Решение № 469 от 27.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Стара Загора, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530103055 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК от „УниКредит Булбанк” АД - гр.София против М. И. К. от гр. Стара Загора - за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ....... по описа на СтРС, а именно:

1000 лв. – падежирала главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 15.08.2019г., усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № .........., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението /24.03.2022г./ до изплащане на сумата; 167,52 лв. – неплатена възнаградителна лихва за периода от 24.07.2020г. до 25.03.2022г. /отнесена като неразрешен овърдрафт/; 78,74 лв. – лихва за просрочена главница - за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г.; 61,11 лв. – неустойка за просрочена главница - за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г.;

10,23 лв. – неустойка за просрочена редовна лихва – за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че ответницата ползвала банков кредит, съгласно сключен с ищеца договор за кредит № ............ Съгласно чл. 12.1 от договора, срокът за ползване и погасяване на кредита се удължавал по преценка на банката и при условие, че не е допуснато нарушение на договора или просрочие на дължими вноски по кредита.

Правото на банката по посочената разпоредба от договора било упражнявано, като срокът за ползване и погасяване на кредита бил удължаван. С настъпването на падежа 15.07.2021г., кредитополучателят следвало да заплати изцяло своето задължение.

Ответницата била уведомена за размера на задължението по кредита с връчена й покана. С поканата бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението към банката. Към датата на депозирането на заявлението по чл. 417 от ГПК размерът на задължението по договора бил този, за който е издадена Заповед за изпълнение.

Ищецът се позовава на настъпилия на 15.07.2021г. падеж по кредита, като 1 изрично претендира сумите по договора за кредит, като падежирали и изискуеми в техния пълен размер. Посоченото задължение не било изпълнено доброволно от ответницата, което обуславяло интереса на ищеца да предяви настоящия иск за посочените по-горе суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, с който оспорва иска, като неоснователен. Опорва, че ответницата е ползвала банков кредит, предоставен от ищеца. По отношение искането за присъждане на главница, липсвали доказателства за усвояване/получаване на отпуснатата кредитна сума в размер на 1000 лв. от ответницата и нейната изискуемост, като правопораждащо основание за задължение за връщане. Оспорва доказателствената стойност на извлечението от счетоводни книги, доколкото същото представлява частен документ, от който ищецът черпи изгодни за себе си последици.

Оспорва реалното получаване на кредит от страна на ответницата, както и факта на получаване на покана за доброволно изпълнение, доколкото от същата било видно, че не е получена /липсвал подпис на получателя/. Прави възражение за недействителност на договора, поради това, че съдържа неравноправни клаузи, както и възражение за нищожност на клаузите за лихви и неустойки - по своята правна същност тези уговорки за лихви и неустойки намира за изначално нищожни още към датата на сключването на договора, тъй като противоречали на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, поради което и в тази си част договора изобщо не бил породил правно действие, като нищожността на тази клауза се явявала пречка за възникване на задължение в какъвто и да било размер. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че сключеният договор между страните е нищожен, като в случай, че приеме, че същият е действителен - предявените исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с постъпила молба моли исковете да бъдат уважени, претендира разноски.

Особеният представител на ответницата моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Със Заповед по чл. 417 от ГПК № .......г., издадена по приложеното ч.гр.д. № ....... по описа на Старозагорския районен съд, е разпоредено ответницата да заплати на ищеца процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.

5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че длъжникът – ответницата, не живее на адреса, обуславящо допустимостта на настоящите установителни искове за вземанията, предмет на Заповедта.

Видно от представения по делото договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № .........., от 15.08.2019г., с кредитор – ищеца, и кредитополучател – ответницата, със същия е отпуснат кредит от 1000 лв., усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка.

Началният срок на усвояване е 15.08.2019г., крайният срок на усвояване е 15.08.2020г.

Срокът на погасяване е 15.07.2020г.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира, като компетенто, обосновано и неоспорено от страните, и от заявеното от вещото лице в съдебно заседание, се установява, че процесният кредит, с кредитополучател ответницата, с удължен срок /чл.12.1 от договора/ е усвоен по сметка - в размер на 1000 лв. Налице е неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит – в размер на 167,52 лв.

Съгласно чл. 11.2. от договора, при неиздължаване от страна на кредитополучателя на 2 ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитният лимит е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт по т.5.4. от договора. Според т.5.4. от договора, е уговорено обезщетение/неустойка за забава, определена като процент в съответствие с приложимата законна лихва, начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита, в това число неразрешен овърдрафт, която към датата на договора е 10 %.

Съгласно чл. 12.1 от договора, крайният срок за погасяване на кредита се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие на нито едно задължение към кредитора в уговорените в договора срокове. Банката си запазва правото да не удължи срока, ако през последните 12 месеца преди изтичането му, кредитополучателят е бил в просрочие за повече от 15 дни по някое от своите задължения към банката. С исковата молба се твърди, че банката е продължила срока на кредита с една година - т.е. до 15.07.2021г. Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, последното плащане по кредита е на 22.06.2020г. 391,62 лв. – превод от заплата. Следователно, налице е предвиденото в договора просрочие на задълженията на ответницата и банката е била в правото си да не удължи срока за още една година след 15.07.2021г., т.е. налице е изискуемост на задълженията по договора.

В заключението на съдебносчетоводната експертиза, в табличен вид са дадени разходите и постъпленията по кредита. Видно от заключението, към 25.03.2022г. – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на банката, вземанията на банката по договора от 15.08.2019г., усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка на ответницата, възлизат на: изцяло изискуем размер на главница – 1000 лв., неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит – 167,52 лв.

Според заключението:

Лихвата за просрочена главница, изчислена за периода от от 19.08.2021г. до 25.03.2022г., е 78,03 лв. /1000 лв. х 12,89 % : 360 дни х 104 дни – от 19.08.2021г. до 01.12.2021г. = 37,24 лв. и 1000 лв. х 12,89 % : 360 дни х 114 дни – от 01.12.2021г. до 25.03.2022г. = 40,79 лв./.

Неустойката за просрочена главница, изчислена за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г., е 61,11 лв. /1000 лв. х 10 % : 360 дни х 218 дни/.

Неустойката за просрочена редовна лихва, изчислена за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г., е 10,23 лв. /167,52 лв. х 10%: 360 дни х 218 дни/.

След 25.03.2022г. няма извършени погасявания.

Предвид приетите писмени доказателства и заключението на съдебносчетоводната експертиза, по делото е установено, че ответницата е усвоила процесния кредит в размер на 1000 лв., налице е неразрешен овърдрафт от 167,52 лв.

/неплатена възнаградителна лихва/, които суми не са заплатени, след падежа – 15.07.2021г. /продължен с една година след първоначалния срок за погасяване – 15.07.2020г./, който срок не е продължаван отново/, т.е. тези суми се дължат от ответницата на ищеца – кредитор.

Според договора и чл. 17.1. от Общите условия, обезщетителната лихва за просрочие /неустойка/ се начислява за времето на забавата върху неплатената в срок 3 вноска, за главница, за възнаградителна лихва и е в размер на законната лихва.

Съгласно чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Неустойката за просрочена главница и неустойката за просрочена редовна лихва представляват обезщетения за забава и са в размера на законната лихва.

Претендираната лихва за просрочена главница /която е в размер на 78,03 лв., според заключението/, противоречи на закона, тъй като е в размер, надвишаващ размера на законната лихва за забава.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени, с изключение на претенцията за 78,74 лв. – лихва за просрочена главница - за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г.

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца по настоящото и по заповедното производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за особен представител на ответницата и на вещото лице, съразмерно на уважената част от исковете – в размер на общо 690,79 лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на М. И. С., ЕГН: **********, от ......., че дължи на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, следните суми:

1000 лева – главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № .......... от 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.03.2022г. до окончателното й изплащане;

167,52 лева – неплатена възнаградителна лихва за периода от 24.07.2020г. до 25.03.2022г., отнесена като неразрешен овърдрафт/надхвърлен лимит; 61,11 лева – неустойка за просрочена главница - за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г.; 10,23 лева – неустойка за просрочена редовна лихва – за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за 78,74 лева – лихва за просрочена главница - за периода от 19.08.2021г. до 25.03.2022г., като неоснователен, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ....... по описа на Старозагорския районен съд.

Осъжда М. И. С., ЕГН: **********, от ......., да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, сумата от общо 690,79 лева, направени по настоящото дело и по ч.гр.д. № ....... по описа на СтРС разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

4

Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5