Решение № 771 от 02.03.2012, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№771/02.03.2012г. гр.

Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети февруари, през две хиляди и дванадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 3307 по описа на Варненски районен съд за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца А.Ф.А., роден на ***г***, Русия срещу ответната страна Община Варна иск за постановяване на съдебно решение, с което на основание чл.124, ал.4 от ГПК да се признае за установено по отношение на Община Варна, че акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане на Д.А.А., родена на ***г***, в частта в която А.Ф.А. е вписан като баща на детето Д.А.А., родена на ***г., е неистински

/ неверен/ официален документ, съставен въз основа на нотариално заверена декларация за припознаване, призната за неистински / неавтентичен/ частен документ с влязло в сила решение на Варненски районен съд .

Ищецът твърди, че с Решение № 3669 от 10.11.2010г. на ВРС – ХХХV -ти състав по гр.дело № 8413 по описа на ВРС за 2008г. е прието за установено спрямо Община Варна че нотариално заверена декларация рег. № 10113/07.07.2004г., за припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г., на нотариус № 116 Л.П.Г. с район на действие РС Варна е неистински /неавтентична/ частен документ, неподписан от ищецът А.Ф.А., роден на ***г***, Русия, на основание чл. 124 ал.4 от ГПК.

С оглед на горното, ищецът обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита и моли предявената искова претенция да бъде уважена. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна.

В производството по делото е конституирано трето лице помагач на страна на ответника – Е. Т.Д., майка на детето Д. Аржанова. В съдебно заседание същата оспорва предявения иск. Намира, че същия не недопустим, доколкото поддържа, че спора по същността си съставлява оспорване на произход, който съобразно чл. 104 ГПК е подсъден на Варненски окръжен съд, отделно от това в условията на евентуалност намира, че искът е недопустим, доколкото спора следва да бъде разгледан по правилата на АПК, пред компетентния административен съд.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа:

От представеното по делото удостоверение за раждане от ***г. се установява, че детето Д.А.А. е родена на ***г. Видно от съдържанието на представения документ, като майка на детето е посочена Е. Т.Д., а като баща А.Ф.А..

Представено е по делото удостоверение за раждане № І-1096/19.07.2004г. от което се установява, че същото е съставено въз основа на съобщение за раждане № 1136/17.07.2004г. от МБАЛ „Света Анна” АД Варна и нотариално заверена декларация за припознаване № 10113.

Представено е по делото влязло в законна сила решение № 3669/10.11.2010г., постановено по гр. дело № 8413/2008г. на ВРС, по силата на което е прието за установено по отношение на Община Варна, че нотариално заверена декларация № 10113/07.07.2004г. за припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г. е неистински (неавтентичен) частен документ, неподписан от А.Ф.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал.

4 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи истинността или неистинността на документ, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че при съставяне на процесния документ, а именно акта за раждане, са вписани неверни обстоятелства.

По отношение възраженията за недопустимост на предявения иск:

Предмет на настоящото производство е иск за установяване неистинността на акт за раждане, т.е. искане за съдебно установяване неистинността на официален свидетелстващ документ. Не е предмет на делото оспорване на произход на детето Д. от посоченото в процесния акт за раждане лице, последното ищец в настоящото производство, което да предпостави хипотезата на чл. 104, т.1 ГПК за прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Варненски окръжен съд.

На следващо място, предвид направеното в условията на евентуалност възражение, съдът намира, че на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК подлежи административният акт, с който приключва административната процедура. В случая обаче с исковата молба се искане признаване за неистински на акт за раждане. Съгласно чл.128, т.8 АПК на административния съд е подсъден иск за установяване неистинност на административен акт, но не и иск за установяване неистиност на официален свидетелстващ документ.

По отношение на основателността на молбата:

Съобразно разпоредбата на чл. 49, ал.1 от ЗГР при припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. В настоящия случай процесния официален свидетелстващ документ, видно от извършеното в същия отбелязване е съставен въз основа на документ по реда на чл. 43, ал.2 ЗГР, а т.е съобщение за раждане

№ 1136/17.07.2004г. от МБАЛ „Света Анна” гр. Варна, както и нотариално заверена декларация № 10113 на нотариус №116.

Съобразно предстовенато по делото съдебно решение по гр. дело № 3669/10.11.2010г., посочената в акта за раждане декларация № 10113/07.074.2004г., за припознаване на детето Д. е прието за установено, че същата е неистински (неавтентичен) документ, който не е подписат от настоящия ищец. При това положение, и с оглед зачитане влязлото в сила съдебно решение, настоящия съдебен състав намира, че при съставяне на акта за раждане на детето Д., е вписано невярно обстоятелство досежно името на бащата.

Така изложеното налага извода, че искът е основателен, като същия следва да бъде уважен. В акта за раждане следва да бъде вписано „баща

– неизвестен” и бащиното и фамилно име на детето да се образуват съгласно приложимата разпоредба на чл.15 от Закона за гражданската регистрация относно дете, на което е установено само майката, а именно бащиното име следва да се образува от името на майката, т.е. Екатеринова, а за фамилно име да се вземе фамилното име на майката Д..

Водим от горното, съдът

Р

Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна, че съставеният в гр.Варна акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане на Д.А.А., родена на ***г*** е с невярно съдържание досежно вписването в графа „баща” на лице с имена А.Ф.А., роден на ***г., гражданин на Руска Федерация, като ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и в регистрите на населението за лицето Д.А.А., родена на ***г***, да бъде вписан „баща – неизвестен” и вместо с имена Д.А.А. да бъде вписана с имена Д.Е. Д., на осн. чл.

124, ал.4 от ГПК и чл.15, ал.1 от ЗГР.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – Е.

Т.Д..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: