Решение № 260092 от 12.03.2021, Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е гр.Кърджали,

12.03.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският районен съд в публичното заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Дарина

Байданова при секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 533 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че има вземане от ответника по силата на сключен на 01.07.2019г. Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ********* и ищеца, с който вземанията на банката срещу ответника Н.М.Д., произтичащи от договор № 302/0599/R2373515 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка от дата 18.05.2016г., са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на ищцовото дружество по изрична клауза, оправомощаваща кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи, че съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, ищецът, в качеството на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от банковата институция и на кредитополучателя било изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия с изх.

№ УПЦ-П-УКБ/302/0599/R2373515 от 10.07.2019 г. от страна на „УниКредит Булбанк" АД, върнато в цялост като непотърсено. Повторно изпратеното от ищеца уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-УКБ/ 302/0599/R2373515 от 16.09.2019г. било получено лично от ответника на 30.09.2019г. Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2016г. ответникът като кредитополучател сключил горепосочения договор с „УниКредит Булбанк" АД при спазване разпоредбите на ЗПК, ЗКИ и на основание Общите условия на кредитодателя за предоставяне на потребителски кредити на физически лица, действащи по време на сключване на договора, както и по писмено искане, отправено от страна на кредитоискателя до банката, като цитираните Общи условия били неразделна част от договора за банков кредит, с които кредитополучателят се запознал и приел с факта на подписване на договора за кредит. Подписвайки договора, кредитополучателят удостоверил, че му бил предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация от банката, запознат е с Тарифата за физически лица, получил копие от същата бил запознат и приемал начина и метода на формиране и определяне на размера на изискуемите и дължими от него суми, в т.ч. лихви, такси и комисионни. По договора банката-кредитор се задължила да предостави на кредитополучателя кредит под формата на овърдрафт по посочена от него разплащателна сметка в общ размер на 1690,00 лв., като кредитополучателят приел да усвоява, ползва и връща кредита, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, при следните условия: начален срок на усвояване - 18.05.2016 г.; краен срок за усвояване - 18.05.2017 г. и краен срок за погасяване - 18.05.2017 г., последният от които можело да се удължава моногократно от банката с период от още една календарна година при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора за кредит и не е в просрочие по нито едно от своите задължения към кредитора. С договора било договорено съгласие за директен дебит по разплащателната сметка на кредитополучателя, по която се усвоявал овърдрафтът и давала право на кредитора да събира едностранно в деня на падежа или след него дължимите по кредита суми, които длъжникът се задължавал да осигурява за погасяване на задължението му. Усвоената непогасена част от кредита /редовен и/или просрочен дълг/ за срока на действие на договора за кредит се олихвявал с възнаградителна лихва за съответния период по лихвен план като годишен лихвен процент, формиран от индивидуално договорения според валутата на кредита и периодичността му променлив базов лихвен индекс, приложим за съответния период на олихвяване, в рамките на действащия лихвен план плюс договорена фиксирана /непроменлива/ надбавка за срока на действие на съответния лихвен план, като към датата на сключване на договора за кредит, пазарният лихвен индекс, формиран от едномесечен SOFIBOR бил в размер на -0,006%, а страните договорили фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс в размер на 15,056%, или, годишният лихвен процент възлизал на 15,05% и страните постигнали съгласие, че договореният годишен лихвен процент към всеки период на олихвяване се променял съобразно промените на базовия лихвен индекс и в съответствие с установеното в Общите условия на банката. Сочи се, че лихвите за усвоен разрешен овърдрафт се дължали и изплащали ежемесечно на числото от календарния месец, съвпадащо с датата, на която изтичал срокът за издължаване на овърдрафта, или, 18-то число на всеки календарен месец. Съгласно Общите условия към договора за кредит годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта, а дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения бил равен на 1/360 от годишния лихвен процент. Начислените лихви били незабавно изискуеми, считано от датата, към която се начислявали и кредитополучателят се съгласил неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба № 9 на БНБ. Сочи, че в конкретния случай, на кредитополучателя била начислена възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 1017,37 лв., за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г., като считано от 01.07.2019 г. - датата на прехвърляне на вземането - до входиране на задължението в съда, на длъжника било начислявано и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава - 136,46 лв. По входирано заявление за издаване на ЗИ и ИЛ по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника по посочения договор за потребителски кредит съдът уважил претенцията и издал ЗИ за сумата в общ размер на: 2843,83лв., от които главница в размер на 1690лв., възнаградителна лихва в размер на 1017,37лв. за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г. и обезщетение за забава в размер на 136,46лв. за периода от 01.07.2019 г. -датата на прехвърляне на задължението - до датата на подаване на заявлението в съда и по образуваното ч.гр.д. № 270/2020г. на РС-Кърджали и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск. Моли да се признае за установено, че ответникът дължи паричните суми по издадената ЗИ. Претендира направените разноски в настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа иска и моли съда да го уважи. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение при заплатено такова над нормативно установения минимален размер, както и искане за прихващане на разноските.

Ответникът в писмения отговор на исковата милба счита исковете за неоснователни по съображения, че процесният договор за потребителски кредит, предоставен под формата на овърдрафт, се регулирал от ЗПК - чл.3, ал.3 от ЗПК, предвид, че срокът за погасяване бил една година, считано от датата на усвояване 18.05.2016г. Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен при неспазване изискванията на чл. 12, ал.1, т. 7-9 от ЗПК, прилагани и по отношение на договори за овърдрафт, сключени за срок над 3 месеца по аргумент от чл.3,ал.3 от ЗПК, като от закрилата на ЗПК били изключени изрично само договори за овърдрафт със срок на погасяване под 3 месеца /чл.4, ал.2 ЗПК/ или такива със срок един месец /чл.4, ал.1, т. 14 ЗПК/, поради което разпоредбите за недействителност на договор за овърдрафт в ЗПК били приложими в настоящия случай. Прави изрично възражение по чл.22 ЗПК за неспазени изисквания на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, като аргументирайки се по отношение на изискването на чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК, че в сключения договор между ответника и банката не била посочена общата дължима сума от потребителя,въпреки че в т.2 от договора имало графа "общ размер на кредита", т.е. сумата която се усвоявала, без колко общо ще се дължи накрая от ответника. Сочи и че липсвало посочване на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита в нарушение на чл. 12, ал.1, т.9 от ЗПК, като било посочено, че ГПР бил съгласно попълнен единен формуляр, какъвто липсвал. Ответникът сочи в отговора, че липсвали ясни и точни правила за начина на погасяване на кредита в противоречие на чл.10, ал.1 от ЗПК, като се позовава на чл.12.1 от договора за кредит, че крайният срок за погасяване на главницата се определя в чл.7 от договора, т.е., 1 година от усвояването и едновременно с това в чл.12.2 било посочено, че дължимите лихви се погасяват ежемесечно, при което не ставало ясно дали общият размер на кредита /главница, лихви и разноски/ следвало да се изплати до 1 година от усвояването, или това правило важало само за главницата, но не и за лихвите, което било от значение за правото на потребителя да знае до какъв момент разполага с парите си, така и от значение за начисляването на неустойки, изразени като лихва върху лихва по чл.11.2 от договора (което сочи за забранено на собствено основание). Счита, че подобно разминаване в разпоредбите на договора създавала неяснота, а когато договорът бил неясен, той е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК. Излага съображения , че съгласно чл.23 ЗПК, при обявяване на договора за кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай присъждането на чистата сума на главницата обаче, би съставлявало нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като при недействителност на договора, тази сума се дължи като получена без правно основание. Счита, че в случая е заявена претенция по договор, който не съществува, като не може да се изменя основанието на издадената заповед за изпълнение (от договорно неизпълнение към недължимо платено), нито пък е предявен евентуален осъдителен иск, с който да е заявена претенция за неоснователно обогатяване. Позовава се на съдебна практика. Прави изрично възражение за погасителна давност, предвид , че се претендират лихви, дължими преди повече от 3 години, считано от датата на депозиране на заявлението в съда. Предвид, че е разписано, че възнаградителната лихва се дължи ежемесечно, то счита , че същата е погасена по давност, предвид че са изтекли повече от 3 години от всяка падежна месечна вноска. Счита, че не се дължи и възнаградителна лихва , като се позовава на анатоцизъм, който е забранен. Прави възражение за недължимост и на законна лихва за периода на извънредното положение. Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.В съдебно заседание чрез упълномощен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърили, за което излага съображения.

С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е прието за безспорно, че между Уникредит Булбанк Ад и ответника Н.Д. на 18.05.2016 г. е сключен Договор № 302/0599/R2373515 за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка с „УниКредит Булбанк" АД за сумата 1690 лева със срок на погасяване до 18.05.2017г. при годишен лихвен процент

15.05 % , с вноска на 18-то число всеки календарен месец , като длъжникът се е задължил да ползва и върне отпусната сума, ведно с дължима договорна лихва до 19.10.2017г. Признато е за безспорно, че по подадено заявление Вх.№ 9074/ 03.02.2020г. по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 270/2020 г. на РС Кърджали /след изпращането му по подсъдност/, по което е издадена Заповед за изпълнение № 92/06.03.2020г. по описа на КРС , с която е разпоредено длъжникът Н.М.Д. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, сумата 1690,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за № 302/0599/R2373515 от 18.05.2016г. за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, с ЕИК *********, сумата 1017,37 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 18.05.2016г. до 19.10.2017г., сумата 136,46 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.07.2019г. /датата на сключване на договора за цесия/ до 03.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2020г. – деня след датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 56,88 лв. за внесена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.