Решение № 621 от 01.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. гр. Хасково, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100375 по описа за 2024 година

Предявен е от И. Г. Х., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес ***, против „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: град София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 59922/2022г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил клиент на ответната банка и ползвал услугите й, вкл. имал кредитна карта и друга дебитна карта по открита банкова сметка при ответника. Съгласно Договор от ***г. за издаване на кредитна карта VISA ELECTRON, VISA, MASTERCARD, банката му издала кредитна карта MASTERCARD. По силата на договор за открИ.е на сметка на клиент на 17.11.2021г. той открил при ответника разплащателна сметка – обикновена, с IBAN:***, по която била издадена и дебитна карта.

Сочи се, че кредитната си карта ищецът използвал за разплащане на битовите си сметки, а дебитната карта така и не му се наложило да използва. Във връзка с това, той бил инсталирал на телефона си и мобилното приложение за Android на „ОББ“, като твърди, че винаги стриктно спазвал всички правила и изисквания, установени от ответника за ползване на гореспоменатите услуги, 1 а именно – използвал картите и приложението само лично, съхранявал ги надеждно и сигурно и пазил в тайна номерата на картите, паролите и ПИН кодовете си. На 21.09.2022г. ищецът започнал да получава SMS-и на мобилния си телефонен номер, който ползвал при ответника, с информация за инициирани не от него движения по кредитната и дебитната му карти.

Веднага след като разбрал за въпросните неоторизирани транзакции, ищецът подал сигнал чрез кол-центъра на „ОББ“ за неразрешените от него платежни операции, а по-късно на 28.09.2022г. подал и формуляр за рекламации в клона на банката в гр. Хасково. Въпреки мигновената му реакция, били извършени общо 6 неразрешени платежни операции, две от които за сумите от 6 000 лева и 2 550 лева му били възстановени от ответника. За останалите 4 невъзстановени транзакции, две от които са били осчетоводени на 26 септември, а другите на - 27 септември 2022г., ищецът подал два броя заявления и били издадени две заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по ЧГД № 59922/2022г. и по ЧГД № 59924/2022г., двете по описа на СРС. С допълнителна молба по делото ищецът уточнява, че цената на настоящият иск е в размер на 1 430.80 лева и представлява частична претенция, тъй като пълната дължима сума за главница възлизала в размер на 2 802.80 лева, представляваща сбор от сумите на следните четири неразрешени платежни операции: 1 176.00 лева, осчетоводена на 27.09.2022г.; 196.00 лева, осчетоводена на 27.09.2022г.; 1 332.80 лева, осчетоводена на 26.09.2022г. и 98.00 лева, осчетоводена на 26.09.2022г. Сочи, че първите две неоторизирани транзакции са предмет на друго висящо производство пред PC- Хасково по ГД №1726/2023г.

Настоящият частичен иск в размер на 1 430.00 лв. бил сбор от двете неразрешени от ищеца платежни операции на стойност 1 332.80 лева и 98.00 лева, които били осчетоводени на 26.09.2022г. и неоторизирано наредени от дебитната му карта по сметки на трети лица. На 28.09.2022г. той подал и жалба, по която било образувано наказателно производство за деяние по НК, от което потърпевш бил ищеца. Във връзка с гореизложеното, се поддържа, че ответникът не бил изпълнил изцяло задължението си по чл.79, ал.1 от ЗПУПС, а именно - „В случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията..". В случая според ищеца категорично се касаело за неразрешени платежни операции на обща стойност 2 802.80 лева. Твърди се, че веднага след узнаването за неразрешените платежни операции, ищецът изпълнил всички свои задължения, вкл. незабавно уведомил банката, но в крайна сметка от същата не му била възстановена цялата стойност на гореспоменатите неразрешени платежни операции. Посочва се още, че ищецът абсолютно 2 никога не бил ползвал електронни устройства или услуги на компанията Apple и будело пълно недоумение как били дигитализирани картите му в портфейла Apple Pay на 21.09.2022г., което се твърдяло от ответника в писмения му отговор по жалбите на ищеца за неоторизираните плащания. Според ищеца банката била отлично запозната, че ищецът винаги използвал само и единствено електронно устройство и съответно приложението на банката за операционна система (ОС) Android на Google, и в тази връзка бил шокиран, че банката „проспала“ източването на картите му през устройство с ОС iOS на Apple. Горното обусловило правния му интерес да подаде заявление по чл. 410 ГПК, по което на 22.03.2023г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника по ЧГД № 59922/2022г описа на Софийски районен съд, с която „ОББ“АД била осъдена да му заплати сумата от 1 430.80 лева, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението и направените в заповедното производство съдебни разноски. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което в изпълнение на разпоредбата на чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, ищецът предявявал настоящият установителен иск. Предвид изложеното и направеното с молба вх.рег. № 3560 от 03.06.2024г. уточнение, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1 430.80 лв. - главница, представляваща два броя неразрешени платежни операции, извършени на 21.09.2022 г., съответно в размер на 1 332.80 лева и 98.00 лева (и част от общата стойност на невъзстановени неразрешени платежни операции в общ размер на 2 802.80 лева), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 03.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, която сума е присъдена в заповедното производство по Ч.гр.д. № 59922/2022г. по описа на Районен съд-София. Претендира присъждане и на направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва обстоятелствата, че ищецът е оправомощен държател на процесната дебитна карта, издадена му от ответната банка по силата на сключен между тях договор, както и че с тази карта били извършени две платежни операции на дата 21.09.2022г. - в 04:39 ч. на стойност 1332.80 лв и в 04:38 ч. на стойност 98.00 лева. Посочва, че процесните отношения между страните представлявали такива между доставчик на платежни услуги от една страна в лицето на банката и ползвател на платежни услуги от друга страна в лицето на ищеца, по смисъла на ЗПУПС. Към момента на извършване на процесните 3 транзакции с картата, отношенията им се регламентирали от Общите условия на „Обединена българска банка“ АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, налични и на интернет страницата на ответника.

Сочи, че съгласно т.5 на Приложение 1 към тях, в зависимост от изискванията за регистрация на картата, определени от съответния доставчик на приложението, картата можела да бъде регистрирана чрез въвеждане на нейните данни пряко посредством съответното приложение или чрез достъпване на функционалността за регистрация на приложението посредством приложението ОББ Мобайл, чието използване се осъществявало съгласно ОУ. Съгласно т.6 от Приложение 1, след успешна регистрация на карта в приложение и в зависимост от функционалностите на приложението, с така регистрираната карта картодържателят можел да извършва безконтактни платежни операции по чл. III. 1.1, чл. III.1.2., чл. III.1.3, както и операции по чл. III.1.4 от Общите условия за карти. За разрешаването на платежната операция, картодържателят следвало да се идентифицира посредством определените от доставчика на Приложението идентификационни данни (като ПИН код, пръстов отпечатък, лицево разпознаване и др.), като с цел избягване на съмнение, банката щяла да счита полученото по този начин нареждане за изпълнение на платежна операция като изходящо от картодържателя и да го изпълни по същия начин, както ако било направено пряко с регистрираната карта. Според ОУ за активиране на приложението за мобилно банкиране, клиентът се идентифицирал с въвеждане на валидните за онлайн банкиране потребител, парола за вход и код, изпратен на мобилния му телефон. За достъп, извършване на справки, регистрация за услуги и подаване на платежни нареждания към банката, клиентът се идентифицирал със зададените за мобилното приложение при активирането ПИН код или пръстов отпечатък и вграден софтуерен токън. Подписването на изявленията на клиента до банката включително и при извършването на операции през мобилното приложение чрез ПИН код или пръстов отпечатък, както и в комбинация с избор/маркиране на полета и/или бутони, и/или менюта за изявление и/или потвърждение от клиента в мобилното банкиране представлявали електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, като страните са договорили, че ще считат този подпис за саморъчен в отношенията между тях.

В тази връзка, ответникът твърди, че транзакциите били извършени с картата на ищеца, добавена в приложението Apple Pay на 21.09.2022г. в 04:09ч., посредством функционалностите на приложението ОББ Мобайл, след неговата активация с известни само на ищеца потребителско име и парола за вход за онлайн банкиране и еднократен код, изпратен като SMS съобщение на мобилния телефон на ищеца *** на 21.09.2022г. в 04:06 ч. След добавянето на Картата в приложението Apple Pay, транзакциите били разрешени по начина, посочен в т.6 от Приложение 1, съгласно изложеното по-горе. В подкрепа на 4 твърдението, че посочения номер на мобилен телефон е на ищеца, ответникът представял Молба-декларация за издаване на кредитна карта, където същият попълнил собственоръчно ползвания от него мобилен номер. На следващо място ответникът посочва, че съгласно чл. 70, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПУПС, една платежна операция била разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, като разрешението от платеца се давало преди изпълнението на платежната операция или ако било уговорено между платеца и доставчика на платежни услуги - след изпълнението на операцията. Твърди, че процесните платежни операции били разрешени от ищеца, по смисъла на горепосочената разпоредба и съгласно посоченото в ОУ, Приложение 1 към тях и съгласно ОУ за платежни услуги - чрез успешна регистрация на картата в приложението Apple Pay посредством приложението за мобилно банкиране ОББ Мобайл с изискуемите за това данни, които били известни само на ищеца. Алтернативно твърди, че ако транзакциите били извършени от трето лице, то това било възможно само ако ищецът му е разкрил всички данни, необходими за активирането на приложението ОББ Мобайл и за добавянето на картата в мобилния портфейл Apple Pay. На база гореизложеното, ответникът поддържа, че ако транзакциите не били разрешени лично от ищеца, то механизмът на извършването им сочел на неизпълнение на задълженията му по чл.75 ал.3 от ЗПУПС за непредприемане на всички разумни действия за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент, с който били извършени транзакциите умишлено или наймалкото поради груба небрежност. Предвид изложеното, ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.