Решение № 468 от 14.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Велико Търново, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ ПОДСЪСТАВ - IVA, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20264100500527 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№346/13.03.2026г.. по гр.дело№2867/2024г. ВТРС е: -приел за установено, на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, по отношение на М. С. С. с ЕГН**********, Д. С. С. с ЕГН********** и С. А. А. с ЕГН**********, че Б. С. М. с ЕГН********** и Ф. А. М. с ЕГН********** са собственици на западната част от сграда с идентификатор№***., представляваща самостоятелен обект с площ от 29.00кв.м., оцветена в оранжев цвят и заключена между червени точни 1-4 на комбинираната скица на стр.213 по гр.дело№2867/2024г. на ВТРС, представляваща Приложение№6 към заключението на инж.Р. И. Х., приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, както и на попадащата под тази част реална част от поземлен имот с идентификатор№*** с площ от 29.00кв.м., които части неправилно са заснети в границите на имота на ответниците с идентификатор№***, вместо в имота на ищците с идентификатор№***, поради допусната грешка в кадастралната карта на гр.Д.; -осъдил М. С. С. с ЕГН**********, Д. С. С. с ЕГН********** и С. А.

А. с ЕГН********** да заплатят на Б. С. М. с ЕГН********** и Ф. А. М. с ЕГН********** сумата 1263.25€ - разноски за производството.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от М. С. С. и Д. С. С.

(чрез адв.М. К.И. от ВТАК) против Решение№346/13.03.2026г.. по гр.дело№2867/2024г. на ВТРС .

Счита, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Считат, че ВТРС не бил взел предвид че в нот.акт№....., нот.дело№..........., с който праводателят на М. С. С. и Д. С. С. закупува от чичото на 1

Б. С. М. и Ф. А. М. източното дворно място, с отреден парцел ........... по РП на гр.Д., заедно с построената в него сушина. При извършването на това прехвърляне и реално подялба на имотите между страните ВТРС не бил взел предвид, че в нот,акт е записано, че сушината се предава с неуредени регулационни отношение за 77 кв.м. предаваеми от имот пл.№ 17, 30.00кв.м. държавна земя предаваема по уличната регулация, както и за 42.00кв.м. предаваеми към парцел ..........

Именно тези предаваеми части от парцела на праводателя на Б. С. М. и Ф. А. М. и предаваемите части държавна земя пораждат правото на собственост на М. С. С. и Д. С. С. , като реализирайки го през годините те заплащат и съответните данъчни задължения свързани с тези спорни 29.00кв.м. от процесната сушина.

Когато се извършвала продажбата с нот.акт№....., нот.дело№...........праводателят на Б. С. М. и Ф. А. М. също настоявал границата между двата имота да бъде сключена за ищцовата страна 29.00кв.м. от процесната сушина. Служебните лицагеодезисти, които извършват заснемането, обаче не се съгласили да я отразят по този начин, тъй като не била налична улична регулация от 14 метра лице към улицата. ВТРС не бил взел предвид, че зида между двете спорни страни на процесната сушина е керпичен , а не масивен както твърди св. А.. Постройката, за която твърдят ищците-въззиваеми, че там били разположени бушони, била построена преди 4-5г. Преди това електромерът е бил изнесен на тротоара, а електропреносните жици минавали по покрива на къщата. За това , че процесната сушина е била един общ навес посочил и вещото лице - в плана от 1959г. навесът не е бил разделен с преградна стена.Тук било и неправилно и заключението на вещото лице, тъй като не взема предвид, че в нот.акт№....., нот.дело№...........се описвало и наличието на предаваемо място от 30.00кв.м. между страните, което преминавало в собственост на праводателя на М. С. С. и Д. С. С.. Считат, че решението е неправилно, тъй като ВТРС мотивирал решението си с извода, че спорната част от въпросната сушина е възприета от вещото лице като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като същата била с ясни граници. Този извод бил неправилен, тъй като самостоятелен обект следвало да се разглежда като обособена част от сграда, която има самостоятелно функционално предназначение и може да бъде обект на собственост-т.е. този обект да може да се използва независимо, да бъде описан в КК като отделен обект и да бъде предмет на самостоятелно право на собственост(§.5 т.39 от ДР на ЗУТ). Самостоятелен обект е този, който има самостоятелно предназначение, има идентификатор в кадастъра, и има идеални части от общите части.

Самостоятелният обект е юридически самостоятелен имот, докато обособената от него част е физически отделна но не и отделен имот. Самото вещо лице изпаднало в противоречие, като в съдебно заседание веднъж заявил, че възприел спорните 29.00кв.м. от процесната сушина като самостоятелен обект, а в края на своето изложение отбелязва точно обратното, че не следва да се разглеждат и нанасят като самостоятелен обект. Приемайки заключението на вещото лице, че следва частта от 29.00кв.м. да се отнесе като част от имота на Б. С. М. и Ф. А. М., тъй като е самостоятелен обект, съда е направил неправилен извод, което е довело и до едно незаконосъобразно и неправилно решение .Не било установено обособяването на два отделни обекта на процесната сушина и то в режим на самостоятелност или обособеност, а в същото време по-скоро на базата на предположения се стигнало до извода за наличие на пропуск при нанасяне на граница между двата имота в частта на процесната сушина. Моли ВТОС да отмени решението на ВТРС и да отхвърли исковата претенция с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР. Въззивниците считат, че не следва да бъдат осъждани да заплащат разходи по делото, защото нямали вина , че има грешка в кадастъра. Претендират се разноските пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от 2 насрещната страна Б. С. М. и Ф. А. М.(чрез адв.Г. Н. от ВТАК). Счита, че решението на първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба.

Жалбоподателите твърдят, че съдът не е съобразил, че към имотът им, видно от нотариалния акт, с който праводателят им придобил имота, се придават площи от имота на Б. С. М. и Ф. А. М. и държавна земя, които пораждали правото им на собственост върху спорните 29.00кв.м. от сушината. От Приложение№3 към заключението на вещото лице ясно се виждало къде са придаваемите части, както и, че те не обхващат спорната част. В заключението на експертизата категорично сочи, че „няма данни да е прилагана регулацията между парцел (УПИ) III-17, 18 в кв.З и парцел (УПИ) ........... по плана на Д., както и да са уреждани сметки по регулация“. Въззивниците в първоинстанционното производство не били правили възражения и не били представили доказателства, от които да се направи извод, че площта, претендирана от въззиваемите е придаваема част към УПИ ..........., че сметките за нея са уредени и регулацията е приложена.

Твърденията, че въззиваемите владеят процесните 29.00кв.м. бяха опровергани от показанията на разпитаните по делото свидетели. Фактът, че заплащат данък за имота си, в т.ч. и за спорните 29.00кв.м., освен, че не бил доказан, в никакъв случай не налагал извод, че са собственици.

Релевантно за спора било обстоятелството приложена ли е или не уличната регулация, доколкото спорната част от сушина и попадащата под нея площ била част от имотите на страните, а не държавна или общинска собственост, т.е. не попадат в уличната регулация. Последното прави неоснователно и второто оплакване за неправилност на решението. ВТРС коментирал наличието на преграден зид между двете части на сушината, но предвид факта, че не видът на зида, а наличието му е от значение за правилното решаване на спора, го посочил като „каменна/кирпичена ограда“. В противоречие с доказателствата било и твърдението в жалбата, че постройката била построена преди 4-5 години, че преди това там било празно място, че електромерът на въззиваемите бил изнесен на тротоара и т.н. Напротив, от показанията на св.А. и св.Пушкарова, от заключението на вещото лице – ставало въпрос за една постройка, съществуваща от преди изработването на плана на гр.Д. от 1959г., която вътре била разделена на две части, ползвани съответно западната от въззиваемите и техните праводатели и източната от въззивниците и техните праводатели.

Жалбоподателите неправилно считали, че понятията самостоятелен обект в сграда и самостоятелен обект на собственост не са равнозначни. Самостоятелен обект в сграда по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗКИР е „обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение“. Самостоятелен обект на собственост е този, който има достатъчна обособеност и характеристики, годни да го отличат и отграничат от други, и който не е принадлежност към друг по смисъла на чл.98 от ЗС. Не можело да бъде възприето становището на жалбоподателя, че обособената част не била отделен имот по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗКИР.

След като сградата била нанесена(„така са го разпознали в кадастралната карта“), то частта от нея, попадаща в имота на ищците с площ 29.00кв.м. нямало как да не се нанесе като самостоятелен обект. Ако частта от сградата, собственост на въззивниците остане нанесена в техния имот, а както предлага вещото лице частта от сградата в имота на въззиваемите не бъде нанесена, а се коригира само границата, така, че 29.00кв.м. да се нанесат в имота на въззивяемите по делото, би се стигнало до абсурдната ситуация едната част от сградата, собственост на въззивниците да е нанесена, а другата част от нея, собственост на въззивамите да не е нанесена на КК. Ако пък сградата бъдела нанесена в цялост, без самостоятелни обекти, като се отбележело, че части от нея попадат в различни имоти, без да се нанесат самостоятелните обекти в нея, би довело до нов спор за материално право. Доколкото се оспорвала собствеността на въззивамите върху частта от сушината 3 и попадащата под нея площ, неправилно отразени в КККР като част от имота и собственост на въззивницие, те с поведението са станали причина за водене на делото и по общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК, отговорността за разноските следвало да лежи върху тях. Моли съда да потвърди решението на ВТРС. Претендират се разноските по делото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на разглеждане по делото пред ВТРС и съответно пред ВТОС е предявен иск по чл.54 ал.2 от ЗИКР.

С договор за продажба, обективиран в нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №176, том III, дело№1049/21.12.1967г., Махмуд Меймюнов С. е придобил имот с планоснимачен№ 9 в кв.3 с площ от 2160.00кв.м., заедно с построените в него къща, плевня и сушина, за който имот е отреден парцел IV-9 в кв.3 по РП на с.Д.(гр.Д.).

С договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №... том.....дело№.............г., М.М.С. и Д.С.С. са продали на С.М.С. дворно място с планоснимачен№16, за което е отреден парцел IV-16 в кв.3 по плана на гр.Д., целият от 930.00кв.м., заедно с построената в него сушина, без останалите постройки, с неуредени регулационни отношения за 77.00кв.м., придаваеми от имот планоснимачен №17, 30.00кв.м. държавна земя, придаваема по улична регулация, и 42.00кв.м. придаваеми към парцел III-17,18.