Присъда № 56 от 23.09.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 56/23.09.2021 г. по НОХД № 1590/2021 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от СРП срещу: М. Е. С. с ЕГН: ********** и П. В. П. с ЕГН: ********** за извършени от тях престъпления по чл. 211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Първоначално на 20.11.2017 г. срещу двамата подсъдими е бил внесен обвинителен акт от СРП, като въз основа на него е било образувано НОХД № 2367/2018 г. по описа на РС-Бургас. В хода на първоначалното разглеждане на делото съдът е приел за съвместно разглеждане граждански искове от *, Н.З. и В.К. срещу двамата подсъдими и е конституирал, * З. и К. като граждански ищци по делото. С Присъда № 260023/30.09.2020 г. на РС-Бургас съдът е признал двамата подсъдими за невиновни и ги е опР.л по повдигнатите обвинения. Отхвърлил е изцяло гражданските искове. По протест на прокурора и жалба на гражданските ищци е било образувано ВНОХД № 61/2021 г. по описа на ОС-Бургас, като с Решение № 36/05.03.2021 г. първоинстанционната присъда е била изцяло отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на открито разпоредително заседание. В изпълнение на указанията на ОС-Бургас е било образувано и настоящето дело. Доколкото гражданските ищци вече са били конституирани в процеса (именно и по тяхна жалба се е стигнало до ревизия на първоинстационната присъда), то и съдът не ги конституира повторно в процеса при второто разглеждане на делото от районния съд.

Пред съда производството по делото протече по общия ред, като бяха приобщени всички относими и необходими доказателствени материали.

Двамата подсъдими се явяваха лично на всички съдебни заседания, като депозираха обяснения непосредствено пред настоящия състав. Отрекоха да са участвали в измама на руските граждани, както и някога да са се виждали или сговаряли за извършването на каквото и да е престъпление. Подсъдимият С. заяви, че е изпълнявал единствено длъжността на „брокер“ в дружеството „*“ ЕООД и не е извършвал нищо извън служебните му задължения. Посочи, че всички задачи е получавал от св. С.С. и на него се е отчитал за резултатите. От своя страна подс. П. заяви, че действително е бил управител на процесното дружество, но реално цялата дейност се е осъществявала от св. С., а не от него. Именно по поръчение на св. С. подс. П. заяви, че е подписвал редица празни листове, както и че е теглил пари от сметката на дружеството, но веднага след това ги е предавал отново на С..

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че безспорно се установява вината на двамата подсъдими, които според него са се сговорили предварително и са участвали в трите измами над руските граждани, обхванати от продължаваното престъпление, в което са обвинени.

Излага подробни съображения в защита на позицията си, като в заключение моли за постановяване на осъдителни присъди спрямо двамата подсъдими. Отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и изминалия период от време, счита че справедливи биха се явили наказания от по три години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от пет години. По отношение на гражданския иск предоставя на съда.

Гражданските ищци *, З. и К., редовно уведомени, не се явяват в съдебното заседание, в което приключи разглеждането на делото. Техните интереси се защитават от упълномощен повереник – адв. Н. – АК-Сливен, който пледира, че от събраните 1 доказателства безспорно се установява извършения от двамата подсъдими деликт. Счита, че С. и П. са нанесли вреди на неговите доверители в описания в обвинителния акт размер, като в хода на производството те не са успели да докажат защитната си теза. Поради тази причина повереникът пледира за пълно уважаване на гражданските искове спрямо двамата подсъдими.

Упълномощеният защитник на подсъдимия С. – адв. * – САК, счита че вината на нейния доверител е останала недоказана. Прави ретроспективен анализ на цялото производство от неговото начало преди 11 години до настоящия момент, като достига до извод, че от самото начало позицията на подс. С. е непроменена и последователна в това, че той не познава лично подс. П. и не е участвал в измамливи действия по отношение на руските граждани. Анализира събраните доказателствени материали, като счита, че нищо не сочи, че нейният подзащитен е извършил състава на квалифицирана измама в предварителен сговор с другия подсъдим. Счита, че умисъл за въвеждане в заблуждение на пострадалите от страна на С. липсва, като единственото което той е правил е да изпълнява нарежданията, получавани от св. С. в качеството му на „брокер“. На база на горното изразява позиция за недоказаност на обвинението, поради което и моли съда да опР.е подс.

С. и да отхвърли предявените срещу него граждански претенции.

Служебният защитник на подсъдимия П. – адв. К. – БАК също счита, че нейният доверител не е извършил престъплението, в което е обвинен, поради което и следва да бъде признат за невиновен. Споделя съображенията на адв. К. – САК и се присъединява към нейната позиция за липса на кумулативно изискуемите признаци на състава на квалифицираната измама. Счита, че липсва користната цел и предварителния сговор.

Акцентира върху поведението на св. С. и това, че именно с него е комуникирал подс. С. и именно той е сключвал договорите с руските клиенти. В заключение пледира за признаване и на двамата подсъдими за невиновни и за отхвърляне на гражданските искове спрямо тях.

Подсъдимите С. и П. заявяват, че се присъединяват към казаното от техните защитници, като П. още веднъж добавя, че е подписвал празни листове, които му е давал св.

С..

В предоставената от съда възможност за последна дума и двамата подсъдими заявяват, че искат да бъдат опР.ни.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. Е. С. с ЕГН: * е роден на * година в гр. *. Той е българин, български гражданин, със средно образование и постоянен адрес: *. С. е разведен и към момента работи като брокер на недвижими имоти. Към инкриминирания период подсъдимият е бил неосъждан и с много добри характеристични данни.

Подсъдимият П. В. П. с ЕГН: ********** е роден на * година в гр. *. Той е българин, български гражданин, неженен, със средно образование и с постоянен адрес: гр. *, ж.к. * и настоящ адрес: с. *, ул. „*“ № 26. П. е безработен и към инкриминирания период не е бил осъждан.

Подсъдимият П. В. П. и свидетелят * С. се познавали от 1997-1998 г. от гр. *, роден град на първия. Двамата работили заедно в Гърция и в Южна Корея, а в периода 2000-2007 г. живели заедно на квартира в гр. София, *

През 2007 г. С. заминал за Англия и се прибрал през декември 2009 г. След 2 завръщането си разбрал къде в гр. София работи П. /в заведение „* като салонен управител от 02.08.2010 г. до 06.05.2011 г./ и като приятел отишъл да се видят. Подновили контактите си. По това време П. споделил на С., че възнамерява да регистрира дружество за недвижими имоти и поискал помощта му, тъй като последният бил работил като брокер на недвижими имоти в такава фирма. П. поискал С. да му помогне, като управлява офис на дружеството в гр. Бургас, тъй като възнамерявал да предлага за покупко-продажба имоти по българското Черноморие.

На 02.09.2010 г. подсъдимият П. регистрирал търговско дружество с наименование „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в гр. София, на горепосочения адрес, където бил живял под наем със С., като в действителност там нямало офис. П. бил едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управляващ. Предметът на дейност включвал покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба и лизинг, посреднически услуги при покупко-продажба, замяна отдаване под наем на недвижими имоти и пр. Подсъдимият си поръчал съответен фирмен печат. С помощта на С. намерил помещение в гр. Бургас, което да ползва като офис.

На 21.09.2010 г. като представляващ дружеството и страна „ наемател“ П. сключил с Н. Г. М. - наемодател, договор за наем на помещение - апартамент с адрес: гр. Бургас, ул.

„*, с уговорка същият да бъде ползван като офис, за какъвто бил оборудван. Договорът бил със срок една година. Наемните вноски първоначално в размер на 200 евро, в последствие на 180 евро били внасяни редовно по сметка на наемодателката в „Райфайзенбанк“, вкл. на каса и от подсъдимия М. Е. С., като след изтичането на едногодишния срок през месец септември 2011 г. договорът не бил подновен.

На 19.10.2010 г. П. открил разплащателна сметка в евро на името на представляваното и управлявано от него юридическо лице „*“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ АД) с IBAN: * като той бил единственото лице, което имало право да се разпорежда със средствата по сметката. В деня на откриването на сметката я захранил със сумата от 20,42 евро, внасяйки ги на каса.

На 20.10.2010 г. като представляващ дружеството П. сключил договор с „Р*“ ООД Латвия за ползването на сайтове www.prian.ru и www.prian.eu за реклама на предлагани за продажба недвижими имоти по българското Черноморието от името на представляваното от него търговско дружество „*“ ЕООД. За договореността заплащал съответни парични суми в евро в продължителен период от време до месец август 2011 г. по банков път чрез фирмената сметка на дружеството /договор № 48720820.10.2010г., приложение № 1 и преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута 338856/21.10.2010 г. на ПИБ за сумата от 2675 евро; договор № 53712/01 от 12.01.2011 г. приложение № 1 и преводно нареждане за кредитен превод в чуждестранна валута 011672/14.01.2011 г. на ПИБ за 2700 евро; преводни нареждания 012608/21.04.2011 г. за 1575 евро и 495666/23.08.2011 г. за 1000 евро и двете на ПИБ АД/.

П. сключил договори с мобилния оператор „БТК“ ЕАД, закупувайки СИМ карти и телефонни апарати за нуждите на фирмената дейност, а от своя страна С. закупил необходимите за офиса в гр. Бургас компютри, за което получил съответни парични суми от П..

В същия времеви период подсъдимият П. и свидетелят С. осъществили контакт с подсъдимият М. Е. С., който знаел руски език, и уговорили с него да работи в наетото за офис помещение в гр. Бургас, като изпълнява функцията „брокер“, а и за да комуникира с рускоговорещите бъдещи клиенти на дружеството, желаещи да придобият недвижими имоти по българското Черноморие. Подсъдимият С. бил нает след проведено от св. С. интервю и поради това подсъдимият първоначално останал с впечатлението, че именно С. е управителя на дружеството, в което започва работа. Писмен трудов договор при постъпване на работа не бил сключен. Не бил сключен никакъв договор и между подс. П. и св. С., 3 въпреки предварителната уговорка между двамата, съгласно която С. трябвало да бъде назначен от П. за управител на офиса в гр. Бургас.

Чрез обява в интернет, публикувана есента на 2010 г. в сайта „jobs.bg“, С. наел за сътрудник в офиса в гр. Бургас и свидетелката * М.. Трудов договор и с нея не бил подписан. Свидетелката започнала работа заедно с подсъдимия М. Е. С., за когото знаела, че е брокер. Дейността на М. била свързана с обработка на оферти, обяви за продажба на недвижими имоти в горепосочения сайт www.prian.ru. Материалите за публикациите и паролите за качването им на сайта тя получавала по интернет. Записвала офертите на руски език и публикувала снимките на имотите в руския сайт. Работила в офиса на дружеството около един месец, през което време не контактувала с конкретни руски граждани във връзка с покупко-продажби на недвижими имоти. Освободили я от работа с обаждане по телефона.

Писмени документи за положения труд не били изготвяни. * и М. се видели само в деня на интервюто за работа и в първия й работен ден. След това С. не идвал в офиса и тя не го видяла повече, а възнаграждението си получила чрез М.С..