Определение № 7834 от 24.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7834 гр. София, 24.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20221110155262 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх.№30042/30.01.2026г, подадена от ответника .., с искане за изменение на решение № 23415/20.12.2025г. по гр.д.№ 55262/2022г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските.

В молбата, депозирана от името на ответника, се излагат съображения, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като го бил намалил до сумата от 753.14 лева без да съобрази фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че съдът не е изложил никакви мотиви във връзка с това. Изтъква се, че делото е образувано през 2022г, разменени били множество молби между страните със стотици страници, били са проведени седем открити съдебно заседания. Подчертава се, че въпреки решението на .. по дело .г, то все пак посочените минимуми в Наредба № 1 от 09.07.2004г следва да се използват като ориентир. Предвид това се моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в по-висок размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата А. Н. моли да бъде оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че съдът е изложил подробни мотиви относно присъдените на ответника разноски. Подчертава се, че съдът е приел, че не е доказано сочените разноски да са реално заплатени, като се изтъква, че същите се явяват и прекомерни.

Като взе предвид изложените от ответниците доводи и данните по делото, съдът намира следното:

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване на решението, доколкото препис от същото е връчен на ответника 16.01.2026г.). Страната е представила и списък на разноските – л.135 от том . по делото. Предвид изложеното, съдът счита, че подадената в срок от процесуално легитимирана страна молба по чл. 248 от ГПК е допустима. Разгледано по същество, искането за изменение на решението в частта на 1 разноските е неоснователно. Аргументите на съда в тази насока са следните:

Производството по делото е образувано по искова молба на А. Н. Н. срещу „... , с която са предявени искове с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177 КТ и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 264 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и по чл. 74, ал. 4 КТ. По така предявените искове е постановено решение № 23415/20.12.2025г. по гр.д.№ 55262/2022г. по описа на СРС, 153 ти състав, с което част от исковете са били уважени, а друга част - отхвърлени. С оглед изхода на спора настоящият състав е приел, че ответникът има право на разноски съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК и е присъдил такива в размер на 753.14 лева, съразмерно с отхвърлената част.

Следва изрично да се посочи, че съдът не е намалил адвокатското възнаграждение на ответника до сумата от 753.14 лева, а е посочил, че това е дължимият размер съразмерно с отхвърлените по делото искове, като е посочил, че размерът на доказано заплатеното адвокатско възнаграждение е 1173.48 лева.

На следващо място, противно на твърденията на ответника, съдът не е приел, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат само разноските, за които страната е доказала, че е заплатила. Именно поради това по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 12352.34 лева от ответника съдът е изследвал въпроса дали е доказано заплащането от страна на .. на тази сума на процесуалния представител. Ето защо в решението е посочено, че съгласно предоставените по делото справки за фактури и за тяхното изплащане възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело са били плащани на 8 различни дати. Въпреки това, а по делото са приложени нотификации от извършени само две плащания на група фактури, като не е налице възможност за плащания на две дати да се издаде само една нотификация. Предвид това при извършване на съпоставка между представените справки за плащания на сума по групи фактури и приложените две нотификации, съдът е констатирал, че от първата нотификация /л.152 от том . по делото/ е видно, че тя е свързана с плащане на група фактури на обща стойност 20194 евро. Именно в нея в основание за плащане е посочен и номер ът на една от приложените по делото фактури – ./05.02.2024г на стойност 180 евро или 352.04 лева. Така посочената фактура е част от групата фактури, които съгласно справките от адвокатското дружество са заплатени на 04.06.2024г и тяхната обща стойност по справката съответства на посочената обща сума заплатена съгласно нотификацията, а именно 20194 евро. По отношение на втората представена нотификация /л.152 от том . по делото/ от същата е видно, че е извършено плащане на сума в общ размер на 36038.73 евро, който сума съответства на общата стойност на групата фактури заплатени на 26.06.2024г, в които е включена фактура № ./01.03.2024г на стойност 420 евро или 821.44 лева. Ето защо съдът е приел, че ответникът не е представил доказателства за заплащане на всички посочени във фактурите суми за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за промяна на този извод. Не се 2 намират други доказателства по делото, които да доведат до извод, че ответникът е доказал плащане и на останалата част от претендираното възнаграждение за процесуално представителство над сумата от 1173.48 лева до пълния търсен размер от 12352.34 лева. В случая съдът не се е налагало да излага мотиви относно това дали делото се отличава с фактическа и правна сложност, защото съдът е приел, че доказаният размер на реално заплатените разноски е 1173.48 лева и че този размер не е прекомерен. Следователно съдът не е намалявал възнаграждението за процесуално представителство на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед изложеното молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 30042/30.01.2026г., подадена от името на „. чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република ., вписано в Търговския регистър на . под номер . извършващо дейност в Република България чрез „... – .“ ЕИК . с искане за изменение на решение № 23415/20.12.2025г. по гр.д.№ 55262/2022г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за разноските

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3