за присвояване, е признак от състава на друго престъпление, различно от състава на това, за което е обвинен пос. П. и предаден на съд. Това обстоятелство според защитника е довело до противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговата заключителна част.

Твърди се също в частната жалба като процесуално нарушение, че липсва описание на доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт. С жалбата се иска съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Определителната норма на чл.249,ал.4 от НПК дефинира понятието „допуснато в хода на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушение на правата на обвиняемия“.

Нарушенията на процесуалните правила, които могат да обосноват засягане на процесуалните права и правни институти, предоставящи пълноценно и ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемия, са свързани с възможността да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

1

Въззивният съд, след като направи собствена проверка на приложените по досъдебното производство документи, прие, че в хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Д. К. П..

Подс. П. е привлечен като обвиняем с постановление, което въззивният съдебен състав констатира, че съдържа всички изискуеми от чл.219, ал.3 НПК реквизити. Това постановление е предявено на Д. К. П. за запознаване, в присъствието на защитник.

Предоставен е и препис от същото на Д. К. П., като това изрично е отбелязано в постановлението за привличане на обвиняем.

На Д. К. П. и на неговия защитник е предявено разследването, с което им е дадена възможност да се запознаят с всички материали по досъдебното производство.

Що се отнася до необхоД.то съдържание на обвинителния акт, въззивният съдебен състав намира, че в същия в достатъчна степен на конкретика са изложени от представителя на държавното обвинение фактически твърдения, описващи обективните и субективни признаци на инкриминираната деятелност, за която Д. К. П. се предава на съд.

Първостепенният съд изцяло се е съобразил със задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС и съображенията в новото ТР №6/19.02.2018г. по т.д. №6/2017г. на ОСНК на ВКС, относно допустимата преценка по отношение на това кои процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, са съществени и какви са изискванията към съдържанието на обвинителния акт, като законосъобразно е отхвърлил като неоснователни доводите на адв. Г. за допуснати такива в хода на досъдебното производство.

Според настоящия съдебен състав обвинителният акт е очертал предмета на доказване по делото, като фактологично са описани извършените от подс. П. действия, с които е бил осъществен състава на престъплението по чл. 202, ал. 2, т.1 във вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1 от НК, т.е. коректно са поставени рамките на обвинението, по което следва да се произнесе съдът след събиране на необходимите доказателства за установяване на обективната истина, в съответствие с изискванията на чл.13 НПК и чл.107 НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт представител на държавното обвинение е изложил твърдения относно качеството длъжностно лице на подс. П..

Представителят на държавното обвинение в обвинителния акт е посочил фактически дадености, описващи изпълнителното деяние – подс. П. извършвал банкови преводи онлайн, при което е прехвърлял парични средства от сметката на „С.П.“ ЕООД към негова лична сметка, като прехвърлените парични средства не са отивали за покриване на фирмените разходи на дружеството, а подс. П. ги присвоил / неотчел ,задържал във своя фактическа власт/ и похарчил за себе си, като е посочен размерът на вредите- сумата от 42180.00 лева, собственост на „С.П.“ ЕООД. Индивидуализирани са и отделните деяния, включени в продължаваното престъпление-в обвинителния акт са отразени размерите на паричните суми, както и датите, на които държавното обвинение твърди, че са присвоени от подс.П..

Така изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически дадености са достатъчни да очертаят обективните съставомерни признаци / времето, мястото, изпълнителното деяние и описание на механизма на неговото извършване, предмета, пострадалото лице, вредоносните последици/ на инкриминираната деятелност по чл.202,ал.2,т.1 вр. чл. 201, вр. чл.26,ал.1 НК, както и участието на подс. Д. К. П. в нея.

Инвокираните в частната жалба твърдения, че фактическото описание на инкриминираната деятелност осъществява състав на друго престъпление, а не по чл.202,ал.2,т.1 вр. чл. 201, вр. чл.26,ал.1 НК, не може да обоснове връщане на делото на прокурора поради съществено процесуално нарушение.

Съдът не разполага с дискрецията да дава указание на прокурор кое лице да бъде привлечено като обвиняем и за какво престъпление .

2

В подкрепа на изложеното съдът намира за необхоД. да посочи задължителната практика на ВКС, че съдът трябва да бъде безпристрастен арбитър и основните принципи на наказателния процес - състезателност и равнопоставеност на страните, предопределят границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, като е недопустимо връщане на делото в предходната процесуална фаза, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия (ТР №6 по тълк. дело от 19.02.2018 г. по № 6/2017 Г., ОСНК НА ВКС).

Въззивният съд намира за несъстоятелни и възраженията в частната жалба за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в обвинителния акт на доказателствата, от които се установяват обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В т.4.2 от ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС са указани задължителните реквизити, които следва да намерят отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт, като това са фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Заключителната част трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на деянието; наказателния закон, който трябва да се приложи; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Във въпроснито тълкувателно решение е отбелязано, че отсъствието на останалите реквизити, посочени в чл. 235 от НПК (отм.) (сега 246 от НПК), не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и не е основание за връщане на делото на прокурора. Липсва изискване към прокурора да анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна квалификация на деянието. Принципните постановки в ТР№2/2002г. на ОСНК на ВКС, независимо че са приети при действието на отменения НПК (обн. ДВ, бр. 89/1974 год., отм. ДВ, бр. 86/2005 год.), не са изгубили своето значение и към настоящия момент според ТР №6 по тълк. дело от 19.02.2018 г. по № 6/2017 Г., ОСНК НА ВКС.

С оглед на всичко посочено, настоящият въззивен съдебен състав намира обжалваното определение за законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от всичко изложено, на основание чл.345,ал.1 вр. с чл.249, ал.3 от НПК ‚ Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.10.2024г. на СРС, НО, 112 състав, постановено в разпоредително заседание, проведено по НОХД № 7551 по описа на съда за 2024г., с което е отказано съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СРП.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3