Решение № 2897 от 16.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2897 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100507978 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 7382 от 11.05.2023 г., постановено по гр. д. № 36558 по описа за 2022 г. на СРС, 156 състав, са отхвърлени предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу С. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „**** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл.

110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Д., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 2147,73 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 193450 за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 338,73 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. - 22.10.2021 г., както и сумата от 15,85 лв., представляващи дължима цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,25 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Бруната България“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е 1 подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, който го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че не е доказана облигационна връзка между ответника и ищеца. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ответникът е собственик ½ идеална част от топлоснабдения имот. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – С. Г. Д., ЕГН ********** – ответник в първоинстанционното производство, чрез назначения му от съда особен представител, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага, че ищецът не е доказал договорни отношения с ответника и предвид обстоятелството, че не се установява Общите условия да се изрично приети от ответника. Счита, че тълкуване на чл. 150, ал. 2 ЗЕ в смисъл, че не е необходимо ОУ да бъдат приети от потребителя влиза в колизия чл. 32 и чл. 19 от Конституцията на Република България, Регламент 2006/2004 на ЕО, чл. 8 КЗПЧОС и чл. 14 от Директива ЕО 93/13. Не били представени и доказателства ОУ да са одобрени с решение на КЕВР, както и да са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Трето лице-помагач „Бруната България“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно като постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела.

По допустимостта на решението:

Съдът следи служебно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като в случая решението се обжалва изцяло.

Въззивният съд приема, че в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за признаване на установено, че С. Г. Д. дължи на 2

„Топлофикация София“ ЕАД мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 14.09.2019 г. решението е недопустимо като постановено свръхпетитум. Видно от заявлението по чл. 410 ГПК и от издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК посоченото вземане е претендирано и уважено за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г. Само за вземания, така както са индивидуализирани по период и размер в заповедта за изпълнение е допустим установителният иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

За този период е предявен искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, съобразно уточнението, направено с молба с вх. № 60715 от 06.03.2023 г., което първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 16.03.2023 г. Предвид изложеното, в тази част решението следва да се обезсили като постановено свръхпетитум, а производството в тази част следва да се прекрати като недопустимо.

В останалата част решението е допустимо като постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

По правилността на решението в допустима част и по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, настоящият състав на СГС приема следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба (уточнена с молби с вх. № 153063 от 22.07.2022 г. и с вх. № 60715 от 06.03.2023 г.) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г. Д., с която по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ГПК ищецът е предявил искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 64549/2021 г. на Софийския районен съд, 156 състав. Ищецът твърди, че през процесния период ответникът е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 193450, в качеството му на собственик на ½ идеална част от посочения апартамент. Излага, че в топлоснабдения имот била доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 2147,73 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но ответникът не я заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 338,73 лева за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответникът му дължал сумата от 15,85 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,25 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 2147,73 лева, представляващи стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 193450 за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане на вземането; 338,73 лева, представляващи мораторна лихва върху 3 главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 22.10.2021 г.; 15,85 лв., представляващи дължима цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от 11.11.2021 г. до окончателното плащане на вземането; 3,25 лв., представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г. Претендира деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, чрез особения представител, като исковете се оспорват. Твърди, че липсва облигационно правоотношение между ищеца и ответника респ. наследодателя на ответника, тъй като не е представен двустранен писмен договор за продажба на топлоенергия за претендирания период. Излага, че без договор е налице непоръчана стока поради отсъствие на изразено съгласие, като в тази връзка се позовава на актове от правото на Европейския съюз.

Твърди, че ответникът респ. неговият наследодател не е обвързан от посочените от ищеца общи условия, тъй като не ги е приемал, както и че същите не са били публикувани във вестник, а нормата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ не следвало да се прилага, тъй като противоречала на норми от по-висок ранг.

Прави възражение, че претенциите на ищеца за периода м. 05.2018 г. до м.05.2021 г. са погасени по давност. Оспорва дължимостта на вземането за цена на услугата за дялово разпределение при твърдения, че не бил предвиден срок за заплащането , поради което кредиторът следвало да отправи покана за плащане, а такава в случая не била адресирана до ответника. Оспорват се и вземанията за лихви за забава, като акцесорни такива, съответно твърди, че същите не били дължими предвид направеното възражение за давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище.

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 22.10.2021 г., за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 22.10.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 193450.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия в процесния имот. В негова тежест е да докаже и че през процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Настоящият съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес. 05. 2018 г. – мес. 04. 2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект 4 апартамент № 17, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 193450.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ), облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот – ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съдът да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. Приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти в гр. София са приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, като са публикувани във вестник „19 минути” и във вестник „Монитор” на 11.07.2016 г. и са в сила от 10.08.2016 г.