Решение № 123 от 14.10.2024, Районен съд - Омуртаг

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Омуртаг, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20213510100080 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Ищецът “Енерго Про – Продажби” АД, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, район „Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, ***,

ЕИК 103533691, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., твърди в исковата си молба, че ответникът бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл. № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб. № *********, находящ се в гр. Омуртаг, ****, като облигационните взаимоотношения между страните били регламентирани от Общите условия за продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“, приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от ДКЕВР (към момента КЕВР). Цитирани са и разпоредбите на чл. 17, т. 2, чл. 26 и чл. 38 от Общите условия. Сочи се в молбата, че т.к. ответникът не е заплатил задължението си по общо три фактури за потребена ел. енергия в посочения по-горе обект, а именно Фактура № 0289324836/14.01.2020 г., за сумата в размер на 146,39 лв., Фактура № 0290489061/12.02.2020 г., за сумата в размер на 197.84 лв., Фактура № 0291654787/13.03.2020 г., за сумата в размер на 155.78 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер 16.41 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 24.07.2020 г., ищецът подал заявление по реда на чл. 410 ГПК. Било образувано ЧГД № 172/2020 г. по описа на РС – Омуртаг и против ответника била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 516.42 лв. Уточнено е, че е била извършена справка в ИКАР Имотен регистър в СВ гр. Омуртаг, с която било установено, че О. е собственик на имота, в който е потребена ел. енергия, за която са издадени въпросните фактури, и че същият не е изпълнил задължението си да заплати сумите по тези фактури. Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си по чл. 17, 1 ал.1 от ОУДПЕЕ да съобщи в 30-дневен срок на ищцовото дружество, в писмена форма, за всяка промяна на данните по чл. 12, ал.1 от същите ОУ и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който ищецът доставя електрическа енергия. Поради което ищецът прави искане да бъдат признати за установени спрямо ответника вземанията му, както следва: 516.42 лв. за обект на потребление, заведен с Аб.№ 0301205176, находящ се на адрес: гр. Омуртаг, ***, от които включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 500.01 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода 14.01.2020 г. – 13.03.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 16.41 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 24.07.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът, редовно призован не изпраща представител.

По делото е постъпила молба от пълномощник на законните представители на ищеца, в която е направено изявление, че в хода на производството са настъпили промени във фактическата обстановка - плащане на задълженията за главница и лихви след образуване на настоящото дело, като са приложени доказателства за това и е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, поради извършено плащане в хода на процеса и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът Е. Х. О., с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: ***, се представлява от назначения му особен представител – адв. М. А., която прави искане да бъдат отхвърлени предявените искове, поради отпаднало основание. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на ответника е подал писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. В отговора е посочено, че е посочено, че исковете са допустим, към момента на подаване на отговора се оспорва основателността им и не се правят възражения по уважаване на доказателствените искания на ищеца.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените по делото доказателства приема за установено следното:

По подадено заявление от кредитора е образувано ЧГД № 172/2020 г., по описа на РС – Омуртаг, по което съдът е издал Заповед за изпълнение № 504 от 07.08.2020 г., с която е разпоредил длъжникът Е. Х. О. да заплати на кредитора следните суми: сумата в размер на 500.01 лева, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по три броя фактури Фактура № 0289324836/14.01.2020 г., с падеж 03.02.2020 г., Фактура №

0290489061/12.02.2020 г., с падеж 02.03.2020г. и Фактура № 0291654787/13.03.2020 г., с падеж 13.03.2020 г., за обект с абонатен № *********, находящ се в гр. Омуртаг, ***, с кл. № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.08.2020 г., до окончателно заплащане на сумата; сумата в размер на 16.41 лева, представляваща сбор от мораторните лихви върху главницата, за периода от датата на падежа на всяка фактура до 24.07.2020 г. Съобщението и заповедта са връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е била указана възможността да предяви искове по чл. 422 от ГПК и кредиторът е предявил настоящите установителни искове в законния срок. Към делото като писмени доказателства са приложени заверени преписи от: извлечение от сметка към 27.07.2020 г. на С. А. А.; Фактура № 0289324836/14.01.2020 г., Фактура № 0290489061/12.02.2020 г. и Фактура № 0291654787/13.03.2020 г. – трите с посочен в тях получател С. А. А., справка за потреблението през последните 12/24/36 м., с посочено в нея име на клиент С. А. А., извлечение за фактури и плащания към 22.01.2021 г. на клиент С. А.

А.; общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-ПроПродажби“ АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР; публикация на общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“ АД (Енерго-Про-Продажби“ АД), справка № 27612/31.07.2020 г. в СВ и справка № 2

27611/31.07.2020 г. в СВ, по електронна партида № 26194 от 09.08.2013 г. на имот с идентификатор *** – сграда построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Омуртаг, обл. Търговище, на ***, от които се установява, че на 09.08.2013 г. на Е. Х. О. са дарени общо 41/45 идеални части от посочената сграда. Като писмени доказателства са приети и приложени и материалите по ЧГД № 172/2020 г. по описа на РС – Омуртаг.

По делото е извършена съдебно – счетоводна експертиза /ССЧЕ/, в заключението по която вещото лице е посочило, че при извършване на експертизата направило справка на текущите задължения за клиентски номер 14000021553 в електронната страница на Енерго Про Продажби АД, от която се установило, че по този клиентски номер няма задължения, както и че извършило допълнителна проверка в Центъра за обслужване на клиенти на ищцовото дружеството, при която отново установило, че по партидата на имота няма задължения. Експертът е дал заключение по останалите въпроси поставени пред експертизата при условие на евентуалност, в случай, че ищцовото дружество представи за делото доказателства, че в интернет страницата му за проверка на сметка е допусната грешка и претендираните задължения на ответника са налице. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. От ищцовото дружество не са представени сочените по – горер доказателства, напротив представени са извлечения от плащания по фактури, от които е видно, че вземанията му по трите процесни фактури са заплатени на 31.07.2021 г., т. е. след образуване на настоящото производство.

Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че предявените искове следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни и недоказани. По своята правна природа установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за разлика от общия установителен иск по чл.124 ал.І от ГПК, няма самостоятелен произход. Неговият произход е обусловен от предходно образувано заповедно производство, което при връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и подаване на иск от заявителя в указания му срок, се трансформира в исковото производство. Следователно предметът на настоящото исково производство е да се установи наличието на конкретно вземане на ищеца визирано в конкретната издадена заповед за изпълнение вземане. В случая по ЧГД № 172/2020 г., по описа на РС – Омуртаг е издадена Заповед за изпълнение № 504 от 07.08.2020 г., с която е разпоредено длъжникът Е. Х. О. да заплати на кредитора, посочените по – горе суми. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се стигне до извод, че са налице тези конкретни вземания на ищеца от ответника. От една страна от заключението по извършената ССЧЕ, както и от постъпилата по делото изрична писмена молба от процесуалния представител на ищеца и приложенията към нея, се установява, че сумите, за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение са заплатени след образуване на настоящото производство, като липсва яснота по въпроса кое е лицето извършило плащането. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, при постановяване на решението по гражданско дело съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Безспорно в случая след образуване на настоящото дело вземанията, съществуването на които ищецът прави искане да бъде установено спрямо ответника, са заплатени на ищцовото дружество. Това обстоятелство само по себе си обуславя отхвърляне на предявените искове, но в случая по делото не са събрани и доказателства за това, че претендираните суми са се дължали именно от ответника. Във всички представени от ищцовата страна доказателства, на които се основава исковата претенция – трите процесни фактури, справка за потребление, извлечение за фактури и плащания към 21.01.2021 г., като получател и клиент е посочено лицето С. А.

А. Действително от приложените справки от СВ се установява, че през 2013 г. по силата на два договора за дарение, ответникът е придобил собствеността върху 41/45 идеални части от сграда, находяща се в недвижим имот в гр. Омуртаг, обл. Търговище, ул. ***, т. е. на адреса на обект с абонатен № *********, с кл. № **********, но сред дарителите визирани в 3 справките не фигурира С. А. А. По делото липсват каквито и да е доказателства А. да е била предходен собственик на имота. Липсват и доказателства по делото за това дали останалите 4/45 идеални части от сградата са собственост на ответника. Не са налице и доказателства за това дали ответникът е собственик на самия недвижим имот и не е уточнено от ищцовата страна дали обект с абонатен № *********, с кл. № ********** находящ се на адрес: гр. Омуртаг, ул. ***, е недвижимия имот и построената в него сграда или само сградата. Изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът не изпълнил задължението си по чл. 17, ал.1 от ОУДПЕЕ да съобщи в 30-дневен срок на ищцовото дружество, в писмена форма, за всяка промяна на данните по чл. 12, ал. 1 от същите ОУ и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който ищецът доставя електрическа енергия, не е доказано по какъвто и да е начин. Визираният в исковата молба Протокол за извършена проверка № 0978905/05.11.2019 г., не е представен от ищеца и не е приложен като писмено доказателство по делото. Ето защо съдът счита, че в случая въз основа на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че именно ответникът се явява задължено лице по Фактура № 0289324836/14.01.2020 г., Фактура № 0290489061/12.02.2020 г. и Фактура № 0291654787/13.03.2020 г. – трите с посочен в тях получател С. А. А. Предвид изложеното съдът счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.