Решение № 11468 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11468 гр. С., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110138412 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. П. Д..

Ищецът „Т. е предявил против В. П. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот – апартамент № 7, находящ се в гр. С., ж.к. „Ф., аб. № . а именно: сумата от 3634,20 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 634,29 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 08.04.2022г.; сумата от 27,88 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 6,67 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 08.04.2022г. Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.

1

Отделно от това ищецът твърди, че между него и „Б. е сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда– етажна собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед на това, претендира и заплащането на цена на услугата дялово разпределение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото В. П. Д. е подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани, а исковата молба – като нередовна. Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като представените като доказателство счетоводни документи не отговаряли на изискванията на Закон за счетоводството. Оспорва ищцовото дружество да е доставяло топлинна енергия и да е извършвало услугата дялово разпределение спрямо ответника. Не били спазени изискванията на чл. 45, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването да издава ежемесечни фактури, с които да удостоверява доставената и разпределена топлинна енергия. Оспорва вземанията по размер. Релевира възражение за изтекла давност. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 182, том LLLLXXII, дело № 43719/1997г. /л. 17-18 от делото/, се установява, че на 12.12.1997г. Б. и Р. са продали на Й. и Р. /към него момент непълнолетна, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Б./, собствения си недвижим имот – апартамент № 7, находящ се на адрес: гр. С., жк. „Ф..

Видно от удостоверение на ГИС-С. /л. 15 от делото/ - жилищна сграда – блок 2, в жк.

„Ф., имат настоящия адрес: жк. „ф. /процесния такъв/.

От представения от ищеца Договор за наем на недвижим имот от дата 14.11.2014г. /л.

29-31 от делото/ се установява, че на посочената дата Й. и Р. от една страна в качеството им на наемодатели и В. П. Д. от друга страна в качеството му на наемател, са сключили договор за наем на процесния недвижим имот за срок от една година, считано от влизане в сила на договора – 14.11.2014г., касателно процесния имот.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за наем – наемателят е длъжен редовно да заплаща в определения срок на съответните служби таксите за електрическа енергия, телефонни разговори, централно отопление, топла и студена вода.

Видно от анекс към договор за наем от 14.11.2014г., страните постигнали съгласие 2 срокът на договора за наем да бъде удължен до 30.09.2020г. при същите условия.

Видно от договор за наем на недвижим имот от 01.10.2020г. /л. 35-38 от делото/, на посочената дата Й. и Р. от една страна в качеството им на наемодатели и В. П. Д. от друга страна в качеството му на наемател, са сключили договор за наем на процесния недвижим имот за срок от три години, считано от влизане в сила на договора – 01.10.2020г.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за наем – наемателят е длъжен редовно да заплаща в определения срок на съответните служби таксите за електрическа енергия, телефонни разговори, централно отопление, топла и студена вода.

Видно от приобщените по делото декларации /л. 33, л. 41, л. 42 от делото/, наемодателите дали съгласие, партидата на отдадения под наем имот да бъде променена в „Т. на името на наемателя – В. П. Д..

Видно от заявление до „Т. от 03.12.2020г. /л. 34 от делото/, на посочената дата ответникът В. П. Д. като титуляр на партидата на процесния имот, е представил при ищеца анекс към договор от 14.11.2014г. и новият договор за наем, както и декларациите от собствениците на имота за правата за ползване на ТЕ /съгласието за смяна на партидата на имота/.

Видно от представените от третото лице – помагач „Б. 20 броя индивидуални справки за използвана ТЕ в релевантния период, както и от представените от ищеца два броя дебитни известния към фактури, се установява, че в целия релевантен период партидата на имота в „Т. е била записана на името на ответника.

От събраните по делото писмени доказателства: протокол № 3/14.09.2016г. от ОбС на ЕС на адрес: гр. С., жк. „Ф., ведно със списък на собствениците на апартаменти; справка по абонатната сметка на имота и представените от третото лице – помагач индивидуални справки за използвана ТЕ, се установява, че в релевантния период сградата, в която се намира имота, е била топлоснабдена, както и че услугата дялово разпределение е извършвана от ФДР „Б.. В тази насока съдът кредитира и договор от 09.06.2020г., сключен между „Т. и „Б. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на наемател на процесния имот и титуляр на партидата на имота, през процесния период е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия.

В тази насока съдът съобрази и ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК – т. 1, съгласно което: „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който 3 ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.” Именно тази хипотеза е налице в случая, предвид наличието на сключен договор за наем на процесния недвижим имот между неговите собственици и ответника, действащ в релевантния период, и предвид обстоятелството, че в този период партидата на имота в „Т. е била променена на името на наемателя /ответника/ със съгласието на наемодателите, което явно е станало по заявление на самия ответник.

Предвид изложеното, между ищеца и ответника за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Поради това и същият се явява задължено лица за цената за доставяна и потребена ТЕ и цената на услугата дялово разпределение.

Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение", извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.

От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга за дялово разпределение.

Размерът на ползваната ТЕ и цената на услугата дялово разпределение в релевантния период се установява от абонатната сметка, приобщена по делото, а така също и от заключенията на СТЕ и ССЕ.

Съдът кредитира изцяло заключенията и на двете експертизи, като съобрази, че вещите лица са отговорили в пълнота на поставените въпроис.

От заключението на СТЕ се установява следното:

От представените и анализирани подробно от вещото лице документи, фактури, извлечения и сметки, експертът констатира, че партидата с аб. № 288 008 се води на името на В. П. и Д.. Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Протокол № 3 от 14.09.2016г. с ФДР „Б. за извършване на монтаж на измервателни уреди топлинни разпределители и термостатни вентили, на дялово разпределение на доставената ТЕ и извършване на услуга „топлинно счетоводство“. Ответникът е ползвал ТЕ за отопление 4 на имот през целия процесен период и такава му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи става ясно, че същият е разполагал в жилището си с 4 броя отоплителни тела - радиатори, на които са монтирани 4 броя топлинни разпределители и 4 броя термостати вентили, както и с 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м. 07.2019г. до 10.2019г. е извършено изравнение на потребената ТЕ за БГВ при ежемесечно отчитане. За периода 11.2019г. - 04.2021г. е извършен ежемесечен отчет на потребената ТЕ за отопление на имот чрез дистанционен отчет. През същия период ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна съобразно изискванията на действащата през процесния период нормативна уредба в областта на енергетиката. През същия период ТЕ за БГВ е на база реален отчет на показанията на 2 броя водомери.

През време на процесния период е бил в сила нормативния документи - Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 07.2019г. - 04.2021г. Базата за отчитане на подадената ТЕ включва периода 07.2019 - 04.2021г. Вещото лице се запозна с налични документи за начина на определяне на пълния отопляем обем/отопляем обем на имота и на общите части, като в данъчните фактури се посочва такъв с измерение 162 куб.м., който вещото лице приема за достоверен.