Определение № 1967 от 26.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1967 гр. Бургас, 26.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500899 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 чрез юрк. Нели Пенчева Атанасова против Разпореждане №1290/17.05.2024г. по ч.гр.д. №470/2024г. по описа на Районен съд Несебър в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу Г. С. К. за присъждане на сумите от 25,59лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.08.2022г. до 10.12.2022г., законна лихва върху възнаградителната лихва от датата на подаване на заявлението – 30.04.2024г. до окончателното изплащане, 119,91лв. – обезщетение за забава за периода от 11.08.2022г. до 29.04.2024г., както и в частта, в която е поискано присъждане на разноски над сумата от 59,25лв. до пълния претендиран размер от 75лв.

Жалбоподателят намира разпореждането в обжалваната му част за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че със заявлението не е претендирана законна лихва върху възнаградителната лихва, а съдът се е произнесъл за това с отхвърлителен диспозитив. Твърди се, че погрешно заповедният съд е приел, че в случая са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда се, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисквала да се сочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета, т. 3 от Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, което в случая било сторено – посочено било, че е приложимо допускането по б. а) от приложението, а именно – че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще изпълняват точно задълженията си. Допълва се и че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не изисквала в договора да се посочи математически алгоритъм, по който се 1 изчислява ГПР. В договора били посочени годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Цитира съдебна практика, в която е възприето, че ГПР по договорите на заявителя били недвусмислено и категорично посочени в процентно изражение като глобална сума, както и че макар същия да не съдържа взетите предвид допускания, то те са предвидени в общите условия на банката и там са предвидени условията за прилагане на лихвения процент и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Иска се атакуваното в обжалваната му част разпореждане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново определение за издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Препис от частната жалба не е изпратен за връчване в съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

При извършената проверка съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима – същата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е внесена и необходимата държавна такса, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.***, общ.***, ул.*** № * за следните суми:

550лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 2600872 от 06.07.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД; 25,59лв. възнаградителна лихва за периода от 10.08.2022г. до 10.12.2022г.; 119,91лв. обезщетение за забава за периода от 11.08.2022 г. до 29.04.2024 г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 75 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за заплатена държавна такса. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 06.07.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД и Г. С. К. бил сключен договор за потребителски кредит с №2600872. Между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, а между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №2600872. Поради неизпълнението на задължението по договора за потребителски кредит от страна на длъжника, същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Ай Тръст“ ЕООД. Длъжникът не възстановил платената сума по договора за кредит на своя поръчител, поради което за поръчителя възниквал правен интерес да предяви вземанията си по 2 съдебен ред. Посочено е, че на 13.07.2023г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането на „Ай Тръст“ ЕООД, произтичащо от договора за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения, включително и с лихви, за което длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от 19.07.2023г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Към заявлението са представени Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ ЕАД, договор за потребителски кредит №2600872/06.07.2022г., ведно с приложение №1, договор за поръчителство от 06.07.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, договор за предоставяне на поръчителство от 06.07.2022г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и Г. С. К., ведно с приложение №1.

От представените договор за потребителски кредит №2600872 от 06.07.2022г. и Приложение №1, сключени между „Кредисимо“ АД и длъжника Г. С. К. се установява, че „Кредисимо“ АД е предоставило на кредитополучателя К. потребителски кредит в размер на 550лв., при следните параметри: за срок от 5 месеца и 5 на брой месечни погасителни вноски с различен размер и посочен падеж, с лихвен процент по кредита 18,22%, ГПР 19,82% и общ размер на всички плащания – 575,59лв. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение, (което може да бъде под формата на 1/банкова гаранция, сключена в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2/ договор за поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД юридическо лице – поръчител в срок до 48часа от подаване на заявлението), срокът за одобряване на заявлението е 24 часа от предоставяне на обезпечението. Според чл.4.2, в случай, че в посочените срокове кредитополучателят не представи съответното обезпечение на кредита ще се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно този договор не поражда действие между Кредисимо и кредитополучателя. В чл. 4.3 е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването на заявлението, а ако заявлението не бъде одобрено след изтичането на срока, договорът за потребителски кредит не поражда действие.

С договора за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен между кредитополучателя К. и "Ай Тръст" ЕООД като поръчител, "Ай Тръст" ЕООД се е задължило солидарно с кредитополучателя за всички вземания на "Кредисимо" ЕАД към него, произтичащи от договора за кредит, а Г. К. се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 278,05лв., дължимо за периода на действие на договора за кредит, съгласно Приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство. От извършената служебно справка в ТР се установява, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя "Ай Тръст" ЕООД от неговото 3 учредяване и понастоящем.

С третия договор - за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай тръст“ ЕООД, в качеството на поръчител, и „Кредисимо“ АД, като кредитор, поръчителят се е задължил да отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя К., произтичащи от сключения договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по този договор, в т.ч. главница, възнаградителна лихва, разноските във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит, лихва за забава или друго обезщетение за неизпълнение, разноските за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането.

С разпореждане № 1152/30.04.2024 г. съдът на основание чл. 411, ал. 2, т.

1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК е указал на заявителя да посочи начина на формиране на ГПР по договора за потребителски кредит, както и последиците при неизпълнение – отхвърляне на заявлението изцяло или отчасти.

В предоставения срок заявителят е депозирал молба с вх. № 4398/14.05.2024г., с която е оспорил правомощията на съда да изисква информация за състава на ГПР в заповедното производство и не е изпълнил указанията на съда.

В резултат на горното, районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 550лв., представляваща главница по договор за кредит №2600872 от 06.07.2022г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и цедирани в полза на заявителя, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението - 30.04.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 59,25лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за останалите претендирани суми, поради съмнение, че същите се основават на нищожен договор. Изложил е съображения, че доколкото законът повелява заповедният съд да следи дали заявеното искане противоречи на закона или е основано на неравноправни клаузи, то на още посилно основание това важи и за извършване на преценка за недействителност на договора, от който произтича искането. В случая е приел, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание и не може да се установи какви конкретни компоненти формират посочения в него ГПР от 19,82%. При съобразяване размерите на предоставения кредит и възнаграждението за поръчителство, съдът приел, че може да се направи извод, че ГПР не включва възнаграждението за поръчителство, което се потвърждавало и от липсата на изпълнение от страна на заявителя на дадените от съда указания в тази връзка.

Според съда последното следвало да се включи в ГПР, тъй като съставлявало 4 по същество „скрито възнаграждение“ уговорено в полза на свързано с кредитора лице за гарантиране на задълженията на потребителя, а самото поръчителство било условие за бързо разглеждане на заявлението и не се предвиждала друга възможност за това. С оглед на това и при съответно приложение на нормата на чл. 22 и 23 от ЗПК достигнал до извод за дължимост единствено на чистата стойност на кредита.

При горните факти, настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното разпореждане е правилно в едната си част, а в друга – недопустимо.

Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по отношение на възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит, както и за обезщетението за забава, поради следните съображения:

В чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР не обуславя възможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Приема се, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.