Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260008 от 28.01.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 256/2020
Вид
Решение № 260008
Подписан
28.01.2021
В сила
28.01.2021
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 223 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и 295 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и 295 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 ал.1 , предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1,предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 28.01.2021 г. гр.Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На шестнадесети ноември 2020 година В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА

МИЛЕН СТОЙЧЕВ

Секретар Жоржета Христова разгледа докладваното от съдия Иванова

В.гр.дело № 256 по описа на съда за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Производството делото е образувано по две въззивни жалби срещу решение № 260 018/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1677/2019 г. по описа на PC – Търговище, с което е признато за недоказано оспорването истинността на констативен протокол № 1400858/19.06.2018 г., „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД е осъдено да заплати на ищеца С.П.П., ЕГН **********,***, действащ чрез процесуалния си представител адв. М.П. ***, сумата от 3 448.98 лв. по корекционна фактура № ********** от 21.06.2019 г. за начислено потребление на електроенергия в невизуализирана тарифа ТЗ, като платена без основание, ведно със законната лихва от 12.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението –на осн. чл. 55, ал.

1,предл. първо от ЗЗД, както и разноски в размер на 142,96 лв. С решението е постановено е, че то има установително действие в отношенията между С.П.П. и „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, гр. Варна, а мотивите към решението са задължителни в отношенията между „ЕНЕРГОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК ********* и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр.Варна, съгласно чл.

223 от ГПК.

С определение № 260 177/18.08.2020 г. е отхвърлена молбата на ищеца С.П. за изменение на горецитираното решение в частта относно разноските, за присъждане на сумата 500 лв. - адв.възнаграждение.

Във въззивната жалба на „Енерго - Про Продажби” АД, чрез пълномощника му адв. Н. М.,***, се правят оплаквания, че решението в осъдителната му част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства, като се излагат подробни доводи и съображения, поради което въззивникът моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявения иск отхвърлен. Основните съображения се свеждат до следното: между страните е налице договор за продажба; безспорно ел.енергията е реално доставена и потребена от абоната-ищец по делото, но не е заплатена (чл. 200 ал.1 , предл.1 ЗЗД); в случая се касае за точно установено количество, което е реално потребено от ищеца; съгласно чл. 16, т.2, от ОУ на ДПЕЕ потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия, като процесната сума е дължима от ищеца на осн.чл. 50 от ПИКЕЕ, а и самото плащане на исковата сума от страна на ищеца било признание за дължимост, което е изрично; освен това в процесния случай ответникът е доказал наличието на въздействие върху СТИ; позовава се на практика на ВКС. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна С.П., чрез пълномощника му адв. П., със становище за неоснователност на въззивната жалба, по съображения, че правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ (отм.) не е произвела действие и извършената проверка не е основана на закона; че в производството безспорно е доказано, че липсват доказателства за неправомерно въздействие върху СТИ, заплащането на корекционната сума не е съгласие за дължимостта й, а превенция срещу некоректни действия от страна на електропреносните дружества, като спиране на достъпа на ел.енергия, поради което моли решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Срещу решението на РС-Търговище, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба и от третото лице-помагач „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД ЕИК *********, гр. Варна, чрез пълномощник адв. Н.М., със същите оплаквания и съображения, изложени във въззивната жалба на „Енерго - Про Продажби” АД, с молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК писмен отговор по тази жалба не е постъпвал от насрещната страна С.П..

Депозирана е и ЧАСТНА ЖАЛБА от ищеца

С.П. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 260 177/18.08.2020 г., с което е отхвърлена молбата му за изменение на горецитираното решение в частта за разноските, с искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. -адв.възнаграждение.

В частната жалба се сочат оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материално-правни норма, по подробно изложени съображения, като в обобщение жалбоподателят счита, че представеното адв.пълномощно удостоверява заплащането на адв.възнаграждение и обжалваното определение е постановено в противоречие с ТР № 6/2012 г., поради което моли да бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде допълнено решението на РСТ в частта за разноските.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори и от двете насрещни страни по частната жалба, със становище за неоснователността й, тъй като не са представени доказателства за заплатено ад.възнаграждение; претендират разноски - адв. възнаграждение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Депозираните жалби – са процесуално допустими

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

Предявеният иск с правно осн. чл. 55 ал. 1 предл. 1-во от ЗЗД за заплащане на исковата сума от 3 448.98 лв., представляваща сума, определена въз основа на корекционна фактура № ********** от 21.06.2019 г. за начислено потребление на електроенергия в невизуализирана тарифа Т 3, е обоснован с твърденията, че заплащането е направено без наличието на основание за това, тъй като ищецът не дължи въпросната сума, платена без основание –самото плащане, предвид договорения начин на плащане, е извършено с директен дебит по банков път, но начисленото количество ел. енергия не съответства на действително потребеното, поради което е и недължимо, излагайки следните съображения: проверката и корекционната процедура са извършени в нарушение на нормативните изисквания; чл.38 от ОУДПЕЕМ на „Електроразпределение Север’’ АД, която овластява с право на едностранна корекция и въз основа на която е извършена корекцията на сметката при констатираното неточно измерване на електрическата енергия, е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.6 от ЗПП, тъй като е нарушен принципа на равноправност между страните и води до изключване на принципа за заплащане на реално доставена стока или услуга, поради което няма правно действие на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗЗД; не е ясно към коя дата е започнало неточното отчитане на ел.енергия и за какъв период от време; ищецът,като потребител, не разполага с пряк достъп до средството за търговско измерване, което съгласно разпоредбите на чл. З0, ал.2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, е собственост на „Електроразпределение Север” АД и предвид разпоредбите на чл. 34 и чл. 40, ал. 1 от ОУ посоченото дружество следва да носи отговорността за неизправността на техническото средство. Оспорва и размера на начислената сума – сочи, че липсва методика, която да регламентира начина на извършване на софтуерен прочит, както и определения период за начисление и количеството допълнителна ел. енергия; не е отразено колко от киловатите са начислени по дневна и колко по нощна тарифа. Единствено служители на ответника имат достъп до софтуера/съответното софтуерно четене, поради което потребителят не следва да носи отговорност за допълнително количество ел. енергия, което не е използвано за минал период от време. Липсват доказателства, че именно такова количество ел. енергия е било доставено в процесния период, респ. че на посочения адрес е потребена такава.

С писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил иска с възражение, че корекцията на сметката за потребление е направена в съответствие с нормативните изисквания, че е доказано потреблението на отчетената в невизуализираната тарифа ел.енергия, констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ.

Позовава се на чл. 16 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, от който страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използзваната в имота ел.енергия, а процесната сума се дължи на осн. чл. 50 ПИКЕЕ във вр. с чл. 200 ал. 1 предл. 1 ЗЗД – тъй като е установено точното количество енергия, което е реално потребено, предвид констатациите в приложения по делото констативен протокол, и прочитането на тарифа 15.8.3 – 0018647.4 квтч.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице помагач, чрез процесуален представител адв. Н.М.-***, в който предявения иск се оспорва изцяло по основание и размер, с възражения, идентични с тези, направени от ответника. Претендира разноски.

По фактите:

Не е спорно между страните, че ответникът е потребител на ел.енергия и абонат на ответното дружество по договор за доставка на ел.енергия, с клиентски номер ********** и абонатен № **********, за имот, находящ се в град Търговище, ул. „Кюстенджа“ №14, an.4.

На 19.06.2018 г. е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението на ел.енергия, в имота на ищеца. Съставен е Констативен протокол № 1400858/19.06.2018 г., с който е установено, че в регистър 1.8.1. са отчетени 873 кВтч, в регистър 1.8.2.- 4471 кВтч, в скрития регистър 1.8.3.- 18647 кВтч, а в сумарния регистър 1.8.0.- 23993 кВтч. Протоколът е съставен в присъствие на ищеца, подписан от него.

Процесният електромер № 1114021564362465 е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и пломбиран с пломба № 283158, предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Резултатът от тази експертиза е отразен в Констативен протокол № 1132/14.06.2019 г. – при софтуерно четене, експертизата е установила, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 — 0018647.986 кВтч., която не е визуализирана на дисплея.

Констатирано е още, че електромерът не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на това заключение е издадено Становище за начисление на допълнителна електрическа енергия за периода 20.06.2017 г. - 19.06.2018 г. общо в размер на 18647 кВтч. (562 кВтч за период 20.06.2017 – 30.06.2017, 18085 кВтч за период 01.07.2017 – 19.06.2018 г.) В становището на ЕРП Север е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерния прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена електроенергия.

Въз основа на това становище ответникът е издал фактура № ********** от 21.06.2019 г. за сумата от 3 448.98 лв., със срок на плащане 01.07.2019 г. Чрез незабавно инкасо сумата е изтеглена от сметката на ищеца.

Ищецът е депозирал възражения срещу така начислената сума по корекционната фактура, прието за неоснователно от ответника.

От показанията на св. Георгиев, служител на „ЕРП Север”, се установява, че свидетелят е извършил проверката и е изготвил констативния протокол. При проверката установили, че има несъответствие на показанията на електромера с тези, които са на дисплея При прочитане на данните с лаптоп установили, че се трупа електроенергия в тарифа, която не се визуализира на дисплея на електромера, като по този начин не се отчита реално ползваната електроенергия. Електромерът бил демонтиран и подменен с нов.

От приетата по делото СТЕ, се установява, че процесният електромер е произведен 2015 г., подлежи на последваща метрологична проверка през 2021 г.

През спорния период, както и към момента, е в срок на метрологична годност. Електромерът МЕ 162 има възможност да записва до 4 тарифи, като изискуемият брой тарифи се програмира в завода производител. За Република България, монофазните електромери за битови потребители се програмират за запис и визуализиране на две тарифи–дневна и нощна, които се превключват от вградения часовник за реално време (Real time clock-RTC) и се записват в регистри 15.8.1 и 15.8.2. Сумарната електроенергия, преминала през електромера се записва в регистър 15.8.0, също невизуализиран на дисплея на СТИ. При извършване на метрологичната експертиза на електромера на ищеца е установено, че при изпитване под товар, електромерът не натрупва електроенергия в никоя от визуализираните на дисплея тарифи. Поради тази причина не е проверена константата на СТИ. Констатирано е, че има натрупана електроенергия в регистър 1.8.3, дължащо се на нерегламентирано вмешателство, изразяващо се в софтуерна промяна на тарифната схема на електромера. При проверка на точността, отчетената грешка на измерване е в границите на допустимата за класа на точност. Поради ненатрупване на електроенергия в двете визуализирани тарифи заключението на метрологичната експертиза е било, че електромерът не отговаря на техническите характеристики. Наличието на запис в регистър 1.8.3 е ненормално и означава, че има неправомерна промяна в тарифната схема на електромера. Промяната се извършва при наличието на специализиран софтуер, през оптичния порт, като не е необходимо електромера да бъде разпломбиран, за да се получи достъп до вътрешността му. Няма данни за намеса в схемата на свързване към електропреносната мрежа. Няма повреда на електромера.