Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263 от 13.02.2025, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 3274/2024
Вид
Решение № 263
Подписан
13.02.2025
В сила
11.03.2025
Състав
ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Велико Търново, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110103274 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Б. Б., в която се излагат твърдения, че по частно гражданско дело №2657/2007г., по описа на *** районен съд е издаден изпълнителен лист от **.**.****г., съгласно който ищецът и М. Д. С. солидарно са осъдени да заплатят на „***” *** сумата от 5173,78 лв., представляваща сбор от вземания за главница, лихви и разноски по договор за потребителски кредит. Ищецът твърди, че с договор за цесия вземанията са прехвърлени на ответника и че за събирането им е образувано изпълнително дело №247/2007г., по описа на ЧСИ *** с район на действие района на ***. Изтъква се, че последното изпълнително действие е извършено на **.**.****г. като предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок е изтекъл и вземанията са недължими. С оглед изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата по процесния изпълнителен лист, във връзка с който е образувано изпълнително дело №247/2007г., по описа на ЧСИ ***, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на исковата претенция. Заема становище, че след изтичане на срока на договора, длъжникът не е изпълнил задълженията като за вземанията е подадено заявление по чл. 417 от ГПК, с което давността е прекъсната. Навежда доводи, че в хода на изпълнителното производство са извършени действия съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, поради което предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл и вземанията, за които е издаден изпълнителният лист са дължими. С оглед изложеното се отправя искане до съда да 1 постанови решение, с което да отхвърли иска с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между ищеца и „***” *** е сключен Договор за потребителски кредит от **.**.****г., с който банката предоставила на кредитополучателя сумата от 4000 лв., със срок на погасяване - **.**.****г. Последвало неизпълнение на длъжника като в полза на банката по реда на чл. 242, вр. чл. 237, б. „в” от ГПК /отм./ е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело №2657/2007г., по описа на *** районен съд, за сумите от 3824,24 лв. главница, 646,54 лв. - договорна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г., 453,96 лв. наказателна лихва за периода от **.**.****г. до **.**.****г., 249,04 лв. - разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2007г. до окончателното изплащане на задължението. По молба на първоначалния кредитор на **.**.****г. е образувано изпълнително дело №247/2007г., по описа на ЧСИ ***, а с договор за прехвърляне на парични вземания от **.**.****г., процесните вземания са прехвърлени на ответника. С постановление от **.**.****г. на съдебния изпълнител, „***” *** е конституирано като взискател по изпълнителното производство, по което не са предприемани последващи изпълнителни действия срещу ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесните вземания не са установени със съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност е пет години за вземането за главница и три години за вземанията за лихви и разноски. С предприемане на действия по принудително изпълнение на вземанията, давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД като за периода от образуване на изпълнителното дело до постановяване на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд и е прието, че давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко отделно изпълнително действие, което го изгражда, приложима е била разпоредбата на чл. 115, б. „ж” от ЗЗД като давностният срок е спрял да тече. От 26.06.2015г. е започнал да тече нов давностен срок, който не е прекъсван поради бездействие на ответника да предприеме своевременно изпълнителни действия. От изложеното се достига до извод, че от прехвърляне на вземанията по договора за кредит до предявяване на разглежданата искова претенция са изтекли сроковете по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В резултат на това, вземанията, за които е издаден изпълнителен лист са погасени по давност и са недължими, като искът по чл. 439 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца сумата от 1212,89 лв., представляващи направени по делото разноски за държавна такса и 2 адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава съществено размера по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съответства на извършената от адвоката работа по делото и на фактическата и правната му сложност.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на „***” ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж. к. „***”, ул. „***” №***, че И. Б. Б. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***” № ***, не дължи поради погасяване по давност сумата от 5173,78 лв. /пет хиляди сто седемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от вземания за главница, лихви и разноски по Договор за потребителски кредит от **.**.****г., сключен с „***” ***, прехвърлени с Договор за прехвърляне на парични вземания от **.**.****г. на „***” ***, за която е издаден изпълнителен лист от **.**.****г. по частно гражданско дело №2657/2007г., по описа на *** районен съд.

Осъжда „***” ***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж. к. „***”, ул. „***” №***, да заплати на И. Б. Б. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул.

„***” № ***, сумата от 1212,89 лв. /хиляда двеста и дванадесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред ***, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3