Решение № 58 от 21.03.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Е.П., 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Тодорка Евст. Г. като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20251820101373 по описа за 2025 година

Производството е по чл.143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.

Делото е образувано по искова молба на непълнолетното дете И. И. М. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Н. П. П. и малолетното дете С. И.а М. с ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Н. П. П. срещу ответника И. И. М. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че родителите на децата нямат сключен граждански брак, като от съвместното им съжителство са родени две деца ненавършили пълнолетие, а именно: И. И. М. с ЕГН **********, роден на 31.08.2009 г. в град С., и С. И.а М. с ЕГН **********, родена на 11.11.2015 г. в град С..

Твърди се, че съвместното съжителство между майката на децата и ответника е започнало през 2005 г., като до март 2025 г. страните са живели в едно домакинство, след което срещу ответника е издадена Заповед за незабавна защита и същият е изведен от жилището за срок от 18 месеца, считано от 18.06.2025 г. Сочи се, че през целия период на съвместното им съжителство ответникът не е спирал да тормози както Н. П. П., така и двете им деца.

Твърди се, че ответникът никога не е участвал в отглеждането и възпитанието на децата, като единствено майката издържала финансово семейството, поемала всички разходи за храна, дрехи, медицинско обслужване, транспорт, учебни материали, и други ежедневни нужди. Сочи се, че ответникът не е предоставял средства за издръжка на децата от както са родени, като същите се нуждаят от средства за храна, облекло, образование, здравни разходи и ежедневни нужди. Твърди се, че месечните разходи за отглеждане на децата възлизат приблизително на 1000 лв. Сочи, че ответникът е трудоспособен и работи, като има реална възможност да заплаща издръжка.

1

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника И.

И. М. да заплаща на детето И. И. М. месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева с равностойност в евро 153.39 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба /18.11.2025 г./ , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и издръжка за минал период от 18.11.2024 г. до 18.11.2025 г. в размер на 200 лв. / месечна сума/ или общо за 12 месеца 2400 лв. с равностойност в евро 1 227,10 евро.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И. И. М. да заплаща на детето С. И.а М., чрез неговата майка и законен представител Н.

П. П. месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева с равностойност в евро 153.39 евро, считано от датата на завеждане на исковата молба /18.11.2025 г./, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, както и издръжка за минал период от 18.11.2024 г. до 18.11.2025 г. в размер на 200 / двеста/ лева месечна сума/ или общо 2400 лв. с равностойност в евро 1 227,10 евро.

Ответникът И. И. М. в едномесечния срок не представя отговор и доказателства. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен адвокат като оспорва исковете.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1316/11.09.2009г. на Столична община, район М. се установява, че родители на ищеца И. И. М. са Н. П. П. и И. И. М..

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1427/16.11.2015г. на Столична община, район М. се установява, че родители на ищеца С. И. М. са Н. П. П. и И. И. М..

От представения социален доклад от ДСП Е.П. с вх. №436/29.01.2026 г. се установява, че основни грижи за отглеждане на децата С. И. М. и И. И. М. се полагат от тяхната майка. Посочено е, че по информация на родителите същите са живели заедно до края на м.март 2025 г., след което бащата е напуснал жилището поради наложена му мярка по ЗЗДН. Отразено е, че от 01.04.2024 г. в ОЗД/ДСП Е.П. има отворени случаи за децата.

От приетата служебна бележка №399/30.01.2026 г. от СУ "Св.св. К.М." се установява, че детето И. М. е записан в самостоятелна форма на обучение в 9 клас за учебната 2025/2026 г.

От приетата служебна бележка №398/30.01.2026 г. от СУ "Св.св. К.М." се установява, че детето С. М. е записана в дневна форма на обучение в 4 клас за учебната 2025/2026 г.

От представено решение №150/07.07.2025 г., постановено по гр.дело №369/2025 г., по описа на РС Е.П., се установява, че спрямо ищците и тяхната майка са наложени мерки за закрила спрямо ответника И. И. М., със забрана за извършване на домашно насилие и забрана да приближава пострадалите за срок от 18 месеца, както и отстраняване на ответника И. И. М. от съвместно обитаваното жилище в с.А. за срок от 18 месеца. Приспаднат е срока на 2 наложените мерки с издадената заповед заповед за незабавна защита, считано от 31.03.2025 г.

От прието удостоверение от "Д.Б. ЕООД се установява, че майката Н. П. за периода от юли 2025 г до декември 2025 г. е получила доход в размер на 6 967.77 евро /или средно по 1160 евро месечно/.

Видно от приетата справка от НАП осигурителният доход на ответника за период от м. януари 2025 г. до м.декември 2025 г. е размер от 979.09 лв. до 1077 лв.

Съгласно приета справка от Агенция по вписания няма данни ответника да притежава недвижими имоти.

От показанията на св. Е.Ц. /ръководител на "Център за социална рехабилитация и интеграция Св. И. Рилски"-с.А./, се установява, че децата И. и С. са познати на центъра като потребители на услугата, като към настоящия момент И. не посещава центъра, а със С. работят психолог, социален педагог и възпитател. Свидетелката заявява, че тревожността при С. се дължи на нестабилната семейна среда. Заявява, че майката е споделила за насилие у дома и затруднения, които изпитва при отглеждане на децата, като е поискала помощ в обучителните процеси на децата.

При така установените факти от значение за спора, съдът достигна до следните правни изводи:

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат – по аргумент чл. 142, ал. 1 от СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, който съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 359/23.10.2024 г. за определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.01.2025 г. е в размер на 1077 лв. Доколкото чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималния размер на издръжката е 1/4 от МРЗ, то минималния размер на издръжката считано от 01.01.2025 г. е 269.25 лв. /137.67 евро/, а за 2026 г. 155.04 евро. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете“.

Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето, което има право на издръжка, а от друга - от възможностите на лицето, което я дължи – по аргумент на чл. 142, ал. 1 от СК.

От една страна съдът следва да прецени нуждите на детето, като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот. Разбира се, това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина на живот на семейството, стандартът, доходите, социално обкръжение и т. н.

Важно е детето да живее така, както би живяло и без да се е случила раздялата между родителите му. Всеки един от тях, въпреки раздялата, е длъжен да 3 поеме своята част от отговорността към детето си. Другият критерий е възможностите на родителя. При определяне на конкретния размер, съдът отчита и размера на собствената издръжка на задълженото лице, както и дали има задължение за издръжка към други лица.

Безспорно е, че детето И. е на 16 г., а С. на 10 г., като са ученици и имат разходи за училище. Установява се, че С. е ученичка при редовна форма на обучение, а И. в самостоятелна форма на обучение. Съдът приема за доказано, че децата са в период на активен растеж и се налага често да им се закупуват дрехи и обувки, които също съставляват отделен разход. Безспорни са обичайните битови разходи – за храна, отопление, лекарства, които децата има ежемесечно. По делото не са събрани доказателства децата да посещават някакви платени извънкласни дейности, които да съставляват допълнителен разход при отглеждането им, като по твърденията на майката причината за това е липсата на средства. Майката заявява, че децата не ходят на почивки и екскурзии поради липсата на финансови средства. Установява се, че с децата е работено като потребители на услуги към "Център за социална рехабилитация и интеграция Св. И. Рилски"- с.А., като по данни на св. Е.Ц. детето С. провежда и към настоящия момент консултации с психолог и социален педагог.

Относно възможностите на бащата - същият е работоспособен, като от събраните по делото доказателства се установява че е осигурен на минимален доход. От друга страна бащата няма задължения да издържа други непълнолетни деца и няма здравословни проблеми. Същия заявява, че живее в друго жилище на неговите родители в с.А. след отстраняването му от съвместно обитаваното жилище с децата и тяхната майка по реда на ЗЗДН.

Идентично е положението и на майката относно получавания размер на трудово възнаграждение /малко по-високо от това на бащата/ и задължение за издръжка на други непълнолетни деца. При така констатираните разходи на децата, съдът намира, че месечно за техните обикновени, обичайни нужди, които стоят в основата на определяната издръжка, са необходими около 600 лв. /306 евро/. Вземат се предвид разходите за храна, битови разходи, облекло, здравни и образователни потребности, развлечения в рамките на обичайното за възрастта. Безспорно са налице и значителни изменения в икономическите условия в страната, за което свидетелства и увеличилият се размер на минималната работна заплата, служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, който по-конкретно за 2025 г. е 269.25 лв., а за 2026 г. е 303.25 лв., респ. 155.05 евро. Освен това е налице и значителна инфлация и поскъпване на множество битови стоки и услуги в страната. Тъй като децата се отглеждат от майката и тя полага всички преки грижи за тях, то логично е бащата да поеме по-голямата част от доказаните месечните разходи, които имат децата, но доколкото се претендира издръжка в минимален размер и с оглед доходите на бащата исковете за заплащане на издръжка, считано от датата на завеждане на исковата молба следва да бъдат уважени в претендираните размери от 153.39 евро, до който размер и бащата признава исковете в съдебно заседание. В тази връзка следва да се има предвид, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на 4 двете деца. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи – Постановление № 5 от 1970 г., Пленум на ВС. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката на детето, независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат здрави, да се образоват, за да имат добра житейска реализация. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че майката реализира постоянни доходи от трудова дейност, поради което останалата част от месечните разходи на непълнолетните деца, ведно с непосредствените грижи следва да продължат да се поемат от майката на децата, предвид установеното положение до момента. Ето защо исковете за присъждане на издръжка за всяко от децата, считано от датата на завеждане на исковата молба /18.11.2025 г./ , ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, следва да се уважат в претендирания и признат от ответника размер от 153.39 евро.