Решение № 412 от 29.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Монтана, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20261630100070 по описа за 2026 година

Образувано е по предявени от Д. К. срещу „А********" ЕООД,, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 03040089 от 10.09.2024г., на основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 предл, първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19 ЗПК поради противоречие със закона и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) срещу К****** ЕАД за заплащане на сумата 581.84 евро– недължимо платена от ищеца сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че е получил заемна сума от ответника срещу насрещното му задължение да ги върне. Излага аргументи, че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на императивни норми на Закона за потребителския кредит.. Изтъква, че клаузата по договора за паричен заем, предвиждаща задължение за заемополучателя за представи обезпечение на задълженията е нищожна, като противоречаща на императивни правни норми. Процесната сума следвало да се включи към ГПР, но не е направено от кредитодателя, като по този начин била нарушена разпоредбата ма чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочва, че е заплатил сума в размер на 581,84 евро по договора за кредит, 1 която следва да му бъде върната, като платена без основание.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е изложил доводи за неоснователност на претенцията. Не оспорва сключването на процесния договор. Ищецът е подписала декларация, с която се е отказала от правото си на иск. Излага доводи за валидност на договора. Посочва, че заплатената сума е 1 127.93 лева /576.70 евро/.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

По се установява между страните, че на 10.09.2024 г. между ответникакредитодател: А********” ЕООД и Д. К., е сключен Договор за потребителски кредит, по силата сключения договор, на К. е предоставена заемна сума в размер на 1750 лв., като сумата се издължава за 17 вноски с лихвен процент от 40%. Общата дължима сума от вноските за периода по Договор за потребителски кредит с начислената главница + лихва възлизат в размер 2024,02 лева.

По сключения договор е уговорено да бъде предоставено обезпечение.

По силата на чл. 4 от договора за кредит съконтрахентите са уговорили условията, на които трябва да отговаря обезпчението. ри непредоставяне на обезпечение, отговарящ на изискванията по чл. 4 от договора, се начислява неустойка в размер на 1137.98 лева

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите п о кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая предвидената неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, 2 който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.

В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план значително надхвърля главницата по кредита.

Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.

Така с тези изисквания се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлят определения фиксиран процент от 48 %, т. е. са над максимално допустимия петкратен размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото отпусната сума е в размер на 1750 лева, а сумата горепосоченото задължение е в размер на 1137.98 лева , което се равнява на над 60 % от главницата, без да е включена фиксирания лихвен процент, който е 40%, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включен и той.

3

Неустойката съгласно чл. 5 от договора, представлява разход, който е пряко свързан с договора за кредит. В този смисъл неустойката следва да се вземе предвид при определяне на ГПР.

Този извод се потвърждава и от най-новата практика на СЕС. В т. 92 от Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 г. на СЕС е посочено, че "доколкото сключването на договора за поръчителство е задължително за самото получаване на кредита, свързаните с този договор разходи са част от "общите разходи по кредита за потребителя" съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно буква и) от същия член те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР".

Така се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не съставляват плащане за услуга, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърлят допустимите разходи по чл. 19, ал. 4 ЗПКС оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Неспазването на всички посочени по- горе изисквания води до нищожност на процесния договор за заем- чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11. т. 10 ЗПК В този смисъл Определение № 521 от 26.10.2023 по в.ч.гр.д. 368/2023 г. на ОС – Монтана, Решение № 216 от 10.10.2023 г. по ч.гр.д. 298/2023 на ОС – Монтана, Определение № 445 от 19.09.2023 по в.ч.гр.д. 301/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 474 от 03.10.2023 г. по ч.гр.д. 331/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 527 от 30.10.2023 г. по ч.гр.д. 369/2023 г. на ОС – Монтана, Определение № 542 от 06.11.2023 г. по ч.гр.д. 349/2023 г. на ОС – Монтана и Определение № 597 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 357/2023 г. на ОС – Монтана.

В случая се претендира 1137,98 лева, платени без основание. Страните не спорят, че ищцата е заплатила изцяло кредита на 06.03.2025 г., като в това число се включва и възнаградителната лихва до съответната дата и неустойката, като при нищожен договор се дължи единствено главницата, като съдът намира, че искът за сумата от 1137,98 лева е основателен.

При този изход на спора, разноските се разпределят по правилата на 4 чл.78, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил списък с разноските, съгласно който е сторил 26,91 евро – държавна такса.

Процесуалният представител на ищцата претендира възнаграждение, като съдът определя възнаграждение в размер на 300 евро, като минималните възнаграждения съгласно НМРАВ – чл. 7,ал. 1, т. 4/1000 лева/ и ал. 2, т. 2 /413 лева/.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. К., ЕГН:

**********,, срещу „А********" ЕООД, ЕИК: ********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, нищожността на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 03040089 от 10.09.2024г., на основание вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 55 ЗЗД, А********" ЕООД, ЕИК:

********, да заплати на от Д. А. К., ЕГН: **********, разноски в размер на 581.84 евро или 1137,98 лева – платена без основание по Договор за потребителски кредит № 03040089 от 10.09.2024г., ведно със законната лихва от 15.01.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК„, А********" ЕООД, ЕИК:

********, да заплати на РС - Монтана сумата от 65.56 евро.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, , А********" ЕООД, ЕИК:

********, да заплати на двокат Л. А. Г., ЕГН **********, личен № 1600772310 - САК, адвокатско възнаграждени в размер на 300 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5