Определение № 221 от 04.05.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 221 гр. Смолян, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Петър Хр. Маргаритов

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500148 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248

ГПК.

С решение № 8/16.01.2026 г. по гр.дело № 372/2025 г.

Златоградският районен съд ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН Договор за потребителски кредит от разстояние № ******/23.07.2024 г., сключен между А. Е. Б. и „В.Б." ЕООД-гр. С.; ОСЪЖДА „В.Б." ЕООД-гр. С. на осн. чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, да заплати на А. Б. сумата от 323.65 евро /633 лева/, както и сумата от 51.13 евро /100 лева/ - съдебно деловодни разноски, за държавна такса; ОСЪЖДА „В.Б." ЕООД-гр. С. да заплати на адв. Д. Г. – АК Л., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490. 84 евро с вкл. ДДС /960 лева с вкл. ДДС/; ОСЪЖДА „В.Б." ЕООД-гр. С. да заплати по сметка на Районен съд Златоград сумата от 153.39 евро /300 лева/ възнаграждение по ССчЕ.

По реда на чл.248 ГПК с определение № 62/17.02.2026 г. по същото гр.дело № 372/2025 г. Златоградският районен съд ИЗМЕНЯ Решение № 8/16.01.2026г. по същото дело на онзи съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490.84 евро с вкл. ДДС в полза на адв. Д. Г., като вместо това: ОСЪЖДА „В.Б." ЕООД-гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. Г., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, 1 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с вкл. ДДС.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от адвокат Д. Г., АК-Л., пълномощник на ищцата А. Е. Б., с искане да бъде отменено и молбата на „В.Б.“ ЕООД-гр.С. за изменение на решението в този смисъл да бъде отхвърлена.

В частната жалба се оспорва доводът на РС-Златоград, че, за да се осъществи надлежно защитата на ищеца, не е абсолютно необходимо да се предявява отделен иск за нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като, за да реши дали е основателен искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът неминуемо следва да даде отговор на въпроса дали договорът е действителен съобразно чл.22 ЗПК.

В жалбата се изтъква, че с делото се целяло не само и единствено недължимост на лихви и възстановяване на платеното при изначална липса на основание. Това било единствено финансовата част на спора. В случай, че първоинстанционният съд е бил сезиран единствено с осъдителен иск, то финансовата част на спора е щяла да бъде уредена, но забавите по процесния кредит щели да останат в ЦКР при БНБ, тъй като, дори договорът да бъде прогласен за недействителен в мотивите на решението, същите нямат сила на пресъдено нещо. Такава има единствено диспозитивът на решението.

В тази връзка се поддържа, че с решение, чийто диспозитив прогласява горната нищожност, ищцата би могла на следващ етап да поиска от кредитора да редактира записите в Централния кредитен регистър при БНБ и да изчисти историята и, тъй като, при влязло в сила съдебно решение относно нищожността на кредита, такъв кредит по същество никога не е имало и няма основание да присъства в историята и в ЦКР при БНБ, респ. забавите по кредита, които са пречка същата да бъде финансирана от банка.

Така защитата от адвоката била осъществена по две линии, макар и въпросът с ЦКР никога да не бил обсъждан пред първонистанционния съд.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „В.Б.“ ЕООД-гр.С., чрез юрк.Д. Д., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението.

2

Съдът установява следното:

Исковете по гр.дело № 372/2025 г. на Златоградския районен съд на А. Е. Б. против „В.Б.“ ЕООД-гр.С. за недействителност на договора и от 23.07.2024 г. за кредит с това дружество на осн.чл.22 ЗПК и за осъждане на последното да и плати на осн.чл.55, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.23 ЗПК сумата от 633 лв. недължимо платени по същия договор, са предявени на 09.09.2025 г. чрез пълномощника адв.Д. Г..

Към 09.09.2025 г. и до 14.11.2025 г., чл.24 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър има пет алинеи/четвъртата е отменена/ и е в следната редакция: Когато лице установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност./ал.1/; В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението, институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. /ал.2/; Ако искането е основателно, институцията по чл. 4, ал. 1 извършва корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър в срока и по реда на чл. 10, ал. 3. /ал.3/; ал. 4 е отменена;

Институцията по чл. 4, ал. 1 не събира такса за разглеждане на заявлението по ал. 1./ал.5/. Тук следва да отбележи, че в така отменената с ДВ, бр. 93/2015 г. ал.4 на същия чл.24, е бил регламентиран специален установителен иск на длъжника на кредитна институция по чл.4 от същата наредба, за оспорване на данните за неговата задлъжнялост, които се съдържат в ЦКР, пасивно легитимирана по който е кредитната институция – страна по материалното правоотношение, от което произтича вземането. Към момента на предявяване на исковете 09.09.2025 г. обаче ал.4 на чл.24 е отменена.

С изменението на същата Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, обн.ДВ,бр. 97/14.11.2025 г., освен други, е въведена и нова ал.7 на чл.24 от същата наредба, в сила от 01.01.2026 г., според която алинея: „ Когато е налице влязло в сила съдебно решение за прогласяване на нищожност на задължение по кредит, клиент на институция или лице по чл. 4, ал. 1 има право да подаде искане до институцията или лицето за отбелязване на съдебното решение в информационната система на Централния кредитен регистър в срока по чл. 10, ал. 2 .“ С изменението на 3 същата наредба, ДВ, бр.113/23.12.2025 г., в сила също от 01.10.2026 г., са заличени думите „информационната система на“.

Т.е., от 01.01.2026 г. насетне „съдебно решение за прогласяване на нищожност на задължение по кредит“, каквото представлява и съдебно решение по иск за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит на осн.чл.22 ЗПК, както е в настоящия случай за А. Б., би имало значение, подобно на твърдяното в частната жалба. Преди това и на осн.чл.24, ал.1 от същата наредба А. Б. би могла да поиска кредиторът и да извърши промяна в обявените за нея данни в ЦКР въз основа на съдебно решение по иск за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит на осн.чл.22 ЗПК, но е следвало при предявяване на исковете, а дори и впоследствие, пълномощникът и адв.Г. изрично да изтъкне пред съда намерението да се поиска подобна промяна въз основа на решението, за да се установи, че в конкретния случай за защитата на Б. и по „тази линия“ е необходимо предявяването на иска за недействителност на договора. Това е така, защото не всяко лице, предявило иск за недействителност на договора за потребителски кредит, непременно има намерение въз основа на него да поиска промяна на данните в ЦКР относно своите кредити. Това обаче не е заявено по гр.дело № 372/2025 г. на Златоградския районен съд от ищцата чрез нейния пълномощник адв.Г..

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че ищцата чрез пълномощника си не е била длъжна още към момента на предявяването на исковете 09.09.2025 г. да посочи това си намерение за постигане на корекция на данни в ЦКР на БНБ, извършената от адв.Г. вид и обем работа по двата иска, не оправдава възнаграждение за него в размер на 490,84 евро с ДДС /960 лв. с ДДС/. Това е така, защото защитата и по двата иска е почти напълно еднаква, като основният спорен по делото въпрос и по двата е един и същ за действителността на договора за потребителски кредит от гледище на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК заради невключване в ГПР на таксата за „бързо разглеждане“ на кредита или таксата за „удължаване на кредита“. В тази връзка е напълно правилен изводът в атакуваното определение, че, за да се осъществи надлежно защитата на ищеца, не е абсолютно необходимо да се предявява отделен иск за нищожност на договора за потребителски кредит, тъй като, за да реши дали е основателен искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, съдът неминуемо следва да даде отговор на въпроса дали 4 договорът е действителен съобразно чл.22 ЗПК.

При цена на установителния иск за недействителност на договора от 300 лв. и цена от 633 лв. за осъдителния иск, чието основание е недължимостта, съгл. чл.23 ЗПК на друго, освен главницата, именно заради същата недействителност, не може да се приеме за пропорционално и справедливо възнаграждение от 960 лв. с ДДС, което е дори повече от сбора от цените на двата иска. Тук липсва каквато и да е фактическа или правна сложност. Налице е обилна и трайна съдебна практика по спорния въпрос за недействителност на договора за потребителски кредит на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК поради невключване в ГПР на т.нар. такса за бързо разглеждане или на т.нар. такса за удължаване срока на договора за кредит. Адвокатът-пълномощник на ищцата не се е явявал на откритите съдебни заседания; от него е изготвена и изпратена по ЕПЕП искова молба с копие от договора за кредит на А. Б. с Общите условия към него, както и копия на пл.нареждания за извършени от нея погасявания, и две почти идентични молби от 5 и 16 декември 2025 г. за даване ход на делото в негото отсъствие и доводи по същество, които са същите, каквито и в исковата молба. Предвид посоченото и в обжалваното определение решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, правилно възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв в крайна сметка е определено в размер от 240 евро с ДДС. Затова обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/17.02.2026 г. по гр.дело № 372/2025 г. на Златоградския районен съд, с което се изменя Решение № 8/16.01.2026г. по същото дело на онзи съд в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490.84 евро с вкл. ДДС в полза на адв.

Д. Г., като вместо това „В.Б." ЕООД-гр. С. е осъдено да заплати на адв. Д. Г., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро с вкл. ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6